Скални манастири и подземни градове са най-красивите местни забележителности
Хариша - най-новият герой в българската детска литература, е плод на въображението и пътешественическия дух на актрисата и продуцент Биляна Траянова. Именно той успя да заведе пет малчугани от различни краища на страната на невероятно приключения из чудната местност Кападокия в Турция. Хариша е приключенец от класа, който обикаля света в търсене на тайни знаци, зад които се крие велико послание. А в последната пета книга "Хариша в подземния град" той е именно в Кападокия, разглеждайки чудни скални къщи и подземни градове. Книгата даде шанс на пет деца да изминат пътя на любимия си герой. Това беше наградата в играта "По стъпките на Хариша", в която те участваха. Йоана Докова от Стара Загора, Калина Георгиева от София и Ралица Йорданова от Добрич, Владислав Станчев от Добрич и Димитър Йорданов от Шивачево бяха щастливците, които се впуснаха в приключението. Ето какво успяха да видят.
Кападокия е една от най-посещаваните туристическите дестинации в Турция. Първата асоциация на запалените пътешественици е летенето с балон. За това скъпо удоволствие (струва по 135 евро на човек и 90 евро за деца) се тръгва по изгрев слънце, за да се използват въздушните течения, а вълнуващото изживяване продължава близо час. От птичи поглед виждате впечатляващ хълмист пейзаж, в чиито остро изсечени скални образувания са скрити всъщност най-големите и най-ценните съкровища на областта - първите християнски манастири и домовете на заселници от началните векове. Те впечатляват не толкова с предназначението си, колкото с вида и разположението си, които спират дъха и предизвикват удивление от някогашното усърдие на местните. Затова след като човек се приземи от полета, може да продължи на два крака, за да види отблизо чудните им домове.
Кападокия се намира в централна Анатолия. Най-бързият начин да стигнете дотам е със самолет от Истанбул. Разбира се, излиза по-скъпо, но само за час пристигате в една от най-ценните за южната ни съседка област. Пък и пътуването с турските авиолинии винаги е удоволствие. Пристигате на летище Невшехир, което е встрани от едноименния град. Изборът на гид зависи само от вас.
Малките градчета на Кападокия са разпръснати близо едно до друго, а почти всяко гарантира интересни забележителности и хотели спрямо възможностите и вкуса ви. Откъдето и да започнете обиколката, винаги има какво да се види, а и най-вероятно ще остане нещо невидяно. Вкуснотиите за опитване са навсякъде.
Ако идвате от Невшехир можете да започнете от Долината на гълъбите, от която се открива страхотна гледка към древния град Учхисар - най-високата част на Кападокия, където в момента живеят около 5-6 хиляди души. Изграден е около извисяваща се скала, още някога превърната в скален замък, чийто връх е бил използван за наблюдение на цялата местност - изключително предимство в случай на нападение. Къщите в града са едно- или двуетажни. Макар в тях да живеят по цели семейства, повечето от които се препитават като фермери, тези сгради са твърде ниски за вкуса на турчина. Но в областта е забранено да се издигат високи здания.
Долината на гълъбите, която се простира пред Учхисар, също не е много голяма в сравнение с гледките, които ви предстои да видите, но изсечените й скалисти ръкави са покрити с малки, издълбани от човешка ръка домове за гълъби. Оттам идва и името. Някогашното население е бил длъжно да примамва птиците: иновация, продиктувана от лошите климатични условия - почти никаква растителност, скали, малко дъждове. Гълъбите пък са виновни за единствената растителност в долината, тъй като пренасят семена и клонки. Скалата в Кападокия, израснала заради някогашна вулканична дейност, е туфа, която е лесна за оформяне. Пикът на дейността на вулканите е била преди 10 милиона години и замира преди 8 милиона. Оттам насетне започва ерозията. Първите хора, живели по тези места преди около 4 хиляди години, се възползват от мекотата на скалата, а липсата на дървен материал ги принуждава да дълбаят домовете си именно в туфата.
Съвсем малко по на север по същия път следва друга впечатляваща гледка - Гьореме панорама. Човешкото око е неспособно да огледа в цялост тази долина, където в гребените от туфа се е сгушил и малкият град Гьореме. Туристите могат да отсядат в автентични скални къщи, превърнати в хотели. Има и места за медитация на християни. Докато пътувате към вътрешността на града, от източната страна се издига Ерджиас, най-високата планина в Кападокия, чийто едноименен връх е ерозирал конус на затихнал вулкан, висок 3916 метра. Почти целогодишно височините са покрити със сняг. Топят се частично през юли и август. В нейните поли се намира и един от главните градове в областта Кайсери.
Центърът на Гьореме е най-оживеното място по време на туристическия сезон. С многото си и разнообразни магазини градът се слави с добро име сред туристите. Но неговото истинско съкровище е откритият музей "Гьореме", част от списъка на ЮНЕСКО за световно наследство. В пика на сезона той е посещаван от около 5 хиляди туристи на ден. Като едно от първите средища на християните някога тук са били и първите училища. Християните, установили се в района по време на Римската империя, са изграждали малки по големина, но много на брой манастири. Някога са били повече от 300, днес са останали само 30, а в музея могат да се видят седем добре запазени. Тук е църквата с ябълката - има формата на гръцки кръст, а името й идва някогашна ябълкова градина. Освен нея са запазени уникални скални църкви с неповторими стенописи от VI-XII в. - образци както на раннохристиянска катакомбна стенопис, така и на по-късно появилото се византийско изкуство. В началото на музея "Гьореме" са мъжката и женската жилищни сгради на ранните християни, които представляват 6-7-етажни скални масиви. Поради ерозия в мъжката част там могат да се видят само някои помещения в приземния етаж. В женската обаче са отворени кухнята, столовата и няколко други стаи на първия етаж; малка църква на втория, а на третия - впечатляващ кръстовиден храм с три апсиди и четири колони. Нивата се преминават през ниски и тесни тунели, които са били затваряни чрез воденични камъни при нападение или опасност. Същата механика се използва и в известните подземни градове в областта. Този в Каймаклъ - един от големите в Кападокия, е възникнал вероятно в края на второто хилядолетие преди новата ера. Първите му пет нива (от общо осем) са отворени за посещение и достигат до около 30 м дълбочина. Между жилищни и обществени помещения се преминава през малки и ниски тунели, които затрудняват нежеланите гости. Криещите се раннохристияни понякога са прекарвали цели месеци вътре. Под земята са отглеждали и животните си, правели са си дори и вино.
Отправяйки се на север към град Аванос, само на два километра от Гьореме, се намира пък друго зрелище - Пашаба или Вълшебните комини. Това са високи скални образувания, изсечени в причудливи форми от вятъра и дъжда, които продължават да се променят и до днес. Те са покрити с "шапки" от базалт, който е по-устойчив на природните сили от туфата. Местните обаче не вярват, че това е дело на природата и мислят, че умишлено са предпазени от божествена намеса.
Съвсем наблизо е и Вълшебната долина, в която от земята израстват причудливи скални образувания - така наречените гъби. Извисяват се в нежни форми, сякаш не вятърът, а човешка ръка ги е издялала с длето. На отсрещния хълм пък от земята израства човешка ръка с разтворени пръсти - такава е скулптурата на природата. Малко над тях са други три огромни образувания, символизиращи семейството, върху които сякаш с лепило са прикрепени огромни камъни, оформящи гъби.
На път към Аванос е и Розовата долина. Не цветето е причината за името обаче, а керемидените скали - една огромна дълга стена, които блестят в пепелно розово, когато слънцето ги грее. И колкото повече то отива към заник, толкова по-наситен и по-жив става цветът. Около Аванос минава и Червената река или на турски Къзълърмак - най-дългата в съседката ни. Наричат я така заради цвета на водите й - керемиден заради железните окиси на глината. Течението на реката често се оказвало в миналото граница между различни империи и сцена на военни действия.
В Аванос, известен грънчарски център, живее Айнщайн на керамиката - Галип. Обработването на глина е занаят тук от почти 2000 години, а семейството на Галип го практикува "само" от 50 десетилетия. Вече пет поколения са едни от най-добрите майстори на съдове в областта. Галерията му е впечатляваща - в няколко огромни зали целите стени са покрити с произведенията му - детайлно изрисувани съдове.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
