Лудвиг, Реми и Карен прекосяват Евразия с електрически автомобил, за да насочат вниманието към опазването на околната среда
Тази история започва преди няколко месеца, когато светът бе различен. Три момчета тръгват от Банкок за Париж с електрически автомобил. Целта им е да прекосят 20 000 км с триколка, за да накарат хората да се замислят за опазването на околната среда и алтернативните източници на енергия. На 9 и 10 ноември, точно когато се навършват 3 месеца от началото на пътешествието им из Евразия, The Pilgreens (комбинация от думите pilgrim (пилигрим, пътешественик по светите места) и green (зелен от английски език), минаха през България. Като репортер на "Стандарт" имах удоволствието да прекарам цял следобед (и част от вечерта) с тях. Кръстосвайки софийските улици, аз им разказах за нашата култура и история, а те - за приключение, което се случва веднъж в живота.
Фаталната нощ - петък, 13 ноември, когато терористите избиха над 120 души в Париж и завинаги промениха Европа и света, завари момчетата в Белград, Сърбия. И това бе последната изпълнена с хубави емоции вечер за тях. "Родителите ни и наши приятели ни се обадиха, за да ни съобщят новините. Бяхме шокирани и изненадани от жестокостта и професионализма, с които атаките са извършени. Веднага започнахме да звъним на наши приятели, за които знаехме, че са в Париж по това време", споделят те в разговор по Skype. И отказват да кажат дали сред загиналите е имало техни близки. На следващия ден, за първи път от началото на пътуването, потеглят към Загреб със свити стомаси и тревожност. Вече са чули, че европейските граници може да са затворени заради затегнатите мерки за сигурност. "Знаехме, че трябва да продължим напред! Защото ако спрем или променим плановете си, то тогава терористите са победили. Успели са да парализират цялата европейска общност. За съжаление обаче, нашата мисия и провеждането на форума COP21 и изводите от него, вероятно ще бъдат повлияни негативно. Самият факт, че ни питаш за атаките, означава, че оригиналната идея на пътуването ни остава на заден план. За нас обаче мисията да се грижим за планетата не е изгубила значение. Надяваме се, че дискусиите в Париж по време на COP 21 ще бъдат толкова интензивни и ползотворни, колкото се очакваше от самото начало, и няма да бъдат помрачени от трагичното събитие, което се случи." Колкото и да не им се иска да го приемат, момчетата все пак се сблъскват с известни промени. "Хората ни съжаляват, въпреки че не сме пряко повлияни от случилото се", споделят тъжно те. Но след това вдигат оптимистично глави: "Хората не са се поддали на страха и светът, който познаваме, не е съвсем променен. Вече три месеца пътуваме из Евразия, срещайки се с различни националности и култури. От хората, които срещаме, извира толерантност и оптимизъм, независимо от каква националност са, каква религия проповядват, каква е заплатата или социалният им статут, на колко години са и каква е личната им история. Независимо дали са мюсюлмани, християни, будисти или атеисти, тези хора, които срещаме по пътя си, искат мир. И ние се молим с тях за него. Една радикална групировка не бива да е причината тази красива идея да рухне, а заедно с нея и идеята за европейското единство. Нека не спираме да правим хубави неща един за друг и за нашата планета. Нека продължим заедно да разпространяваме надежда и оптимизъм."
"Хората често ни казват, че сме късметлии, защото вършим нещо, което човек прави само ако спечели от лотарията. Това беше и една от причините да започнем проекта. Искахме да пътуваме", споделя Лудвиг. Когато той, Реми и Карен се срещат за първи път в IAE Toulouse, в Тулуза, Франция, надали са предполагали, че един ден ще предприемат подобно епично пътешествие.
Идеята се появява спонтанно, докато Лудвиг и Карен се разхождали из Банкок, където карали магистърските си степени по Международен мениджмънт в университета Махидол. "Вървяхме си по улиците на Банкок и се сблъскахме с един тук-тук", започна историята Лудвиг на паркинга до парка Заимов. "Карен го огледа и заяви: "Защо пък да не се върнем до Франция с това нещо?" Аз му казах, че ще бъде страшно сложно. Но веднага започнахме да разучаваме възможностите. Тук-тук е отворено возило, което е много шумно и замърсяващо околната среда. Заради това, когато се возиш на него, самият ти си изложен постоянно на вредни емисии и на трафика на другите автомобили". Момчетата обаче искали да направят нещо, което да е в полза на природата. Водени от общите си идеи и възгледи, те създават организация с нестопанска цел. Набират спонсори, създават crowd-funding кампания и в крайна сметка успяват да закупят електрически тук-тук от завода в Банкок. С малко специални настройки триколката става готова за дългия път от Тайланд до Франция.
Но колкото и хубаво да е дадено нещо, проблемите са неизбежни. За Pilgreens те започват още в Банкок. "Насрочихме пресконференцията в Банкок, но когато дойде време за нея, колата още не бе готова. Вместо нашия зелен тук-тук ни предоставиха един яркосин. Познайте какъв беше първият въпрос на журналистите", смеят се момчетата.
След това приключението им среща няколко неприятни препъникамъка. Имали са проблеми с влизането в Казахстан. Както и няколко забавяния в графика поради липса на организация или технически проблеми. Но това са само бели кахъри в сравнение с приключенията из Китай и Лаос.
Поне три пъти им се налага да бутат тук-тука до сервиз
заради технически проблеми. "В Китай на няколко пъти попадахме на пътища, които е трудно да наречеш пътища. Налагало се е дори да бутаме тук-тука през определени участъци", споделя Карен. "Направихме и нещо ужасно," продължава той. "Батерията на тук-тука умря и трябваше да го бутаме. Имахме късмет обаче да попаднем на една малка болница в малко китайско селце. Нямахме друг избор, освен да заредим там. Докторите не бяха очаровани от идеята и отначало ни забраниха. В крайна сметка
започнахме да зареждаме батерията и след точно 10 минути контактът се запали
Почувствахме се ужасно, защото за малко не съсипахме цялата им електрическа инсталация. За наша и тяхна радост не блокирахме всички животоподдържащи системи."
Но паленето на контакти при зареждане на батерията се превърнало в традиция. "Понякога се събуждаш и се оказва, че за малко не си подпалил цялата къща, в която се намираш. Стената, на която е контактът, е цялата черна! А щепселът изглежда като умрял плъх и постоянно трябва да взимаме нов. Понякога напрежението е непостоянно и става късо съединение", обяснява Реми. "И естествено, това се случва в 3 сутринта, когато си спиш най-спокойно. Накрая се чудиш как не си се задушил от миризмата на изгорели кабели", добавя той.
"Един път за малко не умряхме",
веднага започва следващата история Карен, докато пием по бира в парка Заимов. "Пътувахме из Лаос и се спускахме по много стръмен склон. Аз карах и предложих на Реми и Лудвиг да спрем мотора за да спестим батерията. Можем да караме по инерция по склон. И преди бяхме правили това в Тайланд без никаква опасност. Но в Лаос, където всеки път е планински, не беше най-добрата идея. Спускахме се супер бързо, а идваше завой". "Тук-тукът има два типа спирачка", намесва се Реми. "Едната е контролирана от системата. Другата е механична, т.е. дискова. Когато спреш системата, оставаш само с механичната спирачка. Оказа се, че когато е толкова стръмно и се спускаш толкова бързо, тя не винаги работи. А ние карахме наистина много бързо и ето го завоят. Тогава казахме на Карен да натисне спирачкатаЕ".
"Те направо си крещяха "Спирачки! Спирачки!"
Ама аз вече буквално се бях изправил върху спирачния педал!", прекъсва го Карен.
"Гумите пушеха!" - прошепва Реми драматично. "Тогава скочих от тук-тука и започнах да запирам гумите с камъни, за да спрем напълно". "Наложи ни се да останем на място, защото спирачките вече изобщо не работеха и имаше адски много пушек", допълва Карен. "Добре, че мина един китаец с мотор, който носеше туби с вода, та успяхме да спасим положението!"
"Честно казано, пътищата в Грузия бяха още по-непоносими", отбелязва Реми. "Калта беше почти до върха на гумите и попаднахме на поне няколко свлачища. Мислехме си, че в един момент ще се понесем към някоя пропаст заедно със земята под нас."
Впрочем
тримата Pilgreens не спираха да хвалят българските пътища
И това не беше единственото, което харесаха в страната ни.
Карен изглеждаше изключително заинтересован от историята ни, особено от периода на османско владичество. Наложи се дори да изчакаме трафика около паметника Левски да намали, за да може да направи снимка, от която да е доволен. Докато се разхождаме около храм-паметника "Св. Александър Невски" малко след това, Реми сподели: "София е много красива.
Европейският дух се усеща навсякъде
В паважа, в архитектурата, в историята. Българите сте изключително лъчезарни, общителни и гостоприемни. Късметлии сме, че заради нашия проект успяваме да се срещнем с толкова много чудесни хора във всяка държава, която посещаваме. Именно хората са най-готиното на проекта. Посещаваме страшно много университети. Това е нашата възможност да поговорим с младите хора като нас. Най-добрата възможност да ги накараме да ни чуят. И да си кажат "Човече, искам и аз да направя това." Харесва им, че ние се забавляваме и междувременно правим нещо значимо за околната среда и привличаме внимание към електрическите автомобили и алтернативните източници на енергия. А наградата, която получаваш от доброто, което правиш, е невероятна. Чувстваш се добре, радваш се, че
си успял да докоснеш някой друг с идеите си и да го вдъхновиш
Лудвиг допълва: "Във всяка държава ни посрещат с усмивка. Всички са адски ентусиазирани, когато ни видят, защото проектът наистина хваща окото. Хората виждат колко мотивация и труд сме вложили в реализирането на това пътуване. Те биват магнетично привлечени от идеята да правиш нещо добро за света, за природата, като междувременно се наслаждаваш на живота и го живееш на пълни обороти."
Точно пред Народния театър "Иван Вазов" The Pilgreens споделят: "Адски тъжно ни е, когато трябва да си тръгнем от някое място", разказва Реми. "Хората винаги казват: "Останете още един ден!" А не можем, защото на определена дата трябва да сме на определено място.
В този момент звъни телефонът на Лудвиг и той получава последните си оценки от университета. Вече е магистър по международен мениджмънт, с почти перфектен успех по всички дисциплини. Взимаме си по още една бира, за да полеем хубавия повод, докато той разказва: "Проектът е част от обучението ни. Това е дипломната ни работа. Когато бяхме в Казахстан, всъщност ни се наложи да завършим цялата писмена част около проекта за университета. Реално защитихме проекта пред преподавателите си по Skype в два сутринта от Казахстан."
Тук изключвам диктофона, този път за постоянно, потънала в мисли за собствената си дипломна работа, която ще трябва да защитя следващия юли и колко егоистично незначителна е тя. The Pilgreens вдигат наздравица и си бия един мислен шамар, че мисля за нещо толкова дребно, вместо да се насладя на момента. Срещнах се с ентусиазирани, вдъхновяващи млади хора и имах възможност да им пожелая попътен вятър по пътя, който е пред тях.
Остава им по-малко от месец до финала на пътешествието
На 3 декември трябва да пристигнат в Париж за специална пресконференция. След това ги очаква Конференцията за промените в климата на ООН, на която са официални посланици на добра воля. Всичко около епичното им приключение можете да проследите в социалните мрежи Facebook и Instagram, както и на официалния им сайт www.the-pilgreens.com .
Какво ще правят с живота си нататък? И тримата искат да продължат да пътуват. Карен иска да продължи да работи по общозначими проекти. Лудвиг има планове да отвори собствена компания. Реми пък се е насочил към рекламния бизнес. На където и да се поемат, едно нещо е сигурно. Те могат да постигнат всичко, което си наумят.
Пътешествието
The Pilgreens ще изминат 20 хил. км за 120 дни, минавайки през 15 държави. Tук-тукът е създаден от холандски инженери и произведен във фабриката в Банкок. Екипиран е с 7 kW DC двигател и 72V / 450Ah LiNiMnCo (NMC) батерии (35 kWh). За зареждане момчетата използват 3kW зареждащ кабел със стандартен щепсел, с който са нужни 14 часа за пълно зареждане на батерията. На покрива има 4 соларни панела, генериращи общо 560W енергия или 140W всеки. С едно зареждане триколката може да измине 350 км. Максималната скорост е 70 км/ч, но Pilgreens предпочитат да карат с около 50 км/ч, защото лекотата и дизайнът на возилото предразполагат към инциденти при по-висока скорост. Максималният товар, който издържа, е 400 кг, или около 7 души
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
