Надали някой би успял да измисли и направи по-разтърсващ филм от "Мостовете на Медисън" на великия кинаджия Клинт Истууд, но из Европа има достатъчно съоръжения с история, които могат да вдъхновят фотографи, художници, режисьори и продуценти. Личните и обществените хроники и събития около тези произведения на разума и фантазията са си готови сценарии.
Дори и за най-безразличните към ърбън архитектурата Бискайският мост, свързващ две от предградията на Билбао, си е живо зрелище. Пуенте Колгате пресича устието на река Нервия между Португалете и Гетсо. Той е най-старият транспортен мост в света и през 2006-а е включен в световното културно наследство на ЮНЕСКО. Строен е по времето на испанската кралица Мария Кристина (1885-1902). Дебатите са били най-вече около вероятното ограничаване свободното движение на корабите. Основен инвеститор е текстилният предприемач Сантос Лопес де Летона, чиято стока е стигала до цял свят. Мостът е готов на 28 юли 1893-а. Негов автор е баският архитект Алберто де Паласио, ученик на Гюстав Айфел - французинът, който се записа за вечни времена в историята с Айфеловата кула и носещата част на Статуята на свободата, подарена от Париж на Ню Йорк. На 5 август след премиерата инфантата Изабела Бурбонска пресича реката 7 пъти с гондола. През 1902-ра мостът е осветен за сефте с електрически украси. През 1937-а снарядите на Гражданската война уцелват напречната греда, която бързо е възстановена.
Най-старият стоманен мост в света е висок 45 метра, дължината му е 160 - съчетание между класическите за онзи исторически момент технологии за обработка на желязо и модерни за тогава новаторски методи в налагането на леки конструкции с вити стоманени въжета.
Голямата изненада е, че мостът може да "превежда" хора, автомобили и животни, без да пречи на корабите - чрез ферибот във въздуха. Висящата платформа се движи на метър-два над водата. За автомобила ви искат евро и половина, но трябва да останете в него срещу 40 цента на човек - нито можете да се радвате на гледката, нито можете да снимате на воля. Туристическата забава обаче излиза малко по-солено - 7 евро без аудиогид. Срещу тях получавате билет за цял ден - кеф ви да се качите с панорамния асансьор на най-високото, за да щракате като невидели, кеф ви да се возите напред-назад.
Бискайския мост се смята за уникален и създава истинска истерия за подражание в онази епоха. Но от дубльорите му из Европа, Америка и Азия са оцелели много малко, хвалят се местните. Докато творението на Алберто де Паласио действа на пълни обороти. От едната му страна е Гетсо - страхотно място край брега на океана. Къщите от предишните столетия са прекрасни, а старият квартал на рибарите е чаровен досущ като на пощенските картички. Променадата продължава два-три километра - някои се разхождат, други тичат, трети карат ролкови кънки. Или особено актуалния напоследък ховър борд - електрически скейт борд, който се управлява с движение на тялото, но трябва да имаш повече от перфектно чувство за равновесие и съвършено умение да го пазиш. Отстрани изглежда изкусително - все едно летиш над земята като във футуристичните филми. Поне засега не е много евтино - харчи се някъде над 100 евро. Яхтите от десетилетия са обикновен лукс по тези географски ширини.
От другата страна на Бискайското чудо е така наречената Малка Португалия, където действително се усеща атмосферата на съседната държава - класическа колониална архитектура, фадо на живо, паметници на мореплаватели, стръмни улички, кулата "Салазар", базиликата "Санта Мария".
Няма как да не споменем другото, при това твърде скандално зрелище в Билбао - "Субисури" или Белият мост на Сантяго Калатрава, който обаче донякъде остава в сянката на намиращия се на метри от него музей "Гугенхайм": едно от най-мащабните футуристични произведения на Франк О. Гери. Всъщност изящният и дълъг само 75 метра мост, приличащ на стъклена арфа, е построен тъкмо
заради туристите, които обсаждат "Гугенхайм"
Благодарение на него те по-бързо взимат разстоянието от хотелите си в Стария град до изложбените зали, без да обикалят реката Нервион. Знае се, че Калатрава, който винаги съчетава изкуството с инженерството, е забъркан в няколко гръмотевични дела заради творенията си - в родната му Валенсия го съдят заради част от падналия покрив на Града на изкуствата и науката, във Венеция са недоволни от моста му над Канале гранде. Сантяго отнася сума ти псувни и от темпераментните жители в Страната на баските. Атлантикът честичко ги черпи с дъжд и влага и те бая се пързалят и падат по плочките на "Субисури", чиято подмяна пък струва хиляди евро за година на кметството. Гидовете се шегуват, че мостът на Калатрава би трябвало да бъде наричан с друго име - "Счупените крака". Въпреки това обаче той е от най-посещаваните локации в Билбао. Стане ли тъмно, светват всичките му лампи - сякаш се рееш над водата. Някои го оприличават на зейнала паст на кит заради разни елементи и цялостното внушение на визията. Зоопрепратката се връзва идеално с грандиозния паяк "Мама" на Луиз Буржоа пред "Гугенхайм".
Мостът "Нормандия" провокира контрастни емоции - ако имате проблеми с ушите, докато сте в издигащия се в небесата или кацащия на земята самолет, то надали ще бъдете много въодушевени от бързата смяна на височината. Въпреки че изрично си пише - задължителна скорост 90. Чудото, проектирано от инженер Мишел Вирльожо, е от най-дългите висящи в Европа - 2350 метра. Ширината му е 23 метра - напълно достатъчна за четирите ленти. Шофьорите са доста прецизни - шубето е голям страх, особено когато преминаваш през най-високата точка, която е на 150 метра. Колкото и да се правиш на супермен от американски комикс, имаш усещането, че караш автомобил някъде из облаците. Отдалеч конструкцията прилича на буквата А. 184 пилона подпират "Нормандия", като най-внушителните от тях са високи 215 метра. Цялото удоволствие
поглъща инвестиция от близо 500 милиона долара
като строителните дейности продължават няколко години. През това време се появява терминът "технически туризъм" - 70 000 за 12 месеца посещават обекта, за да зяпат строителството. Откриването е на 20 януари през 1995-а. До 1999-а удържа рекорда за най-дългия висящ мост, но след това се появява японският Татара. Не е много скъпо да се мине по моста - 8 евро. "Нормандия" обаче краси банкнотата от 500. А под елегантното съоръжение, което пести 40 километра от обиколката по сушата, Сена кротко се влива в Атлантическия океан. На единия бряг е вълшебният Онфльор - любимото свърталище бижу на импресионистите. Той е оживялата мечта за тотална ваканция - калдъръмени улички без автомобили и с кафенета като във филмите с Ален Делон от 80-те, сергии с прекрасни плодове и зеленчуци без вкус на найлон като на Женския пазар в София, дюни като онези от черноморското ни детство, които изчезнаха заедно с него в изтичащото като пясъка през пръстите време. Естествено, в Онфльор е пълно с тузарски кръчми, в които и най-семплият обяд за трима души - доколкото подобно кулинарно понятие е възможно във Франция - изяжда дневния средностатистически постсоциалистически бюджет. Но мотаенето и разпускането без цел между красивите цветни къщи е по-ценно за духа от което и да е блюдо за стомаха. Неслучайно Моне именно тук е започнал да рисува феноменалните си творения от масло. Особено различна е дървената църква "Света Катерина", която, според местните, отдалеч прилича на кораб. Можете с часове да се наслаждавате на красивите предмети, които антикварите предлагат на открития базар. На другия бряг на "Нормандия" е индустриалният Хавър - вторият по големина пристанищен град във Франция. Бил е разрушен до основи от бомбардировачите на Вермахта и след това е възкръснал като Феникс от пепелта, благодарение на архитекта Огюст Пере. Има запазени прелестни кътчета, въпреки че доминират стъклариите и бетонът. От любимите крепости и дворци на Хенрих IV, Луи ХIV и Ришельо не е останало нищо. В актуалния облик на Хавър има някаква математическа модерност, която контрастира с романтиката от отсрещната страна.
Освен по суша, две кралства в Северна Европа имат обща граница по море - или по-точно: свързва ги мостът Йоресунд над едноименния проток. Вторият по дължина в Европа се е опънал между Копенхаген и Малмьо. Строителството му започва през 1995-а и завършва четири години по-късно. Принц Фредерик Датски и принцеса Виктория Шведска се срещат по средата, за да отпразнуват финала на славното общо дело, което струва 4 милиарда евро. Официалното рязане на лентата и освещаването е на 1 юли 2000 година.
Домакини на откриването са Маргрете Втора и карл Густаф XVI
Още същия ден се отприщва кавалкадата от превозни средства - така Скандинавия се свързва с Централна и Западна Европа. Съоръжението преминава 8 километра от шведския бряг до изкуствения остров Пеберхолм в средата на протока - останалите 5 километра са в тунел. Много е натоварено - автомобили и влакове до безкрайност, а по водата кораби, които плават към Атлантика. Откакто джихадистите заплашват света, вече има и паспортни проверки.
В Малмьо, третият по големина град в Швеция след Стокхолм и Гьотеборг, атмосферата в стария квартал е типична - чудесни автентични къщи, старинни кръчми, красиво кметство, впечатляващи фонтани, бронзови статуи, скандинавско спокойствие... В местния университет учат и малко нашенци - таксите са сравнително достъпни, а дипломата е солидна. Колкото и странно да звучи на първо четене, шведите понякога са по-отворени към източноевропейците отколкото, примерно, французите, смятани от нас за по-близки не само поради географски причини. От другата страна на Йоресунд е Копенхаген, който е най-вече за богати. Една бира и сандвич в кафене по култовата улица край канала излиза 15 евро.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
