Цветовете са като от "1001 нощ", но бият камбаните на 365 църкви
Ако националното самочувствие бе следствие от големината на една държава, то гражданите на Малта трябваше да вървят с наведени глави. Не е такъв случаят обаче. Комплексът за малоценност не е характерен за манталитета им въпреки 316-те квадратни километра, които обитават. Територията на Малта е 351 пъти по-малка от България, но за разлика от тук едва ли ще срещнете малтиец, който да не говори с гордост за родината си. Гражданите на най-малката страна членка на Евросъюза, които наброяват почти половин милион, възприемат даденостите си като преимущество, като намират начин да се възползват от тях. Късчето земя в морето между Европа и Африка е абсолютно доказателство, че размерът е без значение. Броят на църквите в страната са колкото дните в годината, а забраните, с които трябва да се съобразяват местните, изглеждат безумни в очите на чужденците.
Независима едва от 50 г., Малта не крие следите от чуждото присъствие, а и не прави опити да заличава историята си. През територията й са минали първо финикийците. След тях късчето земя е било владение на Рим, Византия, Арабския халифат, Арагон, французите и британците, като всеки от тях е оставил своя отпечатък. Първоначално, заради архитектурата, чужденецът има чувството, че се намира в Арабския свят, но католическите катедрали го връщат в действителността. В същото време обратното движение създава усещането за британска улица, като това се засилва от типичните за Острова червени телефонни кабини и пощенски кутии. Английският е официален език наравно с малтийския, който пък по звучене е близък до арабския, и официален език в ЕС. Тези особености са първото основание за самочувствие.
"Да, гордея се, че съм малтийка", отговоря, без да се замисли, Ребека, която работи като продавачка в магазин от британска верига в столицата Валета. "Имаме своя език, култура и история.
Кой ли не се е опитал да ни владее но в крайна сметка всеки се е отказал по една или друга причина", казва младата жена, чийто баща е британец. "Може Малта да е малка, но хората в нея се чувстват големи. Ние обичаме държавата си", казва наперено и Филип, който е собственик на ресторант в Рабат. Налива ми глътка червено вино, за да опитам местното производство, като добавя, че на острова правят и бяло. "Може като количество да произвеждаме малко, но пък за сметка на това е хубаво", добавя той.
Малтийската икономика разчита основно на услугите. Делът на индустрията е 26%, а селското стопанство едва 3%. Иначе малтийците поддържат добър стандарт на живот. Удоволствие е да наблюдаваш възрастни хора, тръгнали на пазар или седнали в заведение. Видимо е, че имат достойни старини, съдейки по облеклото и - ако щете - мястото им в обществото. В Малта минималната пенсия е 500 евро, а минималната заплата над 700 евро. Еднодневен билет за градския транспорт, с който може да се обиколи целият остров, струва 1,50 евро. Цените по магазините пък са малко по-високи от тези в България. "Имаме добър стандарт на живот. Бедността почти не съществува. Който иска да работи, има такава възможност", казва Сузана, която е собственичка на магазин за сувенири в старата столица Мдина. И тъй като държавата дава шансове за реализация и осигурява добър живот, комплексът за малоценност не е присъщ за гражданите. "В нашата държава си имаме всичко", казва Мелвин, който работи в туристическия център в Мдина. "Чувствам се по-незначителна единствено в чужбина. Там размерите са други", казва от своя страна продавачка в Рабат.
Че в Малта си имат всичко, се вижда и с невъоръжено око. Малцина знаят обаче, че в държавицата имат забрани в излишък.
"Кучето се разхожда на каишка. Това е закон!", пише на табела в една градина във Валета. "Пазете тишина. Уважавайте живущите", указват други надписи в Мдина. Малта е единствената страна членка на ЕС, където абортът е забранен независимо от причините. Прекъсването на бременността е престъпление, което се наказва със затвор от 18 месеца до 3 г. "Допреди 3 г, беше забранен и разводът, но след референдум забраната падна. Хората станаха по-отворени", добавя Мелвин. Забраната за тютюнопушене на обществени места се спазва толкова стриктно, че важи дори и за електронните цигари. От февруари тази година Малта забрани шамара и пляскането на малчуганите по дупето, както и всякакъв вид телесни наказания. За малтийците забраните са даденост и затова не ги преживяват трудно.
Даденост са и хубавото време, както и малките разстояния, които дори се възприемат като абсолютно предимство. Лятото продължава над 6 месеца, а заради малките разстояние в един ден можеш да отидеш на работа, на плаж, да излезеш с приятели и дори ще ти остане време", казва Филип. От това е доволен и Мелвин. "Имам роднини в Лондон, които трябва да предвидят 3 часа за път от вкъщи до работа. Това не мога да си го представя", добавя Сузана. "Освен това никога не можеш да се чувстваш самотен. Достатъчно е да излезеш от вкъщи и веднага ще срещнеш близък човек. Имаме си всичко. Слънцето грее в повечето дни през годината. Какво да искаме повече?", пита с усмивка жената.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
