Помня студентските години, когато през лятото първокурсниците от курса ми по археология на Софийския университет поеха на стаж към античния Кабиле. Аз самият бях ангажиран в столицата на цар Симеон, Велики Преслав, но отидох да видя там моите приятели. Всъщност и до днес този на разкопките на този древен град край Ямбол се обучават начинаещите археолози.
Ето че 37 години аз се отклонявам от магистрала "Тракия", за да видя какво се е случило там за това време. През 70-80-те години на миналия век Кабиле бе истински хит в археологията. И нямаше как да е иначе, защото по данните от изключително важния Голям надпис от Севтополис, той е бил "царски" град на одрисите по времето на прочутия Севт III.
Останките му се намират по склоновете на доминиращо над равнината плато, разположено на широк завой на река Тунджа. Възвишението носи името Таушан тепе (Зайчи връх) и на него се открива най-ранното сътворено от човешка ръка съоръжение. Това е скално светилище, създадено към финала на бронзовата епоха в края на II хил. пр.Хр. Намерената керамика показва, че разцветът му е през ранножелязната епоха (10-6 в. пр.Хр.), а култовото място е използвано чак до края на старата ера. То много напомня на едно друго важно светилище, което имам честта да разкривам през последните години - великия Перперикон в Родопите. Според лични наблюдения на покойния Велизар Велков там са се намирали руини на няколко помещения, както и скален "релеф на богинята Кибела".
Въз основа на тези не съвсем сигурни данни, Александър Фол изказва смела хипотеза за името на Кабиле. Според него средновековното му название Диамполис е произлязло от Диосполис или "Градът на Зевс". Фол вижда в
обозначението на върховното божество персонажа на главния тракийски бог Сабазий
По-нататък той разсъждава за възможната етимология Саб-/Каб- и така достига до наименованието на Кабиле. Заедно с втората част на топонима то би трябвало да се превежда като "Свещената дъбрава на Сабазий".
Ще оставя настрана тези доста хипотетични наблюдения и ще се върна към известните исторически факти. Кабиле е издигнат на ключовия Зайчи връх, контролирал важна комуникация. Там се пресичат пътищата от Дунав през Стара планина до вливането на река Марица в Егейско море и диагонала от древния Бизантион (Истанбул) през Сердика (София) към Найсос (Ниш) и Централна Европа. Именно това стратегическо местоположение определя важното значение на града през Античността. Не случайно името му е споменато от 14 древни автори.
Според археологическите находки градът е съществувал още през 5-4 в. пр.Хр., когато е поддържал търговски връзки с гръцките градове по егейското и черноморското крайбрежие. За първи път наименованието Кабиле се появява през 342-341 г. пр.Хр. при превземането му от войските на Филип Македонски, оставил зад неговите стени свой гарнизон. Вече в периода на елинизма селището е оформено градоустройствено по архитектурните принципи на епохата с централен площад (агора) и прави улици. По данните от споменатия надпис от Севтополис тогава в града е имало храм на Артемида Фосфорос, където пазели каменните надписи, както и светилище на Аполон.
Пак от този текст става ясно, че в края на 4 и началото на 3 в. пр.Хр. след смъртта на Севт III Кабиле е предаден за владение на одриския парадинаст Спарток. Той придобива завидно самочувствие и дори сече собствени монети. След нашествието на келтите обаче царската власт е заменена с градско самоуправление. През 3-2 в. пр.Хр. Кабиле се утвърждава като политическо и икономическо средище, чиито търговци достигат морските крайбрежия и дори градовете в Мала Азия. Гръцкият автор Лампсак го описва като "хорион" или укрепен град.
Но ето че на Балканите идват римските легиони.
Кабиле е превзет през 72 г. пр.Хр. от проконсула на Македония Марк Лукул
През следващите десетилетия в крепостта са базирани две кохорти, а към 2-3 в. става най-важният римски военен лагер в провинция Тракия. Тогава славата на Кабиле се разнася из империята, обаче после идват трудни времена - варварските нашествия. Цивилното население е принудено да се укрие зад стените на лагера, но това не го спасява от страшния военачалник на готите Фритигерн, превзел укреплението в 377 г. Окончателно града е завладян и разрушен от аварите през 583 г. По-късно в руините му е създадено средновековно селце, нямащо нищо общо с могъщия античен град.
Още от паркинга забелязвам сериозните промени. Изграден е чудесен музей, с европейски средства е пресъздаден римския лагер, а недалеч работи групичка археолози. Първите разкопки в Кабиле прави през 1912 г. Богдан Филов, а от 1972 г. досега там се провеждат редовни археологически проучвания. Но особено съм изненадан от отличната консервация и реставрация на разкритите сгради. Ето я огромната трикорабна християнска базилика с покрити с прекрасни мозайки подове, където след V в. е служил епископът на Кабиле. Освен нея, в древния град са разкрити още една по-малка църква във военния лагер, части от крепостните стени, две бани, казармите на римските кохорти, стопански и жилищни сгради.
Времето ми е кратко и след като археолозите разказват за новите си задачи, аз влизам в музея. Тук се съхраняват хиляди статуи, релефи, надписи, красиви керамични съдове, монети и накити, открити при разкопките. Те не оставят у мен никакво съмнение за блестящото минало на Кабиле - "царския" град на одрисите.
Светилището било обсерватория
Използвайки методите на археоастрономията, учените правят интересни наблюдения върху светилището на Зайчи връх. Те установяват, че древните са наблюдавали изгревите на Слънцето в моментите на равноденствие през II хил. пр.Хр. Подобни замервания показват значително сходство със светилищата в Източните Родопи като Перперикон, Татул и Пещерата утроба.
Велизар Велков обичаше мястото
Помня как видният историк Велизар Велков ме заведе на Зайчи връх и искаше да ми покаже релефа на Кибела. Аз така и не го видях, като до днес не знам дали е съществувал наистина или е игра на въображението. Така или иначе Велков наистина обичаше това място и заслужено образа му е върху паметник в музея.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
