Който не е видял Лопушанския манастир "Свети Йоан Предтеча", нищо не е видял. Така видинският митрополит Дометиан представя на гостите си светата обител край село Георги Дамяново. Последно, навръх руската Коледа, го показа на отец Филип, представител на руската патриаршия у нас. Чужденецът ахкаше пред нагиздената източна абсида на храма, петте сребърни кубета, античната колонада.
------
Манастирският храм е едно умалено копие на Рилския. Такъв величествен и красив искал да го направи възродителят на манастира Дионисий през 1850 година. Сам с майстор Лило от сръбското село Славине отишли до Рилския, за да вземат тертипа му. Но майсторът бил неграмотен, като се върнали, не могъл да възстанови вида на Рилския. Затова Дионисий го пратил втори път -да гледа и да изреже с нож на дъска рилската църква. Като си дошъл, майсторът изплел с лескови пръчки макет на църквата, по който след това съградили лопушанската.
До тогава мястото било пусто, обрасло с храсталации, но хората от околността го наричали манастирското. Защото на него манастир със същия патрон - Йоан Предтеча, бил издигнат още през деветия век. Според турски архиви през 1541 година е плащал данъци на имперската хазна. По време на Чипровското въстание от 1688 година е разрушен напълно, а
в двора му са избити 2000 души
чиито черепи били открити при строежа на храма. Въпреки пустоша на всеки голям християнски празник вярващи палели свещи в храстите, почитали вярата си. Не било забравено, че в тях е имало манастир. До 1850 година, когато от Чипровския манастир пристигат монасите Дионисий, Герасим и Гедеон. Заедно с трима мъже от селото - Михаил, Спас и Георги, разчистили мястото и издигнали колиба. Баба Живана от Лопушна донесла икона, която била скрита в дома йи опожаряването на манастира. Около колибата започнали да строят храм, килии, стопански постройки.
Из цялата околност се разчуло, че се вдига отново Лопушанският манастир. Хора, приготвили камъни за свои къщи, ги карат за манастира. Пристигали майстори от българските и сръбските села. Мъж от Видин дори докарал метални решетки за прозорците, които купил за своята къща. Храмът бил осветен през 1856 година.
В манастирската кондика, публикувана от местния учител Иван Първанов, е записано името на Петко Младенов от Лопушна, който дарил всичките си имоти на манастира. Същото направили и Паисий и Петър от село Стубел, които станали послушници в него.
През 1863 година Дионисий, който станал игумен на манастира, довел иконописците Станислав и Николай Доспевски от Самоков да изпишат иконостаса. За филигранната дърворезба бил нает Стойчо Фандъков.
Дионисий отворил и килийно училище, в което на четмо и писмо се обучавали момчета от околните села.
Божият служител подслонявал хайдути
приемал е Левски, когато идвал по народните дела в този край. Игуменът станал и председател на местния революционен комитет. Литургиите си завършвал с думите "Търпете и на Бога се молете! Скоро ще падне турското царство". Николай Доспевски е нарисувал портрет на будния монах, който сега се намира в националната художествена галерия в София.
Игуменът възродител умира през 1881 година и е погребан в манастира. Едва 133 години след това селските първенци се сещат една улица в Георги Дамяново да носи името на архимандрит Дионисий. Решението за това ще бъде взето на предстоящото заседание на общинския съвет.
Малко известно е, че през 1924 година манастирът станал женски и бил управляван от монахинята Феврония.
Женското царство продължило до 1931 година
когато светата обител отново приела монаси на служение.
Манастирът е бил управляван и от епископ Амвросий, сега митрополит на Доростолската епархия. Той остава в историята му с издигнатата жилищна сграда за гости с резбовани чардаци. Светата обител избира за последните години от живота му епископ Нестор - изтъкнат духовник и писател, който почина наскоро.
Показват в музей уникални икони
Няма данни как е изглеждал манастирът през деветия век, но със сигурност - по-близо до православната църковна архитектура, твърди сегашният му игумен Сионий. През годините са правени ремонти, които са отдалечили светата обител от първоначалния й вид. Затова сега започват строителни работи, които ще я върнат към него. Ние имаме добри примери на този стил - Рилския, Зографския, Хилендарския, и нямаме причини да го изкривяваме, обяснява той.
И това лято манастирският двор ще прилича на строителна площадка. В единия му край се довършва разширението на хотелската част, достроява се новият зимен храм "Свети Панталеймон и Петка Римлянка", сваля се мазилката на стария, за да бъде направена нова.
В манастира ще бъде открит музей, в който ще бъдат изложени стари икони, книги и утвар, свързана с православната вяра. Една зала ще бъде пригодена за гости. В нея монасите ще изнасят уроци по православие и ще прожектират филми с християнска тематика.
През 1979 година в манастира имаше 110 ценни икони, рисувани от най-добрите български иконописци, сподели историкът Милан Миланов, участвал в тогавашната инвентаризация. Колко от тях са оцелели до сега, ще стане ясно при откриването на музея.
Лопушанският манастир се модернизира със средства на дарители. Това са състоятелни люде от Монтана и София, обяснява игуменът.
Огромна секвоя заплашва храма
80-годишно дърво секвоя, засадено до входа на храма, може да го събори, твърдят лесничеи. Фиданката била подарена на манастира и засадена до входа на храма. В момента се извисява на голяма височина, макар буря преди години да откършила 15 метра от върха й. Манастирската управа ще решава дали от съображения за сигурност мамонтовото дърво не трябва да бъде отсечено. В момента обаче то е една от атракциите на светата обител.
В манастира от преди Нова година живеят 7 бежанци от Сирия. За голямото семейство се грижат йеромонах Христодул и послушниците. Не сме ги оставили гладни, при нас се чувстват добре, обяснява отецът.
В манастира има още място за гости. Той разполага с 16 стаи с общо 60 легла. Всеки посетител може да бъде нахранен с екологична храна, приготвена в магерницата ресторант. Местата в него са 40.
Вазов пише тук "Под игото"
Лопушанският манастир "Св. Йоан Предтеча" се намира на около 1 км от село Георги Дамяново и на 20 км от град Монтана и 105 км от София през прохода Петрохан. Разположен е в Чипровския дял на Стара планина. Манастирът впечатлява със своя градеж, пропорции, архитектура и каменни пластики. Иконите са дело на Николай и Станислав Доспевски. Манастирската църква е третата по големина в България. Храмът е кръстокуполен, с три кораба и пет осветени кубета. В манастира се съхранява чудотворна икона на Света Богородица - поклонници твърдят, че навеждайки се над нея, се виждат как текат вадички с миро. Друга голяма ценност е иконата на Иисус Христос, чийто поглед следва посетителите, където и да се намират в църквата.
Манастирът е бил сред любимите места на българския писател Иван Вазов (1850 г. - 1921 г.), който е написал една от главите на романа "Под игото" именно тук.
Манастирът "Св. Йоан Кръстител" днес е действащ мъжки манастир, в него се предлага и настаняване. Обявен е за архитектурно-художествен паметник на културата от 1973 г. Храмовия си празник светата обител чества на 7 януари - деня на Св. Йоан.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
