Чудодейната вода лекува и очи, правят с нея вълшебна ракия
Безводна Добруджа крие много тайни в необятната си шир. Една от тях е лековитият извор край крушарското село Александрия, който едни наричат аязмото на манастир "Св. пророк Илия", а други - просто Текето. Святото място еднакво се почита от християни и мюсюлмани.
Историята на чудодейното аязмо се губи назад във времето и вече и най-възрастните в Александрия не помнят как точно са се родили митовете и легендите. Но местните, пък и всички жители на община Крушари, са категорични, че водата на извора е лековита. Предания разказват, че помага за заболявания на очите, но и за куп други болежки. От всички краища на Лудогорието и Добруджа тук идват страдащи през цялата година, за да измолят от своя светец живот, здраве и закрила. Повечето преспиват на мястото, преди да направят курбан,
да вържат парцалчета по клоните
на вековните дървета и да се измият с лековитата вода от аязмото. В светата обител се събират и християни, и мюсюлмани, всеки почита светеца си, оставя дарове.
"Имах екзема на ръцете и никакво лекарство не можеше да ми помогне да се отърва", разказва Панайот Гочев от Добрич. "Опитах с аязмото и кървящите понякога струпеи по ръцете ми изчезнаха. Дали е заради водата, или заради вярата ми, че ще оздравея, но чудото за мен стана", щастлив е Панайот.
Един от митовете, които още се предават от уста на уста, е, че водата под вековните брястове бликнала, след като преди повече от 2 9000 г. тук пренощувал на открито с магаренцето си пророк Илия. Александрийци дори с удоволствие водят до мястото пришълците, като не пропускат да им покажат и големия камък в гората, на който
личи отпечатъкът от копитото на магарето
на властелина на гръмотевиците. Сред митовете, които още се предават, е и това, че водата на извора, а и самото място, помагат на семейства без деца да се сдобият с рожба. Сред историите, които още разказват жителите на Александрия, е как двама братя от Кърджалийско се сдобили с деца, след като заедно със съпругите си пренощували в района на Текето и пили от водата на извора. Това било в близкото минало. През годините на социализма в района изпращали мюсюлмани от Кърджалийския край да гледат тютюн. Сред пристигналите веднъж били и двама братя със съпругите си, които от години нямали деца. Докато работели на полето, младите семейства научили от местните хора за двуобредното светилище и една нощ пренощували, пили от водата и по мюсюлмански обичай вързали парченца от дрехите си на вековните дървета. Не минало много време и братята и съпругите им се сдобили с рожби.
Днес на мястото има християнски манастир, но според историческите данни там е имало и мюсюлмански в чест на светеца Мустафа Канаат. Християните се събират на Илинден, докато мюсюлманите идват на Гергьовден, разказват още жителите на селото. Магнитът е лековитата вода, според легендите. Александрийци са убедени, че водата, извираща от гората, е по-различна, защото местните, пък и крушарци,
разреждали сварената скоросмъртница
с нея и ракията не помътнявала, споделят още мъжете. И добавят, че ако не помогне, то поне няма да навреди, ако човек пие от водата на Александрия. На мястото от години има и чешма за по-голямо удобство, съградена от благодарни хора, намерили изцеление с водата на Текето.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
