В странджанските села англичани и руснаци продължават народните обичаи
Допреди двайсетина години Средец служеше за плашилище на софийските юноши - казармата в "Триъгълника на смъртта" - Елхово, Грудово /предишното име на Средец/, Звездец, означаваше здраво юркане за новобранците, непрекъснати стрелби и тактически бойни учения почти без изгледи за отпуска. В годините на социализма тук бе разположен 53-и мотострелкови полк, също и 16-и танков полк, 16-и артилерийски полк, 16-и отделен ракетен дивизион. През 80-те гарнизонът достига 30 000 войници и офицери. От страховитата военна слава днес няма и помен, стърчат единствено руините на бившето поделение № 22 210.
"Закриха казармата окончателно през 2002 г. и оттогава Средец преживява страхотна драма. Хиляди хора напуснаха града. Още не можем да се отърсим от бедствието и да си стъпим на краката", казва Красимира Костова, директор на Общинския исторически музей.
Скътана в полите на Странджа, Средец е една от най-големите общини в България с площ от 1146 кв.км. В нея са разположени 33 населени места.
В средата на ХХ век е наброявала 40 хиляди души, а през 80-те - 22 000, днес се е стопила до 15 000 жители. Средечани преживяват същите опустошения на прехода като другаде - упадък на селското стопанство, затваряне на промишлените предприятия и обезлюдяване на селата. Понастоящем едва 4 фирми плащат заплати на повече от 50 работници.
През последните години обаче се наблюдават сигурно белези на възраждане и преобразяване на странджанския край под нова форма - туристическа дестинация. "Средец има доста скрити съкровища, които да удивят публиката. Забележителностите бяха недостъпни преди 1989 г., когато общината беше военна и гранична зона и малцина можеха да идват. Малко се знае, че при нас са най-интересните и добре запазени долмени в България. Предлагаме обиколки с джипове за запалените по древната мистика туристи - обиколката е 250 км, продължава 12 ч", посочва Костова.
Нейният екип се грижи и за друга нашумяла сензация - древния римски град Деултум до село Дебелт. Изградената през I век от Христа колония на воини
ветерани от VIII Августовски легион
е запазена напълно и постепенно се разкрива пред погледите на археолозите. Деултум спечели едно от челните места в класацията на "Стандарт" - "Чудесата на България". "Много важен за общината, тъй като привлича хиляди туристи от страната и чужбина. В момента изпълняваме европроект за 3,2 млн. лв. за неговото облагородяване", изтъква и кметът инж. Иван Жабов.
Съвсем наблизо до римския град е разкопано средновековно българско селище и църквата, в която се предполага, че българският княз Борис I приема заедно с народа си светото кръщение и името Михаил.
Освен долмени, древни светилища, антични крепости, възрожденски църкви и къщи Средец пази живи и редица старинни обичаи. Съвсем наблизо са петте нестинарски села, където всяка година в нощта преди Св. Константин и Елена огнеходците танцуват върху жаравата. Местните кукери също са зрелище, което се събира да види мало и голямо. В средецките села и до днес се извършва ритуалът за дъжд "Пеперуга", както и загадъчният обичай "Еньова буля" по Еньовден. Пазители на традициите са 14-те читалища, в които огънчето поддържат над 30 самодейни колектива.
В странджанските селата се заселват все повече чужденци - например в Светлина демографската криза се компенсира със
заселници от Великобритания, Франция и Русия
"Англичани, французи и руснаци много добре се разбират и интегрират - участват във всичките ни празници, молебени, курбани, събори, надпявания и надигравания. Радват се като малки деца на българските народни обичаи", казва баба Гана от село Светлина. В нейната младост Средец е бил едно голямо село с 3300 жители, с валцова мелница, керамична фабрика, маслобойна, даракчийница и десетина занаятчийски работилници. В планинската югоизточна част на района са отглеждали ръж, пшеница и овес, малки лозя сорт алжирка, а също и лен и коноп. В северната хълмиста част - ечемик, овес, пшеница и царевица. По голите тогава странджански баири през лятото пасели стотици хиляди овце, които овчари водели да презимуват в Беломорска Тракия. Този край доскоро бе известен и с
многобройните стада от полудиви прасета
от източнобалканската порода, които небрежно хрупат жълъди под дебелите дъбови сенки. "Да пасеш прасета не е също като с овцете. Свинете се движат бързо, често се пръскат и са своенравни - цял ден трябва да тичаш след тях", спомня си Михаил кариерата си на свинепас в Сливарово като дете. Днес, след пораженията на кризата и шапа, в цяла Бургаска област има само двайсетина стада полудиви прасета и според агрономи източнобалканската порода е застрашена от изчезване.
В последно време, благодарение на евросубсидиите, настъпва известно оживление в селското стопанство върху колосалните землища - общо 69 000 хектара, върху които се сее ечемик, пшеница и слънчоглед, все по-често се жълтее и рапицата. Последната мода са овощните сливови градини и насажденията от орех, лешник и бадем. С пари от Брюксел са отворени и няколко ферми за овце, крави и коне. Единствените други източници на препитание са металургичният завод "Промет Стил" и "Пластмасови Изделия" АД.
В обозримо бъдеще обаче единствената надежда си остава туризмът и близостта до Бургас и черноморските курорти. Общината се е захванала ударно да чертае туристически маршрути, да прокарва екопътеки, да инвестира в разкопки и тематични изложения. В местността "Божура" край Средец и в селата Проход, Голямо Буково, Долно Ябълково и другаде никнат хотелчета и къщи за гости. През последните месеци обаче доста от тях са заети от граничари, дошли да ни вардят бежанската вълна.
Шведски крал спал в Карабунар
За първи път Средец е споменато в пътепис през 1595 г. под името Карабунар, което означава на турски "черен кладенец". През 1651 г. Евлия Челеби в своите пътеписи говори, че в Карабунар има керван сарай (хан) с харем, място за камили и място за 3000 броя добитък. Летописите твърдят, че шведският крал Карл XII през 1713 г. нощувал в хана на Карабунар на път за Цариград. През 1762 г. в Карабунар имало 600 къщи и било от най-големите села в района. Поп Стойко Владиславов - Софроний Врачански, учителствал тук през 1792- 1793 г. Поради чумна епидемия 1795-1796 г. селото запада и остават само 150 къщи. Кърджалиите на Кара Фейзи разграбват и опожаряват селището през 1801 г. След Руско-турската война 1828-1829 г. пък, съгласно подписания Одрински мирен договор, над 70 карабунарски семейства се изселват за Бесарабия. През 1858 г. със султански ферман е построена църквата "Всех Святих" на мястото на стар църковен храм. През 1868 г. Васил Левски преминава през Карабунар. На 16 февруари 1878 г. 93-ти Иркутски полк освобождава селището. След Освобождението Карабунар става околийски център. Преименуван е на Средец през 1934 г.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
