Едно от най-чудните места в България е живописната долина на Чая, която днес наричат Чепеларска река. Точно си минал през прекрасния Пловдив, чиито тепета стърчат над просналата си равнина, когато пред теб се изправя могъщата снага на Свещената планина на траките - Родопа. Сякаш през врата влизаш в нея след Асеновград и започва безкрайно криволичене по завоите на бързата река. В облаците за миг се мярка Асенова крепост, после идва глъчката около Бачковския манастир, след това минаваш край хотелите при Наречен. Неочаквано планината се разтваря и човек навлиза в широката речна долина до с. Хвойна. А малко по-късно стигаш до старото българско селище Чепеларе.
А то наистина е старо, защото в местността Баталски камък археолозите намират древен некропол на планинските траки. Изгорените тленни човешки останки са полагани в урни заедно с различни дарове. Християнски гробове от ХII-ХIV в. пък показват, че и нашите деди откриват удобното за живот място.
Според наличните данни някъде в началото на ХVIII в. тук идват заселници от вътрешността на Родопа. Пръв през 1705 г. е някой си Бельо Кехая, който строи къща на планинския склон край бистрата река. През 1726 г. тринадесет души от село Забърдо и трима от други места закупуват 16 землени парцела в планината Хаджиица. Турският ефкаф (нотариус - б. а.) издава съответното "владало" или "тапия" и така се създава село Чепеларе. Самото име идва от село Чепели в Гюмюрджинска кааза в Беломорието, откъдето бил главния продавач. Това е Хаджи Юмер, продал на забърдовчани дяловете на съпритежателите за 800 гроша.
Както е характерно за родопските селища, Чепеларе се развива на махали, строени на подходящи за обитаване места. Те са наречени по разположението или на името на съответните родове - "Горната", "Долната", "Шабановската", "Сивковската" и др. В края на ХVIII и началото на ХIХ в. те трябвало да бъдат отбранявани срещу зачестилите нападения на кърджалиите.
Основен поминък на чепеларци винаги са били безбройните стада, които лятото пасели по тучните планински поляни, а зимата овчарите откарвали на топло по Беломорието. Жителите на селището се прочуват и като строители зидари.
Именно техните майстори издигат през 1836 г. красивата църква "Св. Атанас"
с три каменни кули за нейна защита. 40-дневният строеж бил съпроводен с търкания с помаците, които не искали тук християнски храм. Колкото и да е невероятно, на жителите помагат официалните османски власти, пратили отряд войници за охрана на зидарите. По-късно майсторите правят училище, а през 1867 г. гордо издига снага и втори храм, посветен на св. Богородица. Днес за славното минало на селището освен двете църкви, разказват няколко оцелели възрожденски къщи.
На 18 януари 1878 г. командваната от ген. Черевин Кавказка казашка бригада освобождава Чепеларе. След Берлинския конгрес градчето се оказва гранично селище и тук често отсядат четите на воеводи като Капитан Петко и Пейо Шишманов. За съжаление тогава са прекъснати вековните връзки с Беломорието, което слага край на традиционното сезонно скотовъдство. Хората са принудени да изсичат гората, за да осигурят пасища за добитъка.
Малко след Чепеларе напускам главния път към Смолян и навлизам в недрата на Родопа планина. Моя цел е забележителния природен феномен Чудните мостове, но първо се отбивам до тайнственото село Забърдо. Помня го от дете, защото някога майка ми купи оттам красиво халище, събрало в себе си легендите на Великата планина. Под името Чукуркьой то за пръв път се споменава в османски документ на 8 ноември 1635 г. От него става ясно, че в Забърдо християнските семейства са 135 и османската власт ги облага с джизие, данъка за немюсюлманите.
Както се разбра, век по-късно именно преселници оттам стават основатели на Чепеларе. Известно е, че между 1728 и 1750 г. броят на забърдчани в новото селище надхвърля 100 души. То остава значително населено място и след Освобождението. Според преброяването от 1910 г. в него живеят 1181 жители, от които 172 християнски и 41 мохамедански семейства. Повечето от мюсюлманите се изселват в Турция след Балканските войни от 1912-1913 г.
Най-накрая достигам до Чудните мостове. Скалният феномен е разположен в уникалния карстов каньон на река Еркюприя и на 1450 м надморска височина. Паркирам колата и тръгвам по посока на глухия тътен, който чувам. Това е шума на планинската река, спускаща се между мраморните скали. Според геолозите преди милиони години тя минава през една единствена пещера. С течение на вековете сводовете се срутват на места и се получават неръкотворните мостове.
Излизам над шеметната пропаст и в дъното й съзирам бързата Еркюприя. Гигантският Голям мост се състои от три арки, като най-високата достига 45 м и е широка 40 м. Дължината му е почти 100 м, а някъде се разширява до 40 м. По-малкият е на 200 м надолу по течението и е висок до 30 м. След него се вижда още един мост, който всъщност е понорна пещера, където водите на реката изчезват, за да се появят отново след 3 км.
Цялата каскада изглежда така, сякаш е създадена от някакви извънземни гиганти
Впрочем такава е и красивата легенда за появата й, създадена от тукашните планинци.
Преди много години по тези места се появил змей, който опустошавал стадата им. Дълго време хората мислели как да се отърват от него и накрая измислили. Натоварили на едно магаре чували с прахан от дървесна гъба и го запалили. Лакомата ламя глътнала добичето с товара, а огънят започнал да се разгаря в нея. Обезумяла от болката, тя намерила малка дупка и се завряла вътре. Там и умряла, а когато тялото на змея изтляло, останали чудовищните мостове.
25 месеца сред величествената Родопа
През далечната 1975 г. стар камион ме откара заедно с десетина новобранци в Чепеларе. Така започна моята двугодишна войнишка служба в Родопите. Първо бях в красивата местност Мечи чал над селището, а после заминахме в поделение край Батак. Любовта ми към Великата планина остана в мен завинаги.
Варварското изсичане на Великата планина
Прекъсването на връзката с Беломорието след Освобождението води до екологична катастрофа. През 1879-1886 г. са изсечени над 30 000 дка иглолистни гори. Това е най-голямото унищожение на дървета в историята на Родопите.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
