Как туризмът да се превърне в стратегическа индустрия за България? В състояние ли са браншът и държавата на направят дългосрочен план за развитие на сектора? Какво трябва да пише в новата визитна картичка на страната ни, за да привлече нови гости от чужбина? Това са само част от ключовите въпроси, които крупните инвеститори в туризма, браншовите организации, експертите от БАН, историци, археолози и кметове ще дискутират на 29 септември. Тогава в големия салон на Академията ще се проведе третият SOS дебат от кампанията на "Стандарт" и БАН "Дневният ред на България". Модератор на форума ще е главният редактор на вестника Славка Бозукова.
Днес представяме няколко предложения и идеи, които да направят сектора по-ефективен.
Държавата да облекчи инвеститорите с процедурите и връзката между министерствата
Цветелина Бориславова, основен акционер в "Пампорово" АД
За да имаме максимално рентабилен туризъм у нас, най-малкото трябва да се облекчат инвеститорите в туризма. Процедурите са изключително сложни, неясни, безкрайно дълги и също трябва да бъдат облекчени. Държавата ни няма достатъчно ясно законодателство, което да подпомага взаимодействието между различните министерства. Така че сред най-важните неща е да бъдат облекчени процедурите, свързани с издаването на лицензи, разрешения и т.н. Трябва да се изясни и ускори по един принципен начин взаимодействието между отделните министерства, от които зависят инвестициите и вземането на решения в туризма. Мисля, че като начало това е изключително важно. Туризмът ни носи над 15 на сто от БВП на страната. Има много опитни кадри и достатъчно добри управленски решения се взимат от частния бизнес в туризма. Затова неслучайно смятам, че сред най-големите проблеми са взаимоотношенията между държавата и инвеститорите в туризма. Не виждам какво друго държавата трябва да направи и в краткосрочен, и в дългосрочен план, освен да облекчи инвеститорите. Защото те са тези, които творят, създават добавена стойност и работни места. Вкарвайки огромни собствени средства, познания и енергия, инвеститорите създават и предпоставки за развитието на туризма ни във всичките му аспекти. Но трябва да има съдействие от страна на държавата - ясни и читави закони и добро взаимодействие между различните държавни институции, които да облекчават инвеститорите, а не да ги затрудняват, както години наред се случва. А за жалост и сега е така.
Разбира се, важно е да има и изменения в Закона за туризма. Предложения за изменения в него бяха направени, но не знам защо не бяха гласувани от предишния парламент. Може би ще бъдат гласувани от следващия, защото това е ключово в дългосрочен аспект. Иначе от гледна точка на инвестициите мисля, че има достатъчно възможности и идеи. Пък когато е читаво законодателството, е много по-лесно да се привличат и чуждестранни инвеститори.
От друга страна, важно е България да се направи целогодишна дестинация за туристите. Знаете, че сме на морето предимно през лятото, а след него за 3-4 месеца през зимата отиваме на планина. Затова е хубаво да се стремим към услуги, които да са целогодишни и да привличат както нашите, така и чуждите туристи. България е богата на много възможности в тази насока и едната от тях е свързана със СПА туризма. Но това е по-елементарният подход и смятам, че у нас има възможност и за туризъм, свързан с оздравителни процедури, а не просто СПА, за различни видове терапии и така актуалният в момента бюти туризъм. Можем да привличаме туристи също така и със спорт в рамките на цялата година, а и с конгресен туризъм. България трябва да се фокусира върху няколко уникални за нея неща, сред които е древната й история. Друго наше богатство са водите - ние имаме изключително много минерални извори с най-разнообразни свойства. Уникално е, че на такава малка площ имаме толкова много минерални води с различни качества. Само около София има 25 и то различни минерални извора.
Ефективно ли се харчат парите за реклама?
Пламен Старев, член на Борда на Световната федерация на журналистите и писателите по туризма (FIJET)
Често съм канен в различни страни на семинари и конференции, на които се обсъжда развитието на туризма. Сред общите неща е акцентът за работа с журналистите или как се представя страната в местните и международните медии.
В тази насока българският опит е уникален. Две съседни общини канят в един и същи сезон журналисти от различни държави. В същото време и областната администрация прави същото. И трите структури обявяват обществени поръчки, чиновници изготвят (различни) технически документации, правят се търгове. В трите търга - трима победители. Те правят едно и също: канят журналисти, които след това трябва да напишат в своите медии материали, които да представят България. Всички правят брошури, плакати, флаери, снимат рекламни клипове, плащат реклами по медии, творят билбордове и информационни табели. Тази активна творческа дейност се възпроизвежда на много места в страната. Но няма структура, която да контролира този процес. Има Агенция за обществени поръчки, но в нейните задължения не е да анализира ефективността на отделните поръчки.
В повечето страни, където сме обсъждали развитието на местния туризъм, има една структура, която знае кога какви журналисти са поканени. У нас никой не знае кои журналисти от кои страни са ни гостували през летния сезон. Цифрата на похарчените пари с гордост се цитира по официални отчети. Ефективността е досадното главоболие, за което не е прилично да се говори.
Този "детайл" не зависи от това дали има закон за туризма, или няма, дали има министерство на туризма, или няма. Зависи от елементарна организация, която някой трябва да направи. Но понеже работата по тази организация няма вероятност да бъде платена, никой не се захваща за нея.
Има няколко основни играча, които печелят обществените поръчки в сферата на туризма. Но при поръчки под 100 000 лева се явяват стотици никому непознати играчи. И всички те канят "журналисти". В обществени поръчки журналистите са като определена бройка чували с картофи - трябва да бъдат осигурени 10 или 15. Ако са от български медии, все има някакво обяснение. Спечелилият търга ще се свърже с медията, ще договорят някаква цена. Ако "перото" на медията е свободно и заинтересовано от тази почивка, ще се разходи и после ще напише що-годе интересен материал. Ако "перата" не са заинтересувани, медията изпраща някой дописник, който прекарва приятно една седмица, спи в добри хотели, хранят го обилно сутрин, обед и вечер със задължителна употреба на алкохол.
Голямата загадка е как се канят журналисти от чужбина. Нито една сериозна медия няма да изпрати свой представител на едноседмична разходка из България със задължението да публикува положителен материал след това.
Стигаме до три важни въпроса:
1. Кой и как решава, че "тези журналисти" са точните хора? Те идват, посрещат ги, разхождат ги, настаняват ги в реномирани хотели, хранят ги обилно, алкохолът не се ограничава. Хората трябва да останат доволни и да публикуват "нещо". Какво - никой не се интересува. В заданията няма изисквания за качество на публикациите.
2. Кой и как представя България пред "тези журналисти"? Групите, в които аз съм включван, са приемани от президенти (Ливан), министри, които отговарят за туризма (Хърватия, Словения). В нашата практика най-високопоставеният посрещач обикновено е кметът. В това няма нищо лошо. Но има ли този кмет достатъчно качества и умения да представи България?
3. Има ли поне една структура в държавата, която да се интересува как са представили България стотиците журналисти, които се канят у нас, за да представят страната ни?
Днес актуалният въпрос на браншовиците е за повече средства за национална реклама. Водят се разговори на кои борси как се представяме, в кои медии да се рекламира България, какви брошури са нужни, хубаво ли ни е логото. Все важни въпроси. Да поставим още един: ефективно ли се харчат средствата, щедро раздавани на различни местни и държавни структури, които ги превъзлагат на стотици знайни и незнайни "специалисти"?
Да покажем красивото си лице, а не кирливите ризи
Благой Рагин, председател на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация
Всички в туристическия бранш са обединени около мнението, че трябва да има в следващия кабинет отделно министерство на туризма. То трябва да обхваща всички дейности, да изготвя и изпълнява цялостна стратегия и политика. На второ място е задължително да съумеем да представим уникалното си културно наследство, добрата кухня, курортите и модерните си хотели пред света. За да съумеем да сторим това, държавата трябва да отпусне 1% от валутните приходи от туризма за цялостното промотиране на страната ни като дестинация на ключови чужди пазари. Оборотът, който всяка година се прави от бранша, е 3,2 млрд. Затова настояваме за реклама на външните пазари да се отпуснат 32 млн. лв. Левовият оборот на туризма годишно е около 2 млрд. лв., затова настояваме държавата да отпуска всяка година и 20 млн. лв. за реклама на курортите и забележителностите. Така че да бъде париран още в зародиш черният пиар, за който плащат други държави, и да се показва реалната картина на туризма ни.
Важно е също държавата да потърси заедно с туристическия сектор формули, с които да се намалят цените на чартърните билети до България, особено от април до юни и през септември-октомври. Както и да се помисли за увеличаване на полетите до страната ни. За да дойдат повече гости на морето, трябва да се увеличи и броят на консулствата ни в Далечния изток и в Сибир например. Защото туристите имат интерес да почиват у нас, но трудно и скъпо успяват да се сдобият с визи. А тези региони крият голям потенциал за туризма ни. И не на последно място, политиците и хората от бранша трябва да забравят негативизма и да спрат с езика на омразата. Страната ни трябва да се представя зад граница със своите положителни характеристики и да предава положителни послания. А проблемите, които имаме - държавата и браншът да обсъждат и да решават заедно на затворени срещи. Така че да не вредим постоянно на имиджа ни като дестинация и да се изкарваме по-черни и от дявола.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
