Точно преди половин век баща ми, покойният проф. Димитър Овчаров, се изкачва на горист хълм на 7 км от Търговище. Тогава той е съвсем млад и заедно с майка ми току-що са създали Историческия музей в града. Привлечен е от мълвата за легендарна крепост в първите възвишения на Стара планина и в началото на прохода Дервент, където на 25.07.811 г. хан Крум Страшни разбива византийската армия на император Никифор I Геник. Затова местността е наречена Крумово кале.
Археологът действително открива останки от зидове и разкопките започват. За десет години до 1972 г. са разкрити значителни площи, но после проучванията са спрени за три десетилетия. Подновени са едва през 2000 г. от археолога Ангел Конаклиев, като продължават и до днес. За цялото това време е разкрита огромна ранновизантийска крепост с 20 дка площ и развиващ се наоколо град на повече от 100 дка. По-късно античното селище е наследено от средновековна крепост с площ от над 120 дка и обширни подградия от около 600 дка. Заключение е, че животът продължава почти без прекъсване от V-VII в. през ранното средновековие (VIII-Х в.) до падането на България под османска власт в края на ХIV в.
Още през V-VII век тук се развива един цветущ в икономическо отношение град, за което свидетелстват находките от монети и материали на бита. Досега са разкрити останките на три църкви от базиликален тип,
свидетелстващи за мощно християнско присъствие в тези времена
Намерените ранносредновековни материали пък потвърждават съществуването на значително старобългарско селище от IХ-Х в. свързано тясно с културата и икономиката на столицата Велики Преслав. Значително се променя животът на града и крепостта през Второто българско царство. Развиват се занаятите, търговията, селското стопанство. Многобройните находки на художествена керамика, творби на металопластиката, сърменотъкани платове, монети, оръдия на труда, както и значителните архитектурни останки бележат втори разцвет на града.
Крепостта има важно стратегическо значение в отбранителната система на Търновград. Изградената втора крепостна стена затваря площ от повече от 120 дка. През прохода "Дервент" преминава най-краткият път между столицата и втория в държавата град Велики Преслав, седалище на брата на българския цар. Оттук е връзката с главния морски център на Второто българско царство, Варна, откъдето идват стоките на отвъдморските търговци. Ето защо в края на ХIV в. твърдината става важна цел на османските нашественици. През 1388 г. тя е обсадена и превзета от войските на Али паша. Животът тук изчезва, а оцелелите най-вероятно преместват и основават Ески Джумая, днешния Търговище.
Но кой е този незнаен град, съществувал цяло хилядолетие? Крумово кале за пръв път е забелязано от големия чешки учен Карел Шкорпил през 1910 г. Обхождайки прохода Дервент, той отбелязва, че някога е бил отбраняван от три крепости - Градище на южния край на прохода до с. Пролаз, Хисар кале - в средата на прохода на левия бряг на р. Врана, и Кале дузу (Курт кале) над северното устие на прохода. Именно наречената с турското си име последна твърдина след време ще бъде назована Крумово кале.
В същата публикация ученият идентифицира тази крепост и селището наоколо с античния град Мисионис (обозначаван още като Мисионос, Меберсинос, Мирсинос, Месинос). Той стъпва на прочутото описание на днешните български земи, направено през ХII в. от арабския географ Ал-Идриси. Тълкувайки данните в неговата "География", Шкорпил цитира пасажа: "От Мигали-Берисклафа (Велики Преслав) има еднодневен път до Мисионис и оттам 40 мили към гр. Агранзинос и оттам 70 мили към Дунавската крепост Бест-Кастро". Идриси твърди, че Мисионис е "стар и значителен град, който лежи до подножието на една височина във водна и превъзходно положена страна и извлича голям доход от търговията".
Ако преди системните разкопки това са само догадки, днес локализацията на Мисионис в местността Крумово кале може да се счита за доказана. През последните години на бял свят започват да се появяват развалините на цели квартали от жилищни и представителни сгради с улици и площади между тях. Проучванията от 2013 г. изваждат от земята и
огромна цистерна за питейна вода от ранновизантийската епоха
Водохранилището е градено от ломени камъни, а отвътре е обмазано с хидрофобен хоросан. Размерите му са внушителни - 15/9.5 м при предполагаем обем между 700 и 900 куб. м. През ХIII век върху изоставената цистерна е изградена средновековна сграда, която използва частично стените й. Тя загива в пожарищата, причинени от обсадата и превземането на Мисионис от османските пълчища в края на ХIV в. Сред находките преобладава керамиката, илюстрираща двата основни периода - V-VI и ХIII-ХIV в. Заедно с това се откриват множество крепежни елементи - ковани гвоздеи и скоби, ранновизантийски и средновековни монети, железни ножове, шпори и стрели.
Намиращ се на пътя София-Варна, древният Мисионис вече привлича хиляди туристи. Напоследък е включен и в листата на Стоте национални обекти. Но предизвикателствата за разкриването, реставрирането, изграждането на инфраструктура и рекламирането тепърва застават пред община Търговище. Ангел Конаклиев има нейното обещание за засилване на финансирането през 2014 г. Заедно с близкия Велики Преслав, Мисионис може да представлява самостоятелна дестинация и да привлича любители на историята от цял свят.
Косово ли е древният Мисонис?
След Ал-Идриси това име повече не се споменава и явно града има ново име. Може би това название е Косово, както османският хронист Мехмед Нешри нарича една крепост между Шумен и Търновград. В 1393 г. тя се съпротивлява упорито на нашествениците, а комендантът й изговаря гордите думи: "Ние не ще се отречем от нашия господар, цар Иван Шишман, за да се покорим на турците!"
Ески Джумая наследява старата крепост
Продължителят на древния Мисионис, Ески Джумая, за пръв път се споменава през 1573 г. От 1658 г. градът е административен център, а през 1934 г. е преименуван на Търговище. Известен е с бурното си Възраждане през ХIХ в., като в него лично учителства Петко Рачов Славейков.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
