Бялото злато се добива ръчно в Поморийските солници както преди хилядолетия
Гол до кръста, обут в дънки с отрязани крачоли, а надолу гумени ботуши - така изглежда потомственият майстор-солар Николай Алипов. Той прилича на герой от уестърн, сниман някъде в територията на Балканите. Слънчевият му загар допълва визията на кинаджия, но тенът е покрит с фин слой поморийска сол, защото е придобит не на плажа, а в движение по дървените прегради между солните басейни. Ники е свикнал да позира, понеже повечето посетители на Музея на солта искат да го снимат. Той е нещо като живия символ на солниците. Като приключи с фотосеансите обаче, взема греблото и започва да събира кристалите, които слънцето е "откраднало" от морето.
Сега Николай Алипов е на 29, а първите разходки в поморийските солници са били с дядо му. Всъщност целият му род винаги се е занимавал с добива на сол - това е техният фамилен занаят. Младият мъж е бил на 9-10, когато за пръв е хванал дървеното гребло, с което се събира готовият материал. Първоначално само е помагал по-скоро като игра, а след това се е захванал със соларството като професия. Казва, че нищо друго не му се работи и че си харесва занаята. Знае и разбира в детайли процеса на отлагането на солта.
"Анхиалският метод е най-старият, добивът е изцяло ръчен, не се използва никаква техника", обяснява Алипов. Принципно местата, на които може да се добива сол по този начин, е необходимо да отговарят на определени условия. До басейните не бива да има достъп на сладка вода, нито пък почвата да е глинеста, за да не пропуска. Околността на Поморийското езеро, където има естествен морски приток, а солеността на водата е 3-4%, е възможно най-подходящият терен.
Процесът за добиване на морска сол стартира през есента, когато водата започва да отлежава. През пролетта солеността й вече се е повишила на 11%, а през лятото се прехвърля в малки басейни, където кристализира. След това се събира ръчно. Добивът на сол зависи изцяло от атмосферните условия. В дъждовните лета той силно намалява, защото изпаряването се забавя. Николай Алипов се шегува, че когато няма много сол, в лозята има повече грозде и обратното.
"Още нямам деца, но когато това се случи, ще ги уча на занаята", казва потомственият майстор-солар. Той е категоричен, че ще предаде тайните за добива само и единствено на собствените си наследници. "Такава е традицията в нашето семейство, майсторлъкът върви от дядо на внук и от баща на син", обяснява Ники. 150 години назад фамилията Алипови е свързала съдбата си с поморийските солници. "Така ще е и в бъдеще", категоричен е Николай Алипов.
В езерото гнездят 200 вида птици
Сол се добива от хилядолетия в Поморийските солници. Според исторически източници те са съществували още преди основаването на града в V век пр.Хр. В Римската империя занаятът е стоял високо в обществената йерархия, защото нерядко на легионите са плащали със сол вместо със злато.
Солниците са разположени на брега на Поморийското езеро, което е природен резерват, защитен от ЮНЕСКО. Намира се на 25 км от Бургас и на 2 км северно от Поморие. То представлява свръхсолена лагуна от естествен произход. Отделено е от морето с пясъчна коса и изкуствена дига, изградени от характерния за региона "черен" пясък, чийто цвят се дължи на железните окиси в него. В езерото могат да се видят над 200 вида птици, тъй като над него минава "крилатият" път Via Pontica. Има построени природозащитни изкуствени островчета, където гнездят колонии от речни и гривести рибарки, саблеклюни и други.
До 1920 г. Поморийските солници са били и единственото място за добив на ценната суровина в България. През 1922 г. откриват Бургаските солници, където солта се получава по друг по-съвременен метод, наречен фочински. Басейните, в които се добива солта, се простират на 20 дка.
Музейната експозиция в солниците показва развитието на древната технология за добив. Представена е богата колекция снимков материал от началото на ХХ век и копия на документи от периода XV - XIX век, които разказват за производството и търговията на сол по българските земи. Едни от най-интересните експонати са автентични соларски инструменти - дървени соларски колички, гребла и други.
Лечебната луга цери болести, но силата й е 24 часа
Лечебната поморийска луга действа на човешкия организъм по нервно-рефлекторен път, обясняват докторите. Затова тя се ползва в медицината под формата на компреси. С калните процедури се облекчават различни ставни, мускулни и кожни болежки. Активират се и метаболитните процеси. Доказано е също така и противовъзпалителното й въздействие.
Лугата представлява природен продукт, формиран от органични и неорганични съединения. Калта се отличава със своята фина структура, алкална реакция и миризма на сероводород. Цветът е наситено черен.
Най-добре е лугата да се маже на място, съветват специалистите. Ако се вземе необработена, въздействието й трае около 24 часа, след това активността на лечебната кал намалява.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
