Жителите на пограничния град посрещат българите с дружелюбна усмивка и "Комши!"
Да се видят красотите и атракциите от двете страни на границата. Това е една от целите на
проекта „Съвместни инициативи за промоция на трансграничния регион България - Турция като атрактивна туристическа дестинация". Той се финансинсира по програмата за трансгранично сътрудничество Interreg - ИПП България - Турция 2014 - 2020 г., по линия на Инструмента за предприсъединителна помощ.
Партньори по проекта са Министерството на туризма, Бургаска регионална туристическа асоциация (БРТА) – водещ партньор, и Дирекция по култура и туризъм – Къркларели.
Проектът цели подобряване на трансграничното сътрудничество за развитие на обща дестинация и съвместни туристически продукти, промоция на регионален имидж и ефективен маркетинг, подобряване на достъпа до туристическа информация за трансграничния регион и повишаване осведомеността за трансграничната дестинация Бургас-Хасково-Ямбол-Къркларели-Одрин.
Ако не сте виждали най-голямата статуя на Св. Богородица в Хасково, не сте посещавали красивия и древен Одрин, не сте чули песента „Ясен месец" в сърцето на стария Сърмашик, сега Бръшлян, или пък не знаете кои са прелестите на Ямбол, няма от какво да се притеснявате. В следващите броеве ще ви разкажем за спирките по двете граници на България и Турция, както и какво да направите и къде да отидете, за да прекарате един страхотен уикенд.
----------
За да преминете през Българо-турската граница, трябва да се въоръжите с голямо търпение, защото понякога проверките продължават повече от час. Но ако имате късмет и граничарите са в добро настроение, ще минете за броени минути. Веднага след границата ще видите, че от дясно има голяма джамия. Тя посреща и изпраща всеки един от посетителите на Турция. Мюсюлманските храмове са не само по улиците, но и на табели, дори и на магнитчетата.
В кюллийето на Султан Баязид II
успокоявали нервните с музика
Първата ни спирка е малко преди Одрин в здравния комплекс - Кюллийе, на Султан Баязид II, който сега е музей. Построен е между 1484 – 1488 г. Това е било едно от най-големите и значими за времето си здравни, социални, образователни и религиозни учреждения в Османската империя. Самият комплекс е разделен на три части, като в тях има джамия, болница, медицинско училище – факултет по медицина, наричан още медресе, хан, хамам, мост и имарет. Интересен факт е, че по онова време всички, които са идвали на лечение тук, са използвали безплатен паркинг за своите камили, коне и магарета. Първата копка на комплекса е направена през 1484 г. лично от Султан Баязид II, когото историците определят като спорна личност. Строителството продължава само четири години. Архитект е известният по онова време Хейреттин. Интересно е, че сградата по своята форма и функционалност е една от най-модерните за времето си. Подобен тип сгради се появяват в Европа след близо 200 години. „Тук хората са работили с разум", казва екскурзоводът, като има предвид, че и днес би било трудно да се построи сграда с такива размери и функционалност за четири години.
В комплекса се лекували пациенти повече от 400 години - до 1909 г. До болницата имало медицинско училище, което обучавало лекари за Османската империя до края на XIX век. Болницата и училището формират един от най-важните медицински центрове в Близкия изток. Болните са били лекувани както с традиционна медицина от онези времена, така и с иновативни методи. Сред тях е терапията със звука на водата, музикалната терапия, ароматерапията и мануалната терапия. Три дни в седмицата десетчленният музикален състав заемал своето място на сцената и изпълнявал мелодии (маками), съобразени със съответното заболяване.
Различни музикални инструменти и мелодии са лекували различните заболявания. Например при разстроени нерви се използвал макамът – ърак, а при епилепсия - макамът – раст.
Общият брой на болничния персонал бил 21 човека, а леглата - 32. По-късно болницата била превърната в център за лечение на умствени и душевни разстройства. Училището към комплекса било едно от най-значимите по онова време, в което се подготвяли лекари. Медресето било измежду 60-те най-важни османски учебни заведения. Освен преподавателят и неговият асистент, в медресето имало библиотекар, както и 18 ученика. Преподавателят получавал 60 акчета на ден, а на учениците плащали по 2 акчета. Учениците на медресето имали и практически занятия в дарюшшифа. До Руско-турската война през 1877- 78 г. болницата функционирала непрекъснато. След окупирането на Одрин от руснаците тя затворила врати за известно време, а болните били транспортирани в Истанбул. След време дейността й била възобновена, но се превърнала в неугледна институция, в която умствено болните били оковавани във вериги и пранги. Известно време медресето на болницата е служело за военен затвор.
След направени подобрения, на 22 април 1997 г. комплексът се превръща в Музей на здравето към Тракийския университет. Както вече споменахме, той се състои от няколко звена. Едното е дарюшшифа, официално открито през 1997 г. и болничният комплекс е възстановен във вида си от 15 век. Восъчни фигури на студенти и лекари представят атмосферата от миналото. Във всяка стая са представени различни моменти от медицинското обучение на Изтока.
Музеят е отворен всеки ден, билетът за него не е скъп и спокойно можете да се потопите в историята. Забранено е да се снима с камери, но пък фотоапаратите са разрешени. Посадените красиви червени и бели рози из целия комплекс впечатляват със своята красота и аромат.
Ускудама става Адрианополис
За около половин час път след Музея се озоваваме в центъра на Одрин. Дружелюбните погледи на неговите граждани веднага правят впечатление, както и поздравът им: „Здравей, комшо!" и „Комши!". Отзивчивостта и гостоприемството също са за отбелязване. Например, когато се опитваме да ситуираме по някакъв по-удобен начин автобуса, с който пътуваме, на помощ идват почти всички пешеходци наоколо. Впечатление правят, изключително малките и тесни улички на града, който е основан от римския император Адриан. Някога тук е имало старо тракийско селище. Градът бил кръстен Адрианополис, на гръцки - Адрианов град. Преди да бъде завладян от римляните, той е носил името Ускудама и е бил първата столица на Одриското царство. Превзет е от османците през 1369 г. и служи за тяхна столица до падането на Цариград през 1453 г. Дори и след това Одрин е бил нещо като втора столица, като редица султани предпочитат да управляват империята оттук.
В периода 1700 и 1750 г. Одрин е четвъртият по големина град в Европа с население 350 000. Нещата обаче драстично се променят през 19 век. По време на Руско-турската, Балканската и Втората световна война, Одрин понася тежки поражения и почти се обезлюдява. Тази тенденция продължава до неотдавна, като в момента градът има 156 155 жители. Въпреки че е доста оживен, особено в сравнение с други турски градове с този размер, днес се е запазила само една малка част от предишния му блясък. Одрин е столица на съвременна провинция със същото име.
Градът е дълбоко свързан и с нашата история, тъй като българите са побеждавали тук византийците неколкократно. Хан Кардам разбива голяма византийска армия край Одрин. Хан Крум превзема града през 813 г. През септември 914 Цар Симеон влиза победоносно в Одрин, а през 921 след обсада градът отново се предава на Симеон и е включен в границите на България. На 15 август 1002 г. цар Самуил отново превзема града и го разграбва. Важна за европейската история е битката при Адрианопол, когато гражданите на Одрин издигат българските знамена над крепостта и на 14 април 1205 цар Калоян разгромява тежко въоръжената рицарска армия на Латинската империя и пленява император̀ Балдуин I.
Някога в Одрин са живели близо 10 000 българи, а в областта са били над 40 000. Най-компактно българите в града са населявали кварталите „Барутлук махлеси" (източно от центъра на стария град) и „Узункалдаръм махлеси" в югоизточната част на стария град. Те създадават възрожденско българско класно училище, прераснало в Одринска българска мъжка гимназия с пансион, българска девическа гимназия, българска католическа гимназия на отците възкресенци и църквата „Св. Св. Кирил и Методий". До 1913 г. и изваждането на Източна Тракия от диоцеза на Българската Екзархия, в града действат няколко български храма. Днес са запазени два – действащият „Свети Георги Победоносец" и „Св. Св. Константин и Елена".
Александър Чакърък служи в
църквата „Св. Георги Победоносец"
Близо до центъра, в една малка уличка без тротоари, се намира църквата „Св. Георги Победоносец". Тя е просторна, трикорабна базилика с висок таван, облицован с дърво, а стените са украсени с икони. Основите на храма са положени преди почти 140 години - на 23 април 1880 година. Построен е само за една година със съдействието на тогавашния валия на Одрин Рауф паша и с разрешението на султан Абдул Хамид II. Рауф паша, който е близък приятел на управляващия екзархийската Одринска епархия епископ Синесий Стовийски, дава спорната още от руската окупация църква „Света Троица" на гръцката община, но същевременно отпуска 400 лири за построяване на българска църква. Тя е изградена на площ от 320 кв. м в стил, характерен за българското късно Възраждане.
Ако посетите храма, непременно се качете на втория етаж, където има етнографска сбирка. Макар и да е ограден с бодлива тел, православният ни храм не е имал проблеми с комшиите си. За него се грижи младият отец Александър Чъкърък, който е завършил Духовната семинария и Богословския факултет в София. През 2001 г. е ръкоположен за свещеник от Старозагорския митрополит Галактион, а от началото на 2003 г. Вселенският патриарх Вартоломей дава официално разрешение на отец Александър Чъкърък да служи в Одрин и да обгрижва българската църква.
През 2001 г. е изготвен проект за реставрацията на църквата. След получаване на официално разрешение от турска страна, на 12.09.2003 г. е подписан договор за ремонта на храма с местния арх. Али Ерол. Ремонтните дейности започват на 1 октомври 2003 г. и приключват на 30 април 2004 г. Междувременно са реставрирани иконостасът, амвонът, владишкият трон и част от иконите. Възстановеният храм е открит тържествено на 9 май 2004 г. в присъствието на български и турски официални лица. На церемонията присъства и тогавашният министър-председател Симеон Сакскобургготски.
Обновяването на църквата е направена от Русенския митрополит Неофит, сега Български патриарх.
Джамията Селимие - перлата
на архитекта Синан
Впечатляваща е джамията Селимие, която е и най-голямата гордост на Одрин и околностите му. Тя е призната за едно от най-големите постижения на ислямската архитектура.
Дело на на Мимар Синан (1490 – 1588), главен архитект на няколко султана, оставил след себе си около 400 джамии, мостове, медреси, хамами, акведукти, фонтани и т.н. Селимие джамия е върхово постижение в работата на Синан. Както и Сюлейман джамия (Сюлеймание джамия) в Истанбул, е от типа на така наречените „султански джамии".
И двата храма са построени във византийския стил на църквата „Света София", но при конструирането на Селимие, Синан проявява новаторство, като прилага нови архитектурни техники. Построена е само за шест години - между 1569 – 1575 г.
Куполът на Селимие е с височина 44 метра и диаметър от 32 метра. Издигнат е върху 8 мраморни колони. Джамията на Селим II е от типа ротонда без опори във вътрешното пространство. Оригиналната джамия е имала 1000 прозорци (бин пенджар), но след това един е зазидан заради вярването, че 999 (докуз юз доксан докуз пенджар) е магическо число, а и защото изказът на числото на турски звучало по-величествено отколкото 1000.
Джамията Селимие стои в центъра на кюлие – комплекс от болница, училище, библиотека и магазини.
Тава джигери е
местният специалитет
Ако не ви се обикаля много по забележителности, то в Одрин ще може да се насадите на невероятни гозби, които са доста близки до нашенските. Кухнята е микс от средиземноморска, арабска и балканска, каквато впрочем е самата турска кухня.
Един от най-известните одрински специалитети е „Тава джигери". Това е пържен дроб и е предлаган в почти всяко заведение и ресторант в града. Специалитетът се е превърнал в запазена марка на Одрин и с него одринци се представят на различни кулинарни фестивали в Турция и в чужбина. Специалитетът е най-добре приготвен, ако е от агнешки дроб. След като се измие, почисти от всякакви ципи и жили, се нарязва на много тънки ивици. Овалва се в смес от царевично и бяло брашно. Слага се в гевгир, изтупва се от излишното брашно и се пържи за минута-две в силно сгорещено олио. "Тава джигери" се поднася с гъсто кисело мляко.
Ако обаче не сте любители на агнешкото като мен, може да се насладите на вкусните кюфтенца, които обикновено са по шест в порция. Внимавайте със салатите, защото някои създават впечатление на леко пикантни, но впоследствие се оказват изключително люти. Впечатление прави и това, че на масата има доста хляб. Още щом се настаните в ресторанта, сервитьорът веднага носи тънко нарязани филийки с хляб и вода. За това няма да платите и лира, то не влиза в сметката. Вечеря или обяд в Одрин няма да ви излезе повече от 30 лири, което е около 11 български лева. Заради падането на курса на турската валута, Одрин ще ви се стори доста евтин град.
Може да хапнете и дюнер, като месото е силно овкусено с подправки. Предлагат и доста видове банички. Непременно вземете от вкусната халва, която е поръсена със сусамено семе и един от специалитетите на турската кухня. За баклавата и кадаифа няма и да говорим, защото задължително трябва да бъдат опитани. Турско кафе може да изпиете във всяка една от кафеджийниците, като не е нужно да знаете турски, за да си го поръчате. Повечето от собствениците и сервитьорите разбират български, а някои дори, малко свенливо, го и говорят.
Следващата спирка - Лозен - градът на четиридесетте църкви
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
