Инфраструктура и предразсъдъци спъват туризма
Местните предпочитат ривиерата на Йонийско море
Потапяне в неизвестността е пътуването до Албания. Макар че разстоянието от българската до албанската граница е почти толкова, колкото от София до нашето море, страната продължава да е ново, неизвестно и непознато място. Вероятно затова повечето туристически агенции обявяват екскурзиите си дотам като "Загадката на Балканите". Преди време ние, българите, я свързвахме с израза "загрява като албански реотан". Фразата се роди по времето, когато в Тирана властта беше в ръцете на диктатора Енвер ходжа, страната произвеждаше реотани с ниско качество, а албанците се смятаха за туземците на Европа. Времената обаче се промениха. Завод "Сталински машиностроител", който бълваше лошата продукция отдавна е в историята, а Енвер Ходжа не е сред живите от повече от 30 години. Албания се отвори за света. Туризмът все още прави плахи стъпки в Земята на орлите /Шкиперия/, както албанците наричат държавата си. Това обаче има своя чар, който на всяка цена трябва да се усети.
Два пътя водят от България до Албания. По-краткият спестява 80 км, но отнема повече време, защото минава през Македония и Косово и умножава разправиите по границите по две. Така че по-разумно е да се прекоси Македония и да се влезе в Албания през граничния пункт Кяфасан, който е на около 20 км от Охридското езеро. Пътят минава през Крива паланка, Куманово, Скопие, Тетово и Гостивар, като за тези малко повече от 400 км трябва да се предвидят поне 5 часа, както и няколко евро за част от пътя в Македония, който се заплаща в определени участъци. От Кяфасан до Адриатическо море остават около 100 км, които се вземат за близо два часа, защото пътищата в Албания, чието състояние е добро, са тесни. Като цяло за разстоянията в страната, които не са големи, трябва да се предвиди повече време. Иначе по въздух до Тирана се стига единствено през Виена.
Бункерите са първото нещо, което се набива на очи в Албания. Бетонните скривалища са навсякъде - на границата, край пътя, в полето, между къщите. Отдалеч приличат на големи сиви гъби, а съществуването си дължат на абсурдната история на страната. Появяват се по време на режима на Енвер Ходжа, който е начело на Албания от 1945 г. до 1985 г. и заради своята параноя обрича страната си на пълна изолация. От 60-те години на миналия век са и за 3 млн. албанци са построени 750 000 бункера, като на 4 души се пада по едно скривалище. "Той беше луд човек и затова построи бункери навсякъде. Тормозеше го параноя и смяташе, че във всеки момент страната може да бъде нападната", разказва Елмир, който има спомени от онова време. "Най-много се страхуваше от италианците, затова има много бункери по плажовете", добавя той. Днес бункерите, които никога не са били използвани, привличат любопитните погледи на чужденците. В Тирана са предпочитано място за снимки. "Градските власти искаха да превърнат големия бункер в столицата в туристическа атракция, която да бъде посещавана. Това обаче предизвика възмущението на албанците, които съзряха в това решение носталгия по комунизма. Бункерът беше опожарен и сега пред него са поставени прегради", казва още Елмир.
Бункерите обаче не са единствената забележителност на Албания. Територията й е била част от различни империи и всеки, който я завладял, е оставил следите си. Природата е невероятна. На територията й, която е почти четири път по-малка от България, има пет големи езера, а плажовете се простират на 145 км. Повечето български туристически агенции предлагат настаняване в Дуръс. Градът се намира на Адриатическо море и е на 30 км от Тирана. Плажовете му са застроени като нашето Черноморие, но те не са предпочитани от местните. "Албанците ходят на юг. Дуръс е предпочитано място за македонци и косовари. Ние обаче предпочитаме Йонийско море, където се намират градовете Дерми, Ксамил, Химара и няколко села", уточнява Леонидас. Местните твърдят, че втората половина на юни и първата половина на септември са най-подходящото време за почивка на албанската ривиера. "Не е много горещо, а и цените не са много надути", уточняват те.
Ако говорите италиански, няма да имате проблем да се разбирате с албанците, които по принцип не са на "ти" с чуждите езици, макар че ще направят всичко по силите им, за да ви помогнат и упътят. Езикът им няма нищо общо с останалите. Наричат страната си Земя на орлите, което идва от предание, известно в цялата страна. Разказва за античен герой, който спасява малко орле от ухапване от змия. За да му се отблагодари, птицата му подарила погледа и силата на орел, а и освен това го закриляла. Мъжът станал непобедим и бил наречен Шкиптър или човека орел.
От гостоприемството на албанците ще останете очаровани. Една албанска поговорка обобщава отношението им чужденците. "Къщата на албанеца е на Бога и на госта", гласи тя. Нямат обаче много опит в правенето на туризъм, но пък се опитват да го развиват. Основните им пречки са липсата на инфраструктура и предразсъдъците на чужденците. Разстоянията в страната са кратки, но пък пътуването отнема много време. По албанските улици ще видите предимно мерцедеси. "Албанците правят с усмивка онова, което са пропуснали да направят. Така че не се притеснявайте да си поискате онова, което не са ви дали. Не са го направили умишлено. Те обичат чужденците, които все още са им интересни и не са им омръзнали. Наясно са, че има какво още да се желае в при обслужването, но пък полагат усилия", каза ми е една екскурзоводка, която пътува често до Земята на орлите. А за да си обясните някои от нещата, които за нас изглеждат странни, новелата "Посърналият април" на Исмаил Кадаре ще ви даде отговорите на много ваши въпроси.
Цени по джоба на българина
В Албания цените са по джоба на българина. Купете си албански леки от тук, защото курсът е по-изгоден. Албанската кухня е микс от Изтока и Запада, като се предлагат много турски и гръцки ястия. Струва си да се опитат местните кюфтета, мусака и кебап. Агнешкото е на особена почит, но говеждото, заешкото и пилешкото също присъстват в менюто. Заради климата зеленчуците все още имат вкус. Няма да сгрешите, ако си поръчате пълнен патладжан. Кръчми в Тирана има колкото щеш. За да седнеш в ресторант в Дуръс обаче ще имате проблем с намирането. Повечето заведения са кафенета, които не сервират храна, но накрак може да пробвате бюрек, който е задължителен за всички балкански страни. Един следобед ще ви е достатъчен, за да разгледате албанската столица. Центърът е просторен с много зеленина и разходката е истинско удоволствие. Площад Скенедрбег, наречен на националния герой, е сред задължителните места за посещение. Там се намира паметникът му, а съвсем наблизо е джамията "Етем Бей" и часовниковата кула. Православната катедрала е съвсем нова, тъй като по времето на комунистическия режим религията е била забранена. Затова голяма част от храмовете са построени в последните двайсет и пет години. Макар че повечето албанци са мюсюлмани, жените със забрадки се броят на пръсти. Ще останете приятно изненадани от местните, които противно на предразсъдъците са модерни хора, особено в Тирана.
Град Круя е място, което със сигурност няма да забравите. Често туристическите агенции го предлагат в екскурзия заедно със столица, тъй като се намират в близост. Круя е родния град на националния герой Скендербег. В старата крепост има музей на взетия за еничар албанец Георги Кастириоти, който турците нарекли Искендер бей, с османското име на Александър Велики, а впоследствие било поалбанчено на Скендербег. Печелил много битки за османската армия, докато по стечение на обстоятелствата не се връща в Круя и заради семейството си повежда албанското въстание срещу империята. Задължителна спирка освен старата чаршия, която предлага най-много възможности за купуване на автентични сувенири и подаръци от Албания, е и Етнографският музей. Круя се намира в планината и гледката, която се разкрива от града наистина си заслужава и макар че цялата красота на албанската природа трудно би могла да бъде запечатана на снимка, то споменът за нея си остава в съзнанието вечно жив.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
