Едрите арендатори обричат селата на гибел, жалват се кметовете от платото
"Българското село е в преломен момент, когато трябва да се реши - дали ще оцелее, или няма да оцелее", категоричен е кметът на Летница д-р Красимир Джонев.
Напоследък малката селска община, разположена на Деветашкото плато в гънките между Ловешкия Балкан и Дунавската равнина, претърпява драматично преображение. Някога богат земеделски край с плодородно землище от 45 000 декара, днес страда от сбърканата селскостопанска политика на държавата. По времето на комунизма в ТКЗС-то в Летница са се трудили 700 човека, а в стопанството в Крушуна - 100. "В днешното бурно капиталистическо развитие у нас обаче от земеделие преживяват не повече от 3% от българите. Съвременният БГ арендатор
работи 50 000 дка с 30 работници
и супермодерна техника, подпомогнат от свръхсубсидии от ЕС. Обикновеният селянин няма шанс да се издържа със земеделие", посочва д-р Джонев.
Кметът на съседното село Крамолин - Симеон Генов, допълва картината: "Ликвидационните съвети ликвидираха земеделието още в началото на 90-те. Сега то се съживява под формата на едри арендатори, които не ползват работна ръка от нашето село. За една седмица с големите трактори изорават 12 000 дка и си заминават. Затова умират българските села". От 1981 г. насам Крамолин се е стопило от 1850 на 514 жители.
Не е различна гледката и в Агатово, село с 37 000 декара ниви. "Арендаторът ги обработва за няколко дни, без да наеме и един местен селянин за оран, сеитба и вършитба. Селото ни, подобно на хиляди други, се превръща в икономическа пустиня", обяснява кметът Валентин Василев. Преди в Агатово са гледали 12 000 овце, а днес - едва 500.
Друго село на Деветашкото плато - Горско Сливово, беше прочуто с малките велосипеди "Балканчета", които караха децата през 70-те и 80-те. Освен тях в селото са работели четири керамични цеха, 3 стопански двора, ТКЗС и леярна. Днес са останали няколко овцеферми, а 50-те хиляди декара земя и тук носят полза единствено на арендаторите. По правило
в този край рентите са скромни
а изплащането им нередовно.
Преди няколко години кметът д-р Джонев запрята ръкави да спре агонията на Летница. Залага на природните чудеса и исторически забележителности на платото - Деветашката пещера, Крушунските водопади, древните скални манастири, тракийските светилища, римските градове, византийските крепости, многобройните каньони, въртопи, валози, карстови блата, пропасти и над 250 пещери, извивките на река Осъм, средновековните крепости като Града край Крамолин, а също и Къкринското ханче, в което е заловен Васил Левски, възрожденските църкви. "Неочаквано бързо се превръщаме от земеделска община в туристическа", отчита градоначалникът. "Само за последната година в село Крушуна са отворени 23 къщи за гости, които се радват на несекващ поток от туристи - над 400 хиляди за последните години", казва кметът на селото Валерий Стойков. Съботите и неделите водопадите и забележителният скален каньон се посещават от 7-8 хиляди туристи дневно. От 3-милионния бюджет общинският съвет заделя половин милион за изграждането на басейн с минерална вода в подножието на Крушунските водопади. Кметът не крие надеждите си вече действащият басейн да стане примамка за летовниците. "Водата ни е с 58 градуса температура и минерализация от 11,5%, притежава отлични качества", подчертава д-р Джонев. Той е ветеринарен лекар по професия и кметуването не му пречи да се среща с радост с четириногите си пациенти. Кметът не държи семейството си без работа - те отварят първите къщи за гости и се грижат за 250 кошера.
В общината кацна и едно от най-високотехнологичните производства в страната - тук се правят най-добрите катерачески стени в света - Walltopia.
Двата им цеха дават работа на 200 души
Летница е и първенец по усвояване на европейски средства на глава от населението - общо над 13 млн. лева за селските райони, поправка на водопроводната мрежа, ремонти на училища, детски градини, изграждане на социални домове. Красимир Джонев, който управлява общината от 15 г., открил идеала при командировка в Швейцария. "Реших да направя същото в Летница - здрави пътища, нова инфраструктура и окосени ливади. Коситбата им струва една туба бензин, а те са много красива гледка", посочва кметът.
Туристическият бум настъпва, след като на помощ на общината идва сдружение "Деветашкото плато" на Ива Таралежкова и Велислава Чилингирова. За превръщането на платото в запазена туристическа марка те успяват да обединят усилията на 10 села - Агатово, Крушуна, Кърпачево, Горско Сливово, Крамолин, Деветаки, Къкрина, Чавдарци, Тепава и Брестово.
В резултат никнат като гъби след дъжд къщи за гости и ресторанти, атракции, фестивали и легенди. Постепенно обраслите входове на пещери се почистват и днес на място опитни спелеолози
предлагат дори разходки с лодки в подземните реки
Обучават се местни водачи, разчертават се туристически пътеки и се поставят табели, беседки, тоалетни и кошчета за боклук по маршрутите. Обозначават се места за наблюдение на редки птици, с каквито гъмжи в горите на платото.
Няколко села вече предлагат велосипеди под наем, други се специализират в изкушенията на местната кухня, трети наблягат на качеството на плодовите ракии. "Някои от кметовете на тези села не се познаваха, а днес се надпреварват да предлагат и реализират най-различни инициативи - като националния събор на кемперите и караваните край пещера Гарваница и фолклорния фестивал "Девет песни от извора" или регионалния шампионат за най-вкусни гозби. "Деветашкото плато вече предлага страхотни възможности за спа, селски туризъм, планинарство, пещернячество, колоездене, фототурове, лов и риболов, поклонничество, вкусна храна и какво ли не. Този модел включва и труда, бита и културата на местните жители и ги обогатява, а в същото време оживява населените места", отбелязва Ива Таралежкова. Нейната колежка Велислава Чилингирова допълва, че красотите на Деветашкото плато вече се котират добре и на международните туристически борси и
потокът на западни пътешественици видимо нараства
Д-р Джонев остава загрижен за агонията на българското село, с която Летица се е разминала. Според него за възраждането му са нужни повече мерки и средства в "Програмата за развитие на селските райони", които да гарантират поминъкa на младия селянин. Също така да се направи лесен и сигурен достъпът на среднограмотния българин до еврофондовете. "Нужни са ни повече мерки като "Млад фермер". Опитът показа, че там програмата е недостатъчна, към нея имаше огромен интерес", допълва кметът. Като друг основен проблем той посочва прекупвачите на земеделски стоки, които държат изкуствено ниски цени и фалират производителите.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
