Когато говорим за история, цивилизация, древност и възможността всичко това да бъде обект на туризъм и на възхищение от страна на всички ни, винаги трябва да имаме предвид Провадия. Ако Варна се е превърнала в център на международния туризъм за Северното Черноморие, Провадия носи голяма част от историята и древната красота на България. Известно е, че най-старите солници в Европа се намират именно до Провадия. Провадийската солница е възникнала преди повече от 6000 г. На практика тогава хората са създали уникална за времето си индустрия. За оцеляването им солта е била далеч по-нужна от златото, затова и по-скъпа от ценния метал. От изследванията, направени на място, най-вече от проф. Васил Николов, е установено, че със средствата и методите, с които са разполагали жителите на Провадия в древността, те са съумявали да изварят солена вода и да извлекат суха сол по 5-6 тона наведнъж, което е било уникално количество за онова време. Те са използвали естествения отток и солени вади от солницата, а самото изваряване се е извършвало в глинени съдове.
Районът на Провадия крие много история. На територията й са разкрити 26 археологически обекта. Осем са древните църкви, които са били изградени от ранното християнство насам. Градът се превръща в ключова крепост още в предвизантийско време. Още през V век пр. Хр. на територията на днешна Провадия е имало тракийска крепост с голямо население и това се доказва от намерената керамика. Впоследствие Провадия, която е известна както с гръцкото си име Проватон, така и в по-късни времена със средновековната българска крепост Овеч, е била един доста сериозен град. Свидетелство за това са и писанията на османския пътешественик и историк Евлия Челеби, според когото в Провадия има над 3500 къщи. По това време Шумен е с около 2000 къщи, а Варна - само с около 600, или 5 пъти по-малка от Провадия. По същото време полският летописец Освиенцим, който минава през града, отбелязва, че почти всички големи къщи в Провадия са изградени с дялани камъни, а улиците са широки, добре поддържани и покрити с калдъръм. Това е и доказателство, че градът е бил добре развит икономически, а жителите му - благосъстоятелни. Той говори и за наличието на цял латински квартал в града, който се дължи на присъствието на немалко дубровнишки и генуезийски търговци. Това пък говори за сериозната международна търговия, кипяла в града по онова време.
Кръстоносци се бият за града
Провадия взима историческо участие и в други важни моменти от историята на България. В околностите на крепостта Овеч се състои и въстанието на Фружин от 1409 г. Крепостта е обект на битки и по време на похода на Владислав III Ягело и Янош Хуниади - последния кръстоносен поход, който Европа организира по идея и с финансовата и организационна подкрепа на папата, за да освободи своята християнска сестра, която е била неделима част от историята, цивилизацията и тялото на Европа - България. За съжаление, след овладяването на крепостта Овеч походът завършва трагично. При една почти спечелена битка при Варна емоционална грешка на младия полско-унгарски крал Владислав Ягело се оказва пагубна. Той се втурва само с личната си гвардия срещу еничарския корпус на османската войска, за да плени лично султан Мурад. Но това води до трагичната му гибел, а след нея и до приключване на битката и оттегляне на кръстоносците.
Алкохолна попара за римските войници
По-слабо известен факт е, че районът на Провадия е бил постоянно обитаван от древността и всички цивилизации, които са минали през българските земи, са оставили там своите следи. Само преди няколко години недалече от Провадия, в района на село Блъсково, в местността Сала, бяха открити следи от голямо тържище на вино. Ако се съди по огромния брой намерени монети, търговията е вървяла добре. А ако се съди по монетите, които са от III в. пр. Хр. до IV в. след Хр. можем да кажем, че България действително е била винената борса на Средиземноморието. Има ясни данни още от времето на Херодот, че траките и тази благословена земя, на която се намира България, са дали началото на винената култура и индустриалното производство на лозарството и винарството в района на Средиземноморието, а оттам и в Европа.
При виненото тържище са намерени и множество амфори, които в древността са били единствените съдове за съхранение и транспортиране на вино. Едва след III-IV в. се използват на места бъчви за тази цел, а в по-големи мащаби това се случва едва през IX-X в. В зависимост от големината и формата на амфорите се е съдило от кой район на земите на траките е било произведено виното, както и дали е бяло или червено. По времето на Римската империя предпочитаното вино на аристокрацията и патрициите е било бялото. А червеното е било предназначено за плебса и робите. То по-скоро е било част от храната и задължителното дневно меню. Търсенето на бяло вино е било толкова голямо, че заради липсата на достатъчно лозови насаждения с бели сортове се е налагало червеното вино да се избелва със сяра. Търсели са се и други методи за постигане на по-блед цвят на червеното вино, за да може то да се предлага като бяло. Виното е било част от менюто на строителите на пътища и легионерите в древния Рим. Даже в указанията, описващи въоръжението на римския войник, е включена и дневна дажба от половин литър вино. То е било заместител на част от храната. Виното е било изключително гъсто, често подсилено с мед и подправки, за да бъде стабилизирано. Много често се е превръщало и в нещо като винена супа, тъй като в него са слагали натрошено козе сирене, парчета стар, изсъхнал хляб. Тази винена попара е осигурявала необходимата хранителна дажба за деня и необходимия брой калории.
Рицари на "зеления граф" заточени в Овеч
Провадия е описана и в похода на "зеления граф" Амедей VI Савойски, който е наричан така, защото ризницата му и цялото му снаряжение били зелени. Той предприема през 1366 г. поход по море със свои рицари, за да помогне на братовчед си - византийския император Йоан V Палеолог, в съперничеството с българите. Той напада българските земи и превзема Скафида (Димчево, Бургаско), Агатопол (Ахтопол), Анхеало (Поморие) и Месемврия (Несебър). Но при битка с българските войски до Галата, Варненско, армията на българския цар Иван Александър го разбива и при оттеглянето на графа голяма част от рицарите от личната му свита са пленени. Трима от най-добрите са заточени в кулата на Овечката крепост. Сред тях е и маршалът на Бургундия Гвидо ди Понтарлиер, който е бил един от най-богатите и влиятелни хора в Европа през XIV в. Така че не само виното свързва Провадия с района на Бургундия - те имат и обща история. Именно по времето на похода на "зеления граф" се твърди, че в България за първи път виждат огнестрелно оръжие, тъй като част от рицарите му са въоръжени със стари аркебузи - предшественици на съвременните пушки.
Интересно е, че цар Иван Александър, както и боляринът на крепостта Овеч се отнасят много добре към пленените рицари, не ги оставят заточеници. Въпреки че са в плен, те не стоят само в кулата, а през деня се разхождат в града, хранят ги добре и дори им дават възможност да се откупят. Те правят това срещу 2400 златни перпери, след като партриархът на Константинопол се застъпва за тях в писмо. Така рицарите са освободени и заминават за Константинопол.
Рицарите, които са били в Провадия, също са впечатлени, че крепостта Овеч е непристъпна, а градът е целият от камък, докато повечето европейски градове са били изградени от дърво.
Проват означава овца
Интересна е и етимологията на думата Провадия. Според една от теориите името на града е от старогръцки произход и думата "проват", което означава "овца". Подобно е и обяснението на наименованието на крепостта Овеч. Така че очевидно градът освен винена борса в древността е бил и средище на овцевъдство. Така че градът винаги е бил важен европейски търговски център. Неслучайно след Освобождението там е било и първото тържище за зърно.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
