Ранен следобед в Лурд. Стотици инвалидни колички минават по алеята покрай катедралата „Нотр Дам де Лурд" и се отправят към пешерата Масабиел, където е статуята на Дева Мария. Хора са насядали на специално поставени столове на площада отпред и очакват да започне светата литургия. Млад свещеник се подготвя за богослужението. Детски хор се подрежда зад него, за да запее месите, а мъж с китара ще акомпанира на изпълненията. Хора са коленичили, застинали в молитва.
Стълпотворението от посетители в малкото градче в югозападна Франция, разположено в подножието на Пиренеите, е заради целебния извор, чиято поява преди 150 г. е свързана с чудо. Открива го малката Бернадет, след като получава указания за мястото от Дева Мария.
Когато Света Богородица се явява на Мария Бернадет Субиру, тя е на 14 години. Момичето, родено на 7 януари 1844 г., е болнаво, страда от астма. Но е добро, набожно и отдадено на молитви. Бернадет е едно от шестте деца на местния мелничар. Майка й е перачка. Семейството е бедно, едва свързва двата края. Едва 12-годишна, Бернадет е принудена да стане прислужничка. Покрай задълженията й в домакинската работа, така и не успява да получи образование.
На 11 февруари 1858 г. Бернадет отива с дъщерята на каменоделеца и със сестра си в гората за съчки и подпалки. Момичетата прекосили моста и стигнали до мястото, където каналът се свързва с реката. Сестрата на Бернадет и другата девойка минали от другата страна, а Бернадет останала сама. Изведнъж момичето видяло, че намиращата се наблизо пещера Масабиел е озарена от светлина, а шипковият храст до входа се разлюлял, сякаш е полюшван от вятър. Времето обаче било тихо.
Докато Бернадет се чудела какво става, в осветената пещера се появила облечена в бяло млада жена
„Аз съм Непорочното зачатие", казала тя на Бернадет. Тогава девойката разбрала, че пред нея стои самата Божия майка.
Бернадет се смаяла от чудото и побързала да разкаже на сестра си и приятелката си. Двете момичета обаче не били видяли нищо. Мелничарската дъщеря веднага отишла при свещеника и му описала какво й се е случило. „Видях Божията майка!", казала развълнувано тя. Той обаче не взел разказа й на сериозно. Как така Дева Мария ще се яви на едно бедно и необразовано момиче, а не на някой духовник, който е много по-наясно с Божиите чудеса!
В следващите месеци - до 16 юни, Света Богородица се явява на Бернадет още 17 пъти! При една от срещите тя казва на момичето да копае в ъгъла на пещерата Масабиел. То изпълнява заръката и от ямката блика извор с лечебна вода.
Момичето продължавало да настоява пред духовенството, че вижда и разговаря със Света Богородица.
То било подложено на обстойни разпити от църковните и административните власти, както и на многобройни медицински изследвания.
Проверявали я дали не е луда, вманиачена, дали не прави всичко това, за да й обърнат внимание. Всички експерти обаче я признали за напълно вменяема и с уравновесен характер.
Духовниците се чудели най-много на това, че Божията майка се назовала пред Бернадет "Непорочното зачатие". Как неграмотно момиче, което не познава дори катехизиса, би могло да знае, че четири години по-рано - на 8 декеври 1854 г., папа Пий IX провъзгласява догмата за Непорочното зачатие за Дева Мария, се питали отците!
Да, Бернадет няма как да знае тези тънкости във вероучението, върху които работят мозъчните тръстове на Ватикана. Самата тя казвала простичко, че Божията майка й е поверила специална мисия, защото е една обикновена девойка.
През 1862 г. епископ Лоранс най-сетне признава думите на девойката за истина. Историята се разчува и към лечебния извор се стичат хиляди болни.
Сега в пещерата има статуя на Дева Мария, направена по описанието на Бернадет.
През 1989 г. Ватикана официално признава за чудодейно изцеление на момиче от лечебния извор в Лурд. Става въпрос за сицилианката Делиция Чироли, която постъпва в болница заради силни болки в коляното. Лекарите поставят диагноза костен тумор на дясната бедрена кост и препоръчват ампутация на крака. Отчаяна, майката на Делиция решава да я заведе на поклонение в Лурд. Момичето се полива с вода от свещения извор и след известно време започва да се движи сама, а ракът изчезва. Комисията, която проучва обстойно случая, постановява становището си за чудо чак 13 г. по-късно.
Според каноните на Ватикана чудо има, когато болестта е много тежка, а възстановяването е пълно и е документирано от научна гледна точка. Пациентът не трябва да е лекуван с лекарства или терапии, а оздравяването да е станало за не повече от 7 дни.
Към 1958 г. са описани над 7000 случая на чудодейно изцеление в Лурд. Църквата обаче е признала официално само 69 от тях.
Въпреки това обаче мълвата за чудесата в Лурд отдавна е обиколила целия свят.
Сега в малкото градче, в което живеят около 15 000 души, идват над 5 млн. туристи всяка година.
Така Лурд се нарежда на трето място по посещаемост във Франция след Париж и Ница.
Наоколо има множество санаториуми, в които са настанени болни хора, чакащи своето чудо. Всеки ден те пият от свещената вода, поливат с нея болните си места и се молят за изцеление.
През 1889 г. в града е построена прекрасната катедрала "Нотр дам де Лурд", която побира над 1500 вярващи. С мозайки са изобразени сцени от Светото писание, свързани с живота на Иисус Христос и Дева Мария. Тук има и кът, посветен на Света Бернадет.
Под земята е базиликата Свети Пий X, събираща 20 000 души. Над града пък се извисява крепостта Лурд, където е най-големият музей на местното изкуство в Пиренеите.
По улиците около светите места в Лурд кипи оживена търговия.
Десетки магазинчета предлагат всякакви сувенири - made in China, с образа на Светата Дева. Ресторантчетата и кафенетата са претъпкани с пилигрими, които, изгладнели след обиколката на светините, чакат на опашка за свободни места. А приходите от туризъм осигуряват добри доходи на местните хора.
Така малката бедна Бернадет не само изпълни своята духовна мисия, но и помогна за просперитета на родния си край.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com