Бабите в днешното село Бръшлян ще ви посрещнат с "Ясен месец" и с прясно изпечен хляб
Да се видят красотите и атракциите от двете страни на границата. Това е една от целите на
проекта „Съвместни инициативи за промоция на трансграничния регион България - Турция като атрактивна туристическа дестинация". Той се финансинсира по програмата за трансгранично сътрудничество Interreg - ИПП България - Турция 2014 - 2020 г., по линия на Инструмента за предприсъединителна помощ.
Партньори по проекта са Министерството на туризма, Бургаска регионална туристическа асоциация (БРТА) – водещ партньор, и Дирекция по култура и туризъм – Къркларели.
Проектът цели подобряване на трансграничното сътрудничество за развитие на обща дестинация и съвместни туристически продукти, промоция на регионален имидж и ефективен маркетинг, подобряване на достъпа до туристическа информация за трансграничния регион и повишаване осведомеността за трансграничната дестинация Бургас-Хасково-Ямбол-Къркларели-Одрин.
Ако не сте виждали най-голямата статуя на Св. Богородица в Хасково, не сте посещавали красивия и древен Одрин, не сте чули песента „Ясен месец" в сърцето на стария Сърмашик, сега Бръшлян, или пък не знаете кои са прелестите на Ямбол, няма от какво да се притеснявате. В следващите броеве ще ви разкажем за спирките по двете граници на България и Турция, както и какво да направите и къде да отидете, за да прекарате един страхотен уикенд.
----------
Има една песен, който обединява целия Балкански полуостров. Няма българин, който да не е чувал "Ясен месец". Песента е написана като въстанически марш от Яни Попов - войвода, който е бил деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Възприета е като химн на Странджа и по-точно на тракийската революционна борба.
Текстът на песента е от стихосбирката „Странджанска гусла", издадена през 1909 г. Най-популярно е изпълнението й от странджанския народен певец Сава Попсавов, но текстът не е за песента, а за селото, което се явява герой в нея - Сърмашик, известно днес като Бръшлян.
Селото се намира в Странджа и не е далеч от Малко Търново. Само на 14 километра е от града и само на 4 км от границата с Турция. Населеното място е част от Природен парк „Странджа". Сърмашик е създадено през 17 век. В Долната махала, най-старата част на селото, се заселват жителите на трите махали Юртет, Селище и Живак /тракийското име е Кикон (Кикос), от тракийски език Кик означава Живак. Според древна легенда, в него е роден Орфей/. То се споменава в османски данъчни регистри от втората половина на 17 век, а през 19 век е голям животновъден център. Жители на селото участват в Хетерията от 1821 г. През селото е преминавал и Васил Левски, като къщата, в която е нощувал, е запазена и днес.
Селото прави впечатление на доста добре развито туристически. Къщите са добре запазени и съхранени в техния автентичен вид, улиците не са асфалтирани, а по тях често се разхождат кокошки. В центъра е храмът „Св. Димитър". Построен е през ХVІІ век на мястото, където в древността е съществувало Тракийско светилище. Църквата носи белезите на предвъзрожденската местна култова архитектура, като е вкопана в земята, за да се спазят нарежданията на тогавашната турска власт за християнските храмове. Църквата е обявена е за паметник на културата. За съжаление в нея няма свещеник, а служби се извършват рядко.
Точно до храма се намира музеят. В него подробно е разказана историята на развилата се Сърмашишката афера, предшествала Преображенското въстание. На 2 април 1903 година част от чета на ВМОРО е обградена от османски военни части в Балювата къща (днес архитектурен и исторически паметник), като загиват войводата Пано Ангелов и четникът Никола Равашола. Жителите на селото участват активно и в самото въстание. При потушаването му всичките 150 къщи на Сърмашик са ограбени, а населението е избягало. Селото е присъединено към България през 1913 година след Балканската война. От средата на 20-ти век голяма част от жителите му се изселват към Малко Търново, а по-късно и към Бургас. От 650 души през 1926 година, днес населението е намаляло на около 50 души. Много от днешните жители на Малко Търново са от Бръшлян — наричат ги „сърмашичани" по старото име на селото.
През 1982 г. селото е обявено за архитектурен резерват, като в него има 76 къщи - паметници на културата, а 7 от къщите са на над 200 години. Може да посетите църквата Свети Димитър, Килийното училище, Балювата къща, Селскостопански музей на традиционното земеделие, Етнографската къща-музей, параклисите Свети Пантелеймон, Света Петка и Света Марина. Изградени са кътове за отдих в местностите Борилото, Двата вриса, Света Петка, Свети Пантелеймон и Кубареловата воденица.
В селото е запазено и местното Килийното училище, което е архитектурен и културен паметник. Намира се в пристройка към църквата Свети Димитър. Тук са били обучавани само 12-13 годишни момчета на българско писмо, четмо, смятане и църковно песнопение по време на службите в храма. Днес килийното училище е реставрирано в първоначалния си вид от времето, в което децата седели на земята, вместо по чинове, а вместо черна дъска, пишели върху пясък и восъчни дъсчици с пръчки. В селото може да посетите и няколкото къщи-музеи, които представят историята и бита на местните жители преди индустриалната епоха. В някои от къщите могат дори да ви приготвят хляб или баница на пещ.
В центъра на селото е Етнографският музей. Това е автентична местна къща на около 150 г. Добре е запазена, като преди няколко години й е направен основен ремонт. Музеят е от три стаи на втория етаж и още толкова на първия. В тях е показано как са живели някогашните стопани - старите съдове за храна, както и булчинска премяна. Стопаните на къщата са спели на земята, а в крайната стая са приютявали животните.
Най-голямата атракция на селото са бабите, които всекидневно посрещат десетки туристи от цяла Европа. Пеят песни, представят традиционна седянка, както и разиграват цяла сценка от времето, когато младежите и девойките са могли да се задяват само на седянката в селото. Всяко представление обаче завършва с песента, която обединява Балканите - най-странджанската. Защото именно с нея робите станаха юнаци и плашило за читаци.
А от Сърмашик, днешен Бръшлян, започнаха бомби да трещат и куршуми да пищят, та цяла Странджа заехтя и жителите му станаха символ на юнашката борба, а селото - знаме на тракийската свобода.
„Ясен месец"
Ясен месец веч изгрява
над зелената гора.
в цяла Странджа роб запява
песен нова юнашка.
През потоци, реки, бърда,
нещо пълзи, застава
дал' е Юда самодива,
или луда гидия?
Не е Юда самодива,
нито върла гидия,
най е чета от юнаци,
плашило за читаци.
Бързат, бързат да пристигнат
преди петли в Сърмашик,
да ги никой не угади
и ги подло предаде.
Пушка пукна, ек отекна
знак се даде за борба.
Бомби трещат, куршум пищи -
цяла Странджа веч ечи.
Но шпионско око мръсно
откъде ги съзряло-
тоз час тръгва и отива
на враг чета предава.
Денят мина мирно, тихо,
дойде нощта ужасна-
аскер селото загради
и четата заварди...
Съмна веч над селото,
изток пламна във зора,
пушка пукна, ек отекна,
знак се даде за борба.
Юнаците са сал петима,
един срещу стотина...
Бомби трещат, куршум пищи –
цяла Странджа веч ечи,
тиранинът е уплашен
от геройската борба.
Няма вече плахи роби,
има горди юнаци.
Гръм куршуми, гръм отново!
Скъпа кръв порой тече,
падат Пано, Равашола,
мрат народни синове.
О, Сърмашик, село славно
от юнашката борба!
О,Сърмашик, знаме ново
на тракийска свобода!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
