Годината на Рим на Перперикон

Годината на Рим на Перперикон  | StandartNews.com

 

Проф. дин Николай Овчаров

На 11 септември 2015 г. завърши най-масираната археологическа кампания през последните 16 години за проучване на скалния град Перперикон. Тя продължи повече от три месеца и в нея участваха над 100 работници. Разкопките бяха финансирани от община Кърджали с целева субсидия, осигурена от българското правителство. А ние трябваше да постигнем отдавна преследваната цел - завършването на Акропола с Двореца-светилище на великия Перперикон. И нашият екип успя, въпреки нечовешките горещини и тежкия физически труд.

Както всяко място на скалния град, в територията на Акропола се преплитат различните периоди от неговата хилядолетната история. Именно на най-високата част на хълма бе разкрито единственото досега издълбано в скалите жилище от каменно-медната епоха отпреди 7000 години. Там са и десетките изсечени в камъка олтари от края на бронзовата и ранножелязната епоха (II-I хил.пр.Хр.). Акрополът остава главно средище и след началото на новата ера. Многобройни са останките от времената на Античността и Средновековието. Без съмнение обаче "златния век" в градоустройството се пада на римската и късноантичната епоха- I-VI в. А 2015 г. спокойно може да се нарече годината на Рим на Перперикон.

Тогава Акрополът е наситен с масивни обществени и жилищни каменни сгради, храмове, колонади и портици. Към централния площад водят улици, изсечени в скалите. Общо през последните години са разкрити 49 масивни сгради, като най-голямата е с дължина 26 м. Във височина те се извисявали на 2-3 етажа, а покривите са били покрити с керемиди от добре пречистена глина.
Особено интересни на Перперикон са езическите храмове. Както се знае, култовите практики на хълма датират от дълбока древност. През II-I хилядолетие преди Христа там се оформя огромното светилище с каменни олтари, на които са извършвани винено-огнени обреди в чест на тракийския Дионис. Дошлите в началото на новата ера римляни уважават старите култове, като добавят и нови щрихи към тукашните вярванияа

Засега може да се говори за три храма от римския период. Единият е непосредствено до главния олтар на Дионис и е посветен на Тракийския конник - синкретично божество, обединило през I-IV в. старите тракийски култове. При разкриването на храма преди 3 години там бе намерена мраморна плочка с изображение на Конника, а през това лято бе открита скулптирана глава на това божество, част от огромен барелеф. На пода на храма е разкрит глинен олтар, а по стените има специално направени дупки за връзване на жертвени животни.

Другият храм е вече на самия връх. Той има преддверие и се намира непосредствено до портика с колони, водещ към най-голямата обществена сграда от II-IV в., където се е събирал градският съвет, а след приемането на християнството е превърната в църква. Днес е трудно да се каже със сигурност на кого е бил посветен храмът, но откритата там през тази година бронзова статуетка на Аполон може би насочва към този бог.

Особено интересна през тази година е изказаната от един от най-добрите ни специалисти по римска археология, доц. Здравко Димитров, идея, че в западната част на Двореца-светилище през III-IV в. е имало храм на източния бог Митра. През това време култът към него се разпространява в цялата Римска империя. В случая става дума за т. нар. градски светилища на това божество. В тях има каменни пейки за сядане на посветените, басейн за течаща вода, а в скалите са издълбани дупки за връзване на жертвените бикове.

Изключително интересен резултат през 2015 г. бе окончателното разкриване на втората по големина цистерна за вода, намираща се в южния квартал на града, чието проучване предстои през следващите години. Тя има размери 5/6 м и е дълбока повече от 4 м. От три страни е прецизно изсечена в скалите, а четвъртата е оформена с прекрасна стена от каменни квадри. Във височина се е развивал великолепен декоративен корниз, оформящ фасадата. Това не е случайно, защото от тази страна е имало фонтан, а водата се е оттичала чрез сложно проектиран канал. Красивото водно съоръжение се е намирало до широката улица, през която в римската епоха се е влизало в Перперикон от главния път, водещ към него.

Към тези архитектурни паметници от римската епоха трябва да се прибавят откритите през последните години движими паметници. При разкопките са намерени чудесни съдове, вносни глинени лампи с изображения, многобройни накити и произведения на малката пластика. Особено ценни като информация са над 600 монети на 40 отделни римски императори, сечени в големите центрове на империята Рим, Константинопол и Солун, но и в различни градове като Филипопол, Пауталия, Хераклея, Хадрианопол, Никомедия и др.

Но какви хора са живели в Перперикон през този период? Явно основната част са били романизираните планински траки. Заедно с тях обаче в плодородните долини на Източните Родопи се заселват преселници от различни краища на огромната държава. Открити преди няколко години надписи от подножието на скалния град разкриват имената на Амониус, произхождащ вероятно от Египет или Либия, и Юниус Тейменос, пришелец от Мала Азия.

Всички тези находки свидетелстват за огромното значение на Перперикон през римския период. Безспорно той е бил важен култов център от незапомнени времена. Не по-малко важен е фактъта, че оттам се е извършвал контролът на добива на злато в целите Родопи.

Аполон бил дело на умели майстори

За разлика от други намирани в Родопите фигурки на антични богове, откритата статуетка е изпълнена много прецизно. Явно в Перперикон през II-III в. е имало ателиета за бронзова пластика, където работели отлични скулптори.

Златната монета на Юстиниан

Една от най-интересните находки през 2015 г. е златната монета на император Юстиниан т Велики (527-565), тежаща 2 г и с почти 24-каратово съдържание. На нея са изобразени богинята на победата Виктория и владетелят, успял да върне през VI в. блясъка и величието на Римската империя.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай