Кабинетът на руския император става спалня на американския президент
Исак Гозес
Крим-София
Аерогарата на град Симферопол, столицата на Крим, е невзрачна двуетажна сграда, боядисана в синьо. Самолетите спират почти до вратите й. Повечето полети са от и за Москва. На площада пред летището чака тролей. Той минава през Севастопол и стига чак до Ялта. Тази е може би най-дългата тролейбусна линия в света- цели сто километра. Машините тръгват на всеки петнадесет минути. С кола пътят се вие красиво високо в планината, а долу, в ниското е Черно море. На брега сред красива гора се вижда резиденцията на Михаил Горбачов. Тук го заварил пуча на 20 август 1991 година. Тогава в 4 часа сутринта сградата е блокирана, въведено е извънредно положение и скоро след това изгрява звездата на Борис Елцин. Има и една друга вила, която макар и незавършена, бие на очи с мащабите и красивия залив, на брега на който е издигната. Строил я бившият украински президент Виктор Янукович за своя син, но не успял да я довърши.
"Ялта, град на щастието", пише на огромен билборд на входната магистрала. Друг до него пък друг информира, че наблизо има крокодилска ферма. Централната крайбрежна улица, разбира се, се казва "Ленин" и съвсем обяснимо има огромен паметник в цял ръст на вожда на революцията. Друга забележителност на града е огромният водопад, висок 70 метра. През лятото той пресъхва, но щом на посещение идва Владимир Путин, цистерни изсипват тонове вода и атракцията отново оживява. Така поне разказват местните .
На булевард "Ленин" има паметник и на една забележителна литературна героиня "Дамата с камелиите". Тук е работил авторът на прочутия роман д-р Антон Павлович Чехов. Лекувал е болни от туберкулоза. Театърът носи неговото име. В коридорите му са наредени портретите на знаменитостите на неговата сцена: Сергей Рахманинов, Всеволод Майерхолд, Феодор Шаляпин, Мстислав Ростопович, Смоктуновски...
И все пак стъпи ли в Ялта гостът, независимо от къде е пита, за едно: Дворецът "Ливадия". Там, където преди малко повече от седемдесет години един руснак, или по-точно грузинец, американец и англичанин начертаха бъдещето и си поделиха Европа.
Началото на 1945 г.
Крим е в разруха. На главната улица в Севастопол има запазени само две големи сгради. Летището в Симферопол е разрушено, на петдесет километра от него се използва военното Сакс. В началото на февруари на пистата му кацат два самолета: На английския министър-председател Уинстън Чърчил и на американския президент Франклин Делано Рузвелт.
Човекът, с който те ще се срещнат на следващия ден, се казва Йосиф Висарионович Сталин. Той е председател на съвета на народните комисари на СССР и вече е пристигнал от Москва с влак. Преди това вождът, под предлог лекарска забрана, отклонил всякакви възможности срещата да се проведе извън Съветския съюз.
Може би в първия миг на кримска земя високите гости изпитали леко разочарование. Сталин не бил сред посрещачите им. Очаквал ги външният министър на СССР Вячеслав Молотов. Вечерта те преспали в Севастопол, което се потвърждава и днес от паметни табели, на сградите, които са ги приютили.
На другия ден държавниците тръгват за Ялта. През прозореца на лимузините пробягват фигурите на хиляди войници, които буквално през метри охраняват шосето. Стоят гърбом, облечени в дълги пелерини, така че никой от гостите не вижда красивите им нежни лица. Всички от стражата са жени и това е обяснимо: в края на войната в Крим
мъже почти не са останали
Резиденциите вече очакват тримата големи: Сталин се настанява в една близка вила, любезно предоставена му от съпругата на известен съветски изследовател. Делегацията на Великобритания заема бившия Воронежкий дворец. Чърчил не криел, че мястото му напомня добрата стара Англия. Единствено Рузвелт, прикован на инвалидна количка, е настанен в Ливадия. Там, където ще се водят преговорите.
На 7 февруари 1945 година великите мъже пристъпват тържествено парадния вход на двореца. Над него италиански майстори са издялали в мраморния герб на императорското семейство Романови надписа: С нас е Бог. Вестибюлът, изпълнен с красиви резби е отреден за работен кабинет на Франклин Рузвелт. В красивата камина гори огън. Оттогава тя никога не е палена.
Тримата участници в ялтенската конференция добре се познават. Те вече са се срещали в Техеран. Но, ако през 1943 година по време на разговорите им е витаела тревога и много неизвестни, то две години по-късно те вече са разговаряли със самочувствието на победители. Краят на войната бил въпрос на месеци. Германия е на колене. Дошъл е часът да се помисли за бъдещето на света и да се подели плячката Европа.
Най-голямата зала, столовата на семейство Романови, е била предназначена за празничните обеди и тържествени вечери на делегациите. Видимо тя няма никакво осветление. Зад корнизите обаче са скрити триста електрически крушки, които я изпълват с мека светлина. Камината тук е висока вече 4,5 метра.
Два портрета: на император Николай Втори в парадна униформа и съпругата му императрица Александра Феодоровна, рисувани през последната година на царуването на фамилията, са окачени от двете й страни. На мястото на билярдната сега има кръгла маса, на която са се провеждали основните заседания на кримската конференция. За дните от 4 до 11 февруари те били общо осем и са започвали винаги в 14 часа.
На 13 февруари 1945 година във вестник "Правда" се публикувани въпросите, които се разглеждат на историческата среща. Основният е: Разгромът на фашистка Германия. На първото заседание за положението на фронта докладвали военните специалисти Антонов и Маршал. После започва обсъждането на политическите въпроси и преди всичко разделението на Германия, зоните на влияние, репарациите, компенсациите, които трябва да платят победените, границите на Полша и Югославия. Тук през 1945 година е взето решение за създаването на Организацията на обединените нации и се приема документ-декларация за освобождението на Европа.
Всичко това подробно е описано във вестника - орган на ЦК на КПСС. За един от обсъжданите въпроси обаче няма нито дума. Той не е поставян на общите заседания. За него
говорят на четири очи
само Сталин и Рузвелт. Това става зад плътно затворените врати на кабинета на американския президент. В рамка е закачена снимка. Там е и белият телефон, който той е ползвал.
Някога тук е била парадната чакалня на императора. В нея посетителите са изчаквали приема. Стените са закрити с панели от орехово дърво. Само тук таванът е дървен с дървен с резби и слънце. Абажурът е дело на италиански майстори стъклари по поръчка на императрицата Александра Феодоровна. Монтиран е през 1912 година.
Сталин посетил Рузвелт в кабинета му два пъти: на 4 февруари е била визитата на вежливост, с която високият гост е приветстван на кримска земя, а на 8-ми говорят за бъдещето на Далечния изток. Рузвелт помолил Сталин да започне война срещу Япония. Грузинецът се съгласил това да стане след окончателния разгром на фашистка Германия. Той поставил няколко условия, едно от които е да се върнат на Русия Курилските острови и Южната част на Сахалин.
Рузвелт казал: Да.
Документът е подписан на 11 февруари, в последния ден на конференцията. Към подписите на двамата прибавил своя и Чърчил. За това съглашение обаче "Правда" информира чак през 1946 година, месеци след подписването на акта за капитулация на Япония.
Едва ли някога великият император Николай Втори си мислил, че неговия кабинет, в стил френски ампир, с великолепното огледало, с рамка от червено дърво, изработена от петербургските майстори от фирма "Миерцел", ще се превърне в спалня на президента на Съединените щати Франклин Рузвелт. Някои от мебелите тук са пренесени от Зимния дворец в Санкт Петербург.
Днес в същата тази зала няколко снимки разказват за живота на Рузвелт. Той е роден на 13 януари 1882 година в Ню Йорк. Получава добро образование, но на 39 години заболява от полиомиелит, получава усложнения в краката и завинаги остава прикован на инвалидна количка. Това обаче не му пречи да постигне рекорд като четири пъти става президент на САЩ.
В Ялта до него била дъщеря му Ана. Чърчил също пристигнал с щерка си Сара, която дори се движела във военна униформа. Жените нямали право да участват в заседанията. Те се разхождали из Севастопол, подтиснати от разрушенията му.
В Ливадия Рузвелт се чувствал толкова добре, така благотворно му влияел въздуха, че поискал от Сталин да купи имението. Бащата на народите обаче любезно отказал под предлог, че и на него също му трябва. Броени дни след конференцията на 14 април Франклин Делано Рузвелт напуска този свят.
Но 64 дни преди това на 11 февруари 1945 година, в парадната билярдна зала на императора, съюзниците се събрали на прощална закуска. Там те подписали документите от срещата. В рамка се съхранени факсимилета на първата и последната страници на комюникето. Тънка дипломатическа война се е водила и по въпроса какъв да бъде редът на подписите. Рузвелт настоявал Сталин да е първи, но Йосиф Висарионович отказал.
В крайна сметка окончателният ред е: Чърчил, Рузвелт, Сталин. Така завършила конференцията, белязала най-висшата форма на сътрудничество между трите държави на антихитлеристката коалиция.
После тримата големи излезли в градината и си направили снимка. Днес тази фотография се вижда в милиони учебници, книги, енциклопедии по света. А преди четири години, по повод седемдесетия юбилей от Ялтенската конференция се превърна в бронзов паметник, тежащ цели десет тона.
В Двореца е монтиран
първият асансьор
През 19 век ливадийското имение е принадлежало на граф Патоцки. След смъртта му става собственост на Александър Втори и царското семейство. А през 1904 година вече е наследено от последния руски император Николай Втори. Няколко години след това, специално упълномощена комисия, провела разследване и стигнала до извода, че да се ремонтира старата сграда ще бъде неизгодно и имперското семейство взема трудното решение да разруши любимия си дом. Прочутият ялтенски архитект Николай Петрович Каснов се заема с изграждането на новата сграда.
Всички мебели и интериорът били съгласувани с царедворците. Той избрал италиански стил, сградата е облицован от бял мрамор, който се е добивал от кариера близо до Севастопол. Приложени са някои от последните постижения на техниката за времето си като: електричество, парно отопление, телефон. Тук е един от първите асансьори в света, който още съществува и работи.
В двореца "Ливадия" царското семейство е идвало общо четири пъти. Последният - през 1914 година. Плановете им за поредната визита са осуетени от започналата Първа световна война. След Октомврийската революция фамилията Романови - царят, съпругата му, четирите дъщери и престолонаследникът Алексей, са убити. Дворецът "Ливадия" е превърнат в санаториум, а днес е музей.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
