Има думи, стихове или песни, които човек помни цял живот. В гимназията обожавахме учителката ни по френски - млада, нахакана софиянка, която ни изпя веднъж "Моята Нормандия" и всички се влюбихме в нея (и в учителката, и в Нормандия). Преди почти 200 години Фредерик Бера е написал музиката и текста на песента, която е химн на тази област на Франция. "Когато природата се раззелени, когато лястовиците се завръщат, аз искам отново да видя моята Нормандия - това е краят, в който съм роден...", реди лирическият герой и разказва за страните, които е пребродил. Накрая заявява категорично: "Няма по-хубава от моята Нормандия!" Днес мога да се съглася с него.
Краят на лятото е, а тревата на Нормандия пак е сочно зелена и небето е синьо като на пощенска картичка - нещо, което не се случва всеки ден, но... въпрос на късмет. Пасищата са пълни с крави, коне и овце. В тази северна част на Франция се произвеждат най-истинското и най-вкусно мляко и масло, сиренето камамбер, невероятната сметана, прочут е гъшият дроб, а морските дарове - стриди, миди, скариди, са най-добрите във Франция. Зеленият край е известен с ябълковата си ракия калвадос и ябълковото вино сидър, което е газирано и слабо алкохолно.
Първото, което ошашавя нашенеца, са цветята, дали името Цъфнал бряг на голяма част от крайбрежието. Те са навсякъде - като водопади са по балконите и прозорците на красивите стари къщи в стил коломбаж, в дворовете и градините им, висят в плетени кошници от уличните лампи или са закрепени на специални дървени стойки. Толкова е живо, многоцветно, уханно, изискан вкус е вложен и в най-дребните неща, местните са усмихнати и отзивчиви (нямат нужда от наръчник за добро обслужване, какъвто беше издаден в Париж), че просто е излишно да си задаваш въпроса защо Нормандия привлича туристическите тълпи. Между другото, Франция е
най-посещаваната страна в света
- миналата година е посрещнала 83 милиона туристи! (На първо място е по посещаемост, но на трето след САЩ и Китай по оставените от туристите пари. Сега грижата на франсетата е как да спечелят и това първо място.)
От приятели научаваме, че нормандците са най-ревностните католици на Франция. Консервативни са в добрия смисъл на думата, държат много на семейството, работата, подредеността на дома и извън него.
На Ламанша, при устието на Сена, има чудно малко градче - Онфльор. През уикенда към него се отправят както французи, така и много туристи от съседните страни, да не говорим за японците и китайците. Въпреки човешката многотия навсякъде е като току-що преметено, бутиците са безчет и предлагат от висша мода до специалитети на местната кулинария, а многобройните художествени галерии подканват да влезеш. Влакчета и живописни файтони са част от колорита на градчето. В ресторантите, които работят с "пълна пара", няма да ви сметнат за досадник, ако поискате да узнаете как точно си приготвят крем брюлето или откъде се снабдяват с огромните стриди. В Нормандия разбираш, че
качественият туризъм не е само природа
и забележителности, с които искат да минат метър нашите созополчани например, а да се впрегнеш да си подредиш града, да си го изчистиш, къщите да тънат в цветя, да разкараш грозните съборетини, да инвестираш в него и да го обичаш, за да го обикнат и другите.
Онфльор е известен най-вече с това, че през 1608 г. от пристанището му тръгва за далечна Канада Самюел дьо Шамплен и основава там град Квебек. В чест на историческото плаване е паметната плоча, поставена през 1899 г. от съгражданите му. Тук, на този бряг, е и уникалната дървена църква "Сент Катрин" - най-голямата във Франция. Строена е в края на XV век от местните майстори на морски съдове. За да не бездействат през зимата, моряците се заели с градежа на църквата и направили двата й свода като лодки, само че обърнати. Вътре най-трогателни са посланията към Св. Тереза - покровителката на моряците, написани на плочки и закачени на стените. Молбите, както може да се досетите, са за здраве, любов, завръщане живи и здрави у дома. Традицията с плочките оцеляла до навечерието на Втората световна война.
В Довил богатите идват през есента
На 15 км от Онфльор е Довил - най-баровският курорт, посещаван от френската аристокрация в края на XIX и началото на XX век. И сега през уикенда прочутият му плаж е пълен с народ, но това са главно араби, азиатци, африканци, по-бедни французи, които не могат да си позволят нищо повече от разходка до Ламанша, на който водата е студена и през лятото, а силният вятър може да те отвее. Супер богатите са поели по други морета и океани. В Довил се завръщат през останалите сезони, присъстват стриктно и на конните надбягвания със залагания. Посреща ги легендарният хотел "Нормандия", отворил врати през 1912 г. Многобройни са стаите му и луксозните апартаменти. Повечето от тях гледат към Ламанша и плажа. За обзавеждането им се е погрижил известният френски архитект и интериорен дизайнер Жак Гарсия, любимец на шейхове, султани и президенти. "Нормандия" привлича с гурме ресторанта си "Ла Бел епок", както и с другия - "Ла Фермет" ("Фермичката"), който е територия на децата. Атмосферата в хотела е доста приятелска - в огромното му фоайе се тълпят дечурлига и кучета, достолепни господа си пият аперитива, някой свири на пианото... Имаш чувството, че си в една друга епоха.
Легендарен плаж помни величията на Холивуд
Довил е известен и с ежегодния си фестивал на американското кино, който се провежда през септември. Стартирал е в далечната 1975 г. Градът напълно си е заслужил феста. По неговия плаж са се разхождали някога холивудските богове и богини Бърт Ланкастър, Глория Суонсън, Джейн Менсфийлд, Ким Новак, Лара Търнър, Кърк Дъглас... Имената на цялото това съзвездие са изписани пред съблекалните. От едно време е останала широката дървена настилка там, където свършва пясъкът. По това "стъргало" са показвали привечер изискани тоалети най-богатите хора на планетата. Няма потрошени дъски, всичко се подменя и поддържа грижливо. В края на деня, когато народът си тръгва и изтръсква пясъка от краката си, по плажа плъпват малки бързоподвижни машини, които почистват и събират боклуците.
Отделна тема са къщите, по-точно вилите, на този град със стара слава. Строени са, без да са пестени парите. Те са в стила на традиционния нормандски селски дом - т. нар. коломбаж. Тухлите са редени между гредите, които при измазването не се пипат. Цялата тази красота е "гарнирана" с много цветя - мушката, петунии, теменужки... А когато слънцето залезе, грейват светлините на заведенията. Тук купонът никога не свършва.
Салон за чай с името на убийцата на Марат
Трувил е до самия Довил, лесно се запомня заради римата. Истински разкош за ценителите на морската храна е пазарът до пристанището. Омари, лангусти, едри скариди, наричани скампи, стриди, ухаещи на море, вкусни и прескъпи миди "Сен Жак"... Ако не купуваш, поне може да гледаш на воля. А ако искаш да похапнеш от тези божествени дарове, се запътваш към някой от ресторантите, наредени един до друг - "Ле Воал", "Ле Вапьор" и "Льо Сантрал". Парижките познавачи, а и доста сноби идват специално тук, за да се насладят на стридите, прочути с много високото си качество. И да пият бяло вино, разбира се. Класическата консумация на стриди е с оцет и ситно нарязан сибулет (много тънки перца зелен лук). В ресторантите обаче най-често ги поднасят с лимонов сок.
Близо до тези "храмове" на хубавото ядене и пиене има салон за чай, към който само местен може да ви упъти. В него освен превъзходни сладкиши с имена на известни актьори, се продава и забележителен с качеството си шоколад. Но това, което е най-любопитното, е името му. Казва се "Шарлот Корде". Ако сме внимавали в часовете по история, ще се сетим, че това е убийцата на лидера на якобинците Жан-Пол Марат. Френската благородничка е родена в Нормандия, в селцето Ле Шампо. Яростна привърженичка на монархията, тя тегли ножа на якобинеца, докато той се къпе във ваната. Наричат я "Богиня на отмъщението". Гилотинирана е по обвинение в убийство. Прочутата картина "Убийството на Марат" е нарисувана от Пол Бодри през 1868 г.
Нормандия наистина може да те изненада!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
