Все по-малко пилигрими събират кураж да тръгнат по последните стъпки на Спасителя
Днес въоръжените до зъби полицаи и войници в Ерусалим са повече от римските копиеносци преди 20 века
Ерусалим, Стария град. Малките улички ухаят на кафе с кардамон и прясно изпечено кюнефе - както от няколко столетия насам.
Търговците са превзели всеки метър и продават всичко, което можеш да си пожелаеш - от фланелки с портрет на Че Гевара и надпис "Свободна Палестина", през символите на еврейската религия - менори свещник и кипи - шапчици, до Разпятието и шишенца със светите земя, вода и масло. Мюсюлмански роби, наргилета, шамии, антични предмети - сувенири за всеки джоб и вкус. Из уличките деца разнасят на главите си тави с току що изпечен симид, в малките ресторантчета предлагат пилета на жар, безквасни арабски питки и невероятно вкусни сосове.
Тази пролет обаче в Стария Ерусалим е по-различно. Тежко въоръжени до зъби войници с автомати се разхождат из малките улички. Полиция, жандармерия и гранични войски следят зорко обстановката, за да реагират и при най-малкото съмнение за тероризъм. И въпреки уверенията, че за туристите няма никаква опасност, броят им е намалял драстично. Обикновено по време на Страстната седмица тук гъмжи от пилигрими, говорещи на руски, български, сръбски и гръцки, които са дошли да станат хаджии точно преди най-светлия празник. Сега обаче чужденците са малко, а традицията спазват единствено коптите - египетските християни. В момента и евреите празнуват своята Пасха, която ще свърши в събота. Други години те не пропускат да се помолят на Стената на плача. Сега обаче нарушават традицията в името на сигурността.
Според официалната статистика на Израел туристите тази година са намалели наполовина. Търговци от магазините около Божи гроб обаче твърдят, че спадът дори е до 80%. Повече хора е имало покрай католическия Великден, който бе преди месец. Но не и колкото са идвали други години.
Несигурността и размириците са си казали думата. От две години напрежението между Израел и Палестина ескалира, а мирният процес е в застой. Сблъсъците са почти ежедневие. Преди броени дни пак е имало стълкновение между мюсюлмани и евреи в Ал Акса - третата по святост джамия след тези в Мека и Медина, която е разположена на контролирана от Израел територия и постоянно става повод за конфликти.
И израелските, и палестинските власти призовават за намаляване на ескалацията. Има координация между палестинци и евреи, правят се опити за потушаване на напрежението, е станало ясно и на срещата между премиера Бойко Борисов и палестинския президент Махмуд Абас през февруари.
Пожарът обаче не се гаси лесно. "Когато един луд хвърли камък в блатото, и 2000 разумни трудно ще го извадят", казват местните хора.
Купете, тук е спрял Христос
Тогава войниците на управителя заведоха Исуса в преторията и се събраха около Него цялата дружина. И като го съблякоха, облякоха го в червена мантия. И сплетоха венец от тръни и го наложиха на главата Му. И заплюваха го, и взеха тръста и го удряха по главата. И след като Му се поругаха, съблякоха Му мантията и Го облякоха с неговите дрехи и Го заведоха да го разпнат.
Мат. 27:27-31
Днешните дни на гняв и омраза в Ерусалим твърде много напомнят времето, в което своят път към Голгота е поел Исус Христос. Тясната улица с излъскани от стъпки неравни камъни и до ден днешен е свято място за поклонение. Всяка година на Разпети петък католиците пресъздават сцените от Евангелието на понеслия кръста Христос. През ХIII век доминиканският мисионер Риколдо де Монтерече дава името на улицата - "Via dolorоsa". Пътят на болката. Тя има 14 спирки - от Лъвската порта, където е бил съдът на Пилат Понтийски, до Божи гроб.
Преди близо 20 века малката улица е била препълнена с хора. Сега туристите са далеч по-малко, но затова пък търговците са два пъти по-настойчиви.
В навечерието на Великден магазинчетата от двете страни на "Via dolorоsa" се надяват на своята жътва. Най убедителни са търговците, които твърдят, че точно пред техния магазин Спасителя е оставил някакъв знак. Ако повярвате на продавачите, броят на спирките е не 14, а няколко пъти повече.
Пътят към Голгота - така наричат страдалческото пътуване на Исус. Голгота е хълмът над Ерусалим. Наричали го така, защото височината много приличала на човешко чело (голгота).
"Via dolorоsa" започва от мястото, където някога се е издигала крепостта Антония.
Днес, за да поемат по стъпките на Спасителя, туристите трябва да влязат през Лъвската порта и да поспрат. Тук е бил доведен Христос, окървавен и унизен от крясъците на тълпата, за да чуе присъдата на Пилат. Римлянинът си измива ръцете и оставя решението на тълпата. За смърт чрез разпъване на кръст. Там е първата спирка на сина Господен. Малко след това Христос взема кръста си и, преведен под тежестта му, тръгва нагоре към Лобното място. Това е втората спирка. Не издържа тежестта на огромното дървено разпятие и пада. Третата спирка.
Тълпата го ругае, подиграва му се, нито капка съчувствие. Товарът отново е поставен върху раменете му. Среща майка си. (Спирка номер 4). Тя иска да сложи ръка на окървавената му глава, да измие лицето му с вода, но пазачите не позволяват. За всички е ясно, че назарянинът няма повече да може да носи кръста. Никой от тълпата обаче не смее да му помогне. И тогава се появява един чужденец, който с един жест се нарежда сред най-тачените личности в християнството. Симон Киринеец е чувал за Исус, но не е негов ученик. Той е поразен от гледката на мъченика и нарамва кръста му. Този благороден акт се случва на петата спирка по пътя на Спасителя.
Следва спирка шест. Жалостивата Вероника не издържа на гледката и бърше потта на Христос.
На седмата спирка Исус пада за втори път. Страданията стават все по-непоносими. Няколко жени следват Исус в мъчителното изкачване. Някои го познават - изцерил е близките им. Когато го виждат паднал под тежестта на кръста, те избухват в силен плач. За първи път мъченикът проговаря: "Дъщери ерусалимски, недейте плака за мен, но плачете за себе си и чадата си. (Спирка 8)
Христос вече е стигнал до Голгота. Пада за трети път. (Спирка 9) Мълчи. Никакви молби за прошка. Най-трудното и величавото предстои.
Това са деветте спирки, които нареждат ерусалимската улица "Via dolorоsa" сред най-прочутите в света. Всяка година хиляди поклонници преминават по нея. После се разпръскват по многобройните ерусалимски гостилници, лягат в хотелските легла, любят жените си.
Един се пожертва заради човечеството. Но то като че ли не разбра саможертвата. Или си спомня за нея само по празниците.
На Божи гроб времето се разделя на две
И когато го разпнаха, разделиха си дрехите Му, като хвърлиха жребие.
А около деветия час Исус извика със силен глас и каза: Или, Или, лама саавхтани? сиреч: Боже Мой, Боже Мой, защо си ме оставил?
А Исус, като извика пак със силен глас, издъхна.
И като се свечери, дойде един богаташ от Ариматея на име Йосиф, който също бе учил при Исус. Йосиф, като взе тялото, и го положи в своя нов гроб, който бе изсякъл в стената. И като привали голям камък на гробната врата, отиде си. Мат. 27:35, 46, 50, 57, 60
Многоезична тълпа се е събрала на малкото площадче пред Храма на гроба Господен. Обзети от религиозен трепет, богомолците поспират за миг пред вратата на обителта, кръстят се усърдно и прекрачват прага. Портите водят към най-голямата християнска светиня - Божи гроб. В нишата, изсечена в скалата, е положено тялото на Спасителя, след като е свалено от кръста. Три дни по-късно на същото място сяда ангел, изпратен от Господ да съобщи на стражите, че Исус е възкръснал.
На Божи гроб всеки е дошъл да лекува най-вече собствените, семейните и роднински болки. Повечето се молят за здраве, късмет или някакво чудо. По едно обаче си приличат всички - стават хаджии. От този момент почетната титла ще краси биографията на мирянина, докато е жив. Ще я наследят синове и внуци. Ще влезе в името на поколения. Но за да е законно всичко, за да повярват в чудото родата и комшиите, най-добре е да се вземе съответният сертификат. Документът е достатъчно представителен, а това винаги налага полагаемото се заплащане.
Вече сме под високите сводове на храма. Той е построен през 335 година. Съдбата му никак не е лека. Много смелчаци са загубили живота си в битките за него. Разрушаван е, опожаряван, отново възстановяван - всеки път още по-голям и красив. Зад дебелите стени цари тайнствен полумрак. Светлината от свещи и кандила прескача върху разкошните фрески, разпятия, иконостаси. Много превъзходни майстори зографи са оставили таланта и душата си тук.
В храма "Божи гроб" свои представителства имат пет християнски църкви - католическа, източноправославна, арменска, сирийска, етиопска. Всяка от тях изпълнява своите ритуали, има своето време за молитви. Както се случва постоянно през последните 2000 години в християнския свят, и тук светите отци постоянно воюват помежду си. В църковните анали са описани не само лютите им кавги, а дори и шамарите, които си разменят посредниците господни.
До вратите на храма преброихме девет спирки по Via Dolorosa, на които Спасителя е оставил някакъв знак. Остават още пет, които са вътре.
На Голгота Божият син стига ръзсъблечен, оплют. Тълпата му се подиграва. Войниците се скарват за туниката му. Тя е специална - няма нито един шев. Всеки иска да я вземе и продаде. Да не я раздираме, да хвърлим жребий за нея, решават спорещите. Спирка 10.
Миг след това Христос е прикован на кръста. Едни ругаят, други богохулстват, трети са безразлични. Отче, прости им, понеже не знаят какво правят, казва Христос. (Спирка 11).
После идва краят. Свърши се! Дневната светлина изчезва, завесата на храма се раздира, земята се разклаща, скалите се цепят. (Спирка 12). Мъченикът е свален от кръста и положен на мраморна плоча. Тук, съгласно юдейския обичай, той е помазан с благовония и обвит в бял плат. Днес плочата на помазването (Спирка - 13) посреща всеки мирянин, дошъл в храма. Млади и стари падат на колене и целуват камъка. После стават и тръгват към Божия гроб. Последната спирка, с която свършва Пътят към Голгота.
И цялата суета на света остава надалече в онази минута, когато останеш насаме със Спасителя в гробницата. Тогава времето ти се разделя на две - преди Божи гроб и след това. И само от теб зависи дали ще възкръснеш за нов живот, или ще останеш при дребните дразнещи неща от битието.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
