Билетите са скъпи за средностатистически българи, но носталгията няма цена
В сърцето на Стокхолм всеки фен "взима" късмета, за да изживее приключение в интимния свят на четиримата, които разтърсиха света
Музеят на АББА в Стокхолм е като Вавилонската кула - звучат езици от всевъзможни краища на света. Но всички, които прекрачват прага на непретенциозната и минималистична, но много стилна като архитектура сграда на метри от официалната крайбрежна алея, се чувстват обединени - от страхотната възможност да "вземат" късмета, както пеят четиримата в Take a chance on me. И да преживеят личното си завръщане в миналото, пътуването към себе си - ако, разбира се, са от поколенията, за които АББА бяха и остават идолите на своето и бъдещето време. Защото тук властва носталгията: по 70-те и 80-те, когато светът беше може би малко по-добър и "мръсната" война във Виетнам все пак приключи, по попмузиката, диското и рока - еманация в разкрепостяването и артистичността на отиващото си столетие, по очакването за края на века и Милениума, който уж щял да ни направи по-хуманни, по безнадеждно отминалите патриархални ценности... Трите етажа над земята и двата под нея, естествено, няма как да бъдат спасени от привкуса на атракцион в атмосферата на американските панаири. Но за щастие всичко е по европейски по-близко до душата - въпреки митовете за скандинавската официозна сдържаност. Понякога тя наистина е впечатляваща и се дължи - според градските легенди на полуострова - на спорния или не матриархат по северните земи. Въпросната дистанцираност се поразклаща, когато се разходите покрай кейовете в Гамла стар - великолепния стар град на Стокхолм. Тук доста хора се целуват - момчета с момичета, момчета с момчета, момичета с момичета. Но не мислете, че са прекалили с алкохола. Той не се продава толкова откровено като у нас - в супермаркетите има специални щандове, често на втория етаж, далеч от детските очи. И питиетата са с етикети, на които са изписани солени цифри. Както и върху билетите за музея на АББА. За да влезете в сакралната за феновете територия на остров Юргорден, трябва да броите по 195 крони на калпак - или приблизително 21 евро. За средностатистическия българин никак не е малко. Но
емоцията няма цена
(Въпросната сума в доста луксозната за нашенеца столица на Кралството стига за средна пица и малка бира на крак.)
Пропускателният режим е измислен и организиран така перфектно, че да няма "опашки" - въпреки че из залите не можеш да се разминеш от хора. След като преминете през задължителните фигури на четиримата в цял ръст, на мястото на чиито лица можете да мушнете своето и да се снимате, попадате в задължителния магазин, където вероятно липсва само бельото на Агнета, Ани-Фрид, Бени и Бьорн. "Можете да се забавлявате като никъде другаде, можете да правите, каквото си искате, ви посрещат усмихнати и щастливи млади дами, които обгрижват поклонниците. Когато музеят е отворен през 2013-а, слоганът на рекламната кампания гласи: сТанете петият от АББА. След лъчезарното общуване веднага се гмуркате в еуфорията. Действително е сантиментално да видиш на живо и да усетиш едва ли не с кожата си как мъже и жени на сериозни възрасти се вдетиняват, попаднали в света на своите поп божества. В подобни моменти на искрено и без поза вълнение всякакви теории на конспирациите за постмодернизма отиват на кино.
Дами и господа в небрежен туристически аутфит се питаха на няколко езика: Видя ли, видя ли?, Чу ли това?... Възклицанията, възторгът и еуфорията се леят толкова активно, че е трудно да чуеш гласовете на четиримата. А всеки от тях разказва истории - за себе си и за десетте години, в които са заедно и на върха. Точно тези две петилетки са разкрити в тотални детайли. Както и живота на четиримата преди това - но не и след тях. Всичко започва с фотоси от детските и младежките епохи на всеки от АББА, за да продължи до последния ден от общата им триумфална кариера на артисти, продали близо 400 милиона копия от албумите си и поставили финал в апогея на славата си. Тук е розовият им овехтял автомобил, с който са започнали обиколките си. В началото дори спяхме в него, разказва някой от тях. Можете да се снимате в хеликоптера: онзи, същият, нали си спомняте - с който кацнаха на стадиона в Австралия, за да изригнат в гръмотевично шоу. Всяка зала има име, а в наречената на хита Ring, Ring настава обсебваща суматоха - около червения ретро телефон. Защото се говори, че ако той звънне и най-близкият късметлия до него вдигне слушалката, може да си поговори с Бени или Бьорн - те май били по-комуникативни от бившите си съпруги. Въпреки че идеята за телефона била на Ани-Фрид. Със същото благоговение е изпълнено и стълпотворението край манекените с екстравагантните сценични дрехи на четиримата - от копринажите, през метализираните и футуристичните до спортните и любимите бели клинове, в които Агнета умопомрачително въртеше дупето си. Тотално щракане е и пред милитъри костюмите, с които те разбиха Евровизията в Брайтън през 1974-та с аТерло. Има автентична стая с белите рояли на мъжете, както и кухня от вилата на Агнета и Бьорн. В гримьорните им на монитори се въртят кадри от подготовката преди концерт. Пред огледалата са пудриерите, гримовете и ветрилата на дамите. Наистина се превръщате в съучастник в шоуто. Но не мислете, че из музея подскачат само просълзени и подгонени от носталгия чичовци и лели. Тук е
пълно с тийнейджъри, които са не по-малко възбудени
Най-вече от възможността да хванат микрофона, да подхванат фалшиво или не някое от великите парчета и да се впишат в холограмата - погледната отвън изглежда така, че все едно пеете с АББА. Тайфа от 13-14-годишни французойчета направо бяха пощурели кой пръв ще влезе в играта. За селфитата да не говорим - човек не може да хване ред за "нормална" снимка.
Голям кеф е край силиконовите фигури на четиримата в 3D формат - те са ама наистина едно към едно, аха-аха да проговорят. И са много по-автентични, отколкото тези на колегите им в "Мадам Тюсо", примерно, в Лондон. За всеки от "дубльорите" са използвани по 100 снимки на Агнета, Ани-Фрид, Бени и Бьорн. Самите фигури са ги пуснали през покрива на музея. Безкрайно симпатични са и малките им двойници, изработени в ателието на покойния Джим Хенсън - бащата на Мъпетите и на Улица Сезам. Тъкмо заради това Агнета и Ани-Фрид закачливо приличат на ужасната сладурана Мис Пиги.
Пътешествието продължава в своеобразни сепарета, където се въртят клипове от всички епохи и стилове на миналия век та до днес. Можете да стоите с часове - въпреки че мераклиите са много. По стените има страхотни снимки на корифеите в джаза, попа, рока.
Дали реално бихте получили шанса да срещнете някой от четиримата в музея? Надали. Единствено Бьорн е участвал с идеи в аранжирането на пространството - общо 5000 квадратни метра. Той е президент на административния съвет. Говори се, че е инвестирал и лични капитали. Агнета пък дори не била дошла на откриването - точно тогава е представяла свой албум в Лондон.
Бьорн и Агнета са бракувани още преди създаването на групата. И се развеждат още преди нейното разпадане. Имат син и дъщеря.
През 1969-а Ани-Фрид се запознава с Бени Андершон - живеят заедно от 1971, но официално "подписват" през 1978 г., са върха на славата си. Само след три години, през 1981-а, се разделят. След третия си брак - през 1992-ра, Ани-Фрид е Нейна светлост принцеса Рьойс фон Плауен. Живее най-често в Швейцария.
Бьорн и Бени имат следващи съпруги, с които са и до днес.
Събраха се в таверна
И най-големите мечтатели се отказаха да дискутират дали четиримата ще излязат отново заедно на сцената. Преди броени дни журналисти отново ги запитаха - още повече, че членовете на групата не се бяха събирали публично на едно и също място от 2008-а - за премиерата на филма "Мама миа". Сега те се появиха за откриването на гръцки ресторант в Стокхолм, вдъхновен от едноименния мюзикъл, гледан вече от 60 милиона души из театри на всички континенти. Собственик на таверната в развлекателния парк "Грьон лунд" - съвсем близо до музея, е Бьорн Улвеус. Така че Агнета Фелтскуг, Ани-Фрид Люнгста и Бени Андершон нямаше как да му откажат. Но всеки от тях пристигна с настоящия си партньор и всички заедно отказаха обща снимка.
Според информациите в световните медии, шоуто в ресторанта би следвало да бъде в духа на гръцките острови Скопелос и Скиатос, където е сниман филмът с Мерил Стрийп, Пиърс Броснан, Колин Фърт, Стелан Скарсгард - синьо-бели карирани покривки за маси, маслинови дръвчета, узо и, разбира се, хитове. Обаче кръчмата е в луна парка, в който повечето забавления действително са за безумци - като абсолютно отвесните влакчета стрели и въртележките, които са на височина на 15-етажна сграда.
Последният съвместен концерт на Бьорн Улвеус, Бени Андершон, Агнета Фелтскуг и Ани-Фрид Люнгста беше през 1980 година
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
