С пътеводителя на "Стандарт" в раниците и пътните чанти хиляди българи и чужденци се запътиха да разгледат родните крепости, гробници, манастири, скали и пещери. "Паспорт на туриста" стана една от най-търсените книжки по морето и във вътрешността на страната, а обиколката на най-големите културно-исторически и природни феномени у нас се превърна в хита на лято 2014.
30 обекта в паспорта са малко, много от "Чудесата" не са включени, казват кметове. Затова поради огромния интерес "Стандарт" вече подготвя нов, цветен, по-голям и по-атрактивен пътеводител: "100-те Чудеса на България". В него ще бъдат включени топ 100 на най-големите български природни красоти, скални феномени, крепости, гробници и съкровища. Кметове, учени и читатели вече предлагат в редакцията кои обекти да бъдат включени в него. Затова "Стандарт" започва поредица за малко познати природни и исторически забележителности. С идеята те да станат вдъхновение за пътешествия.
Открили под олтара реликварии от злато, сребро и мрамор
Една от най-интересните раннохристиянски църкви в България е открита в местността Джанавара край град Варна. Тя е проучвана още в началото на миналия век от братята Херман и Карел Шкорпил. Църквата се намира на 4 км югозападно от Варна, на североизточния склон на възвишението Джанавара, недалеч от южния бряг на Варненското езеро. Сградата има уникален за българските земи план.
При разкопките на братя Шкорпил е била открита основата на мраморен амвон, а под нея е разкопана зидана тухлена гробница, в която е бил погребан възрастен мъж. До него е имало мощи на неизвестен светец, увити в сърмена тъкан и поставени в малко дървено ковчеже. Пред олтара, в специално иззидано под пода скривалище, са открити три мощехранителници - мраморна, сребърна и златна, украсена със скъпоценни камъни и гранати. Намерени са поставени една в друга, разказва археологът Александър Минчев, който е публикувал свое проучване за историческия паметник.
Най-ценните експонати са мозайките от пода на църквата, от които са запазени близо 100 кв.м. Базиликата е интересна с това, че няма нищо общо с архитектурата на Константинополската школа, нито с тази от Гърция и Мала Азия. Плановата композиция на храма е типична за ранносредновековните храмове в Сирия и особено в Армения, като за пример се дава базиликата в Ереруйк. Все още никой не е разгадал и тайната на Ереруйк, но там някъде е скрита и историята нашия храм.
Никой не е сравнявал и арменските или сирийските базилики със сердикийската "Св. София", която също се отнася към V век, пише още Минчев. Той смята, че тази в Джанавара дава основания да се търсят дълбоките корени на най-ранното християнство по нашите земи.
Цар Калоян громи рицарите при Букелон
Вардели от Неузетикон земите между Арда и Марица
Едва ли има българин, който да не познава легендата за Балдуиновата кула в крепостта Царевец. Малцина обаче зная, че предводителят на кръстоносците Балдуин Фландърски е прекарал първата си нощ в плен в една друга кула. Тя се намира в крепостта Букелон. Маточинската крепост е разположена върху плато на високо издигнат от низината на река Тунджа рид, в близост до село Маточина, община Свиленград.
През IV в. Византийската империя издига крепост, чиято цел е да защитава подстъпите към Адрианопол и столицата Константинопол. Нарекли я Букелон.
През 387 г. тук се е провела голяма битка между войските на император Валент и готите, която приключва с пълен разгром на римската армия и смъртта на императора. Няколко века по-късно, на това място през 1205 г. войските на цар Калоян разгромяват армията на рицарите кръстоносци и залавят предводителя им - император Балдуин Фландърски. Легендата разказва, че императорът е прекарал първата си нощ като затворник в тази крепост, затова тя е известна още като Балдуиновата кула сред местните хора.
Другата малко известна, но изключително интересна крепост в региона е Неузетикон или Неутзикон. Тя е средновековно византийско укрепление, изградено през ХI-ХII век западно от днешното село Мезек в община Свиленград. Разположена е на издължена тераса, оформена в подножието на стръмно разклонение на североизточните Родопи, носещо името Св. Марина или Гората. Местното население нарича крепостта "Калето". Крепостта е имала функции на гранична стражева крепост. Охранявала е територии между реките Марица и Арда. До нея се достига по път от западния край на селото водещ до връх Шейновец. Крепостта е на около километър северно от гръцката граница.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
