Византийски и български войници ще посрещат гостите, таран пази портата
Всеки, който от една година не ходил в Пещера, неволно натиска спирачката на колата при влизането си в града. Защото на хълма "Света Петка" се издигат кули и стени, каращи външния човек за момент да се замисли дали не е попаднал в някое градче в Западна Европа. Или поне в Трансилвания или Хърватска.
А само преди 12 месеца хълмът бе гол, осеян с огромни валуни и саморасли дървета.
В подножието му още стояха казармите на някогашния сапьорен батальон, чиито войници тренирали на хълма изкуството на окопаването. Именно те се натъкват на древни стени и дори се пробват в любителско иманярство. За щастие не успяват да открият нищо, след което засипват отново изкопите. Затова и започналият работа още през 2007 г. археологически екип на доц. д-р Бони Петрунова се натъква на какви или не
"артефакти" от най-ново време
- цигарени кутии, гилзи от патрони, всевъзможни найлони, звезди от войнишки кепета и дори цели противогази.
Твърдини в България има много, но уникалното за крепостта над Пещера са двете нейни ъглови кули - източната и южната, които са едновременно църкви. Това е единствената крепост от такъв тип у нас. Нейното име - Перистера, означава гълъб, гълъбово място. И е споменатото за първи път от Иван Попов в неговото изследване "Страници из миналото на Пещера". Както повечето средновековни укрепления, крепостта не възниква на празно място. В центъра на цитаделата има комплекс от мегалити, най-вероятно остатък от тракийско светилище с изсечени скални стъпала.
В края на хълма археолозите намират глинени погребални урни с формата на саркофаг, каквито липсват при повечето тракийски погребения. Тази находка дава още един щрих в уникалността на комплекса.
Постепенно археолозите откриват монети, кръст от Х век, битови и други находки. Сред тях са монети, сечени от император Тиберий II Константин (578-582). Една от тях има само един аналог в света. Вече са разкрити изцяло стените на цитаделата, заемаща три декара, ъгловите кули и кулата порта. В една от тях е открита
цялата годишна заплата на коменданта
на крепостта - 10 солида, лежащи в дъното на делва за зехтин. Скоро обаче рекордът е подобрен с втора, още по-голяма находка от цели 13 солида.
Разкрити са и 28 жилищни помещения, в които са намерени много керамика и предмети от бита, включително и напълно и частично запазени питоси (делви). "По следите от съдържанието в тях днес дори може да се възстанови седмичното меню на гарнизона", убедена е доц. Петрунова.
Вторият пояс крепостни стени загражда 12 декара. Има и трети, най-външен пояс, с който цялата площ на крепостта надхвърля 20 декара. Находките и пластовете разкриват цяла картина за живота на крепостта - множество нападения, две опожарявания, допълнителни ремонти и укрепвания по време на по-размирни векове. Тя е свързана и с прииждането на славянските племена, за които летописецът Йоан Ефески пише: "На третата година след смъртта на император Юстин и при царуването на Тиберий Победоносни настъпи проклетият славянски народ и извърши набези по цяла Елада, в околностите на Солун и по цяла Тракия. Те заеха много градове и укрепени места, опустошиха и гориха, грабиха страната и я овладяха. Те се поселиха в нея без страх, сякаш тя им принадлежеше."
Трудът на археолозите, разкрили уникалността на Перистера, е оценен от съответните институции и през 2012 година тя е обявена за паметник на културата с национално значение. А това от своя страна помогна на община Пещера да спечели проект по програма "Регионално развитие" за реставрация консервация и социална адаптация на "Гълъбовата крепост", предвиждащ частична реставрация на крепостните стени, пълно възстановяване на
южната кула, която става музей
а също и изграждането на съпътстваща инфраструктура.
"Проектът е вече реалност. В края на април предстои подписване на акт 15 с фирмата изпълнител ДЗЗД (Перистера 2012 гр. София), разказва Стела Павлова, директор на дирекция "Териториално и селищно устройство" в община Пещера и ръководител проекта. Окончателната стойност на проекта възлиза на 3,407 млн лева. По време на изпълнението са били ангажирани средно по 20-30 души в зависимост от естеството на дейностите.
Работата по обекта приключва. В момента се довършват дейностите по съпътстващата инфраструктура. Изградени са 4 беседки за отмора на посетилите и допълнителна пътека за хора в неравностойно положение.
Паралелно с проекта община Пещера прави със свои средства вертикална планировка около обекта - изграждане на подходите, реставриране на една от сградите на бившите казарми, която ще бъде информационен център, паркинг, детска площадка.
Крепостта ще има и свой "гарнизон"
който вече има и началник - Георги Смилянов. На него ще бъдат подчинени 2 екскурзоводи и аниматор, а също и 8 "войници"- 4 византийски и 4 български, които ще посрещат посетителите. Техните снаряжения вече са изготвени под вещото око на доц. Петрунова. Тя е дала и нужните указания как да бъде изработена репликата на средновековно стенобитно оръдие - таран, който ще бди пред една от крепостните порти.
Седем пана, разположени вътре в крепостта, ще представят различни епизоди от историята й. Отделно ще има и мултимедия, на която ще оживее миналото на Гълъбовата крепост.
Идеите на пещерските общинари, свързани с Перистера обаче не свършват до тук. Техните амбиции са твърдината да стане център на културни мероприятия. Засега е предвидено да там да се организират два празника. Празник на цветята, който ще се провежда през пролетта и Празник на виното - естествено през есента, след края на гроздобера. Иq разбира се, на етнофестивала, който също е една от културните специфики на града.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
