Социалната ни политика стимулира българите да не работят
Харчим за обучение на кадри, които бягат навън, казва Атанас Карагеоргиев
Въпреки че астрономическото лято вече настъпи, никой не се наема да направи точна прогноза за това как ще приключи летният сезон за туризма ни. Официалните данни са за увеличение на туристите с 20-30% в сравнение с предходното лято. Бизнесът обаче твърди, че ръстът ще е максимум 7%, а приходите ще се запазят на почти същото ниво като предходната лоша 2014 г. Какъв е реално сезонът и кои са проблемите, които пречат на бизнеса, отговаря за "Стандарт" Атанас Карагеоргиев. Той е член на Съюза на хотелиерите - Златни пясъци, и ръководи секцията на организацията в Св. Константин и Елена.
- Г-н Карагеоргиев, противоречива е информацията за това как се развива летният сезон. Според вас има ли основания за оптимизъм?
- Сезонът е нормален и се повтаря с този от 2013 г. едно към едно с всичките му плюсове и минуси. Малко по-добре стоят нещата по отношение на инфраструктурата, тъй като тя е значително подобрена. И във Варна, а преди това и в Бургас, се направи много. По-рано туристите кацаха като в палатки на летището, а сега всичко е направено. Лошо стоят обаче нещата по отношение на кадрите. Те остават все по-малко. България харчи средства да обучава хора, а след това те отиват да работят в Европа. Така
богатите стават все по-богати, а ние все по-бедни
И ни остава единствено перспективата да се превърнем в старчески или медицински домове. Или още по-лошото, както предлагат от Швеция - в база за настаняване на бежанци. Високото застрояване намали цените. Сега с по-добрата инфраструктура се опитваме да ги закрепим. Но лошото обслужване и липса на персонал сигурно ще ни принуди да ги намалим отново. А когато цените са ниски, те водят и съответната публика.
- Кои са туристите, на които разчитаме основно да спасят този сезон?
- От немския пазар в действителност има ръст и той е предимно в крилата на сезона. Но тези гости идват на много ниски цени, защото резервират много рано, а и са договорени други условия от техните туроператори. Лошото на православните нации като нас, руснаците, поляците, чехите е, че ние не сме толкова организирани. И затова в крайна сметка плащаме повече. Германците запазват почивката си, предплащайки още през декември. И затова цените за тях са много по-ниски. Но ние нямаме други туристи, с които да ги заменим. Ние сме принудени да продаваме на по 10-12 евро нощувките.
- През тази година като че ли има тенденция да се появяват добри оферти и в последната минута. Не е ли по-добре за неорганизираните като нас да чакаме тези предложения?
- Това всъщност е вторият бич за хотелите, а за клиентите - шанс да резервират ваканцията си по-евтино. През тази година тези записвания в последния момент почти се изравниха с онлайн записванията. И в това няма лошо. Сезонът обаче е непредвидим. Всяка друга година аз още през април съм знаел как ще протече сезонът и как ще го завършим. Сега записванията стават ясно месец за месец. Това е една нова тенденция.
- Хотелиерите често поставят и концесионирането на плажовете сред основните си проблеми. Наистина ли е препятствие за вас стопанисването на ивиците?
- Това е въпрос, който държавата трябва да реши. С прехвърлянето на концесиите от МРРБ в Министерство на туризма нищо не се решава, освен че се прави за репутацията и амбициите на един министър.
Концесиите трябва или да са символични, или да отпаднат. Могат да се предоставят на хотелиерите. И го казвам не защото аз съм такъв, а защото такава е доказалата се успешна практика в други страни.
Най-големият бич за туризма ни е свръхзастрояването
Той за щастие подмина Св. Константин и Елена. Вторият са търговските обекти, които подбиват цените. Бараките на Здравко и Цонко, които предлагат масажи по пет лева, без никакви хигиенни условия, без чиста вода и канал. Но имат съответните връзки. И са залепени за хотели със спа центрове, в които са инвестирани милиони. От цялата търговска мрежа поне половината не отговаря на качеството и стандартите. Другите пък са съмнителни или без фискални устройства. Всичко това са проблеми. Но най-лошото е туристите да дават по 500 евро да почиват и после някой на плажа да ги рекетира и да се прави на велик, защото уж чистел. Което дори невинаги е така. И да плащат за едни несъществуващи условия. Това влияе много лошо на имиджа ни. Докато ако го дадат на хотелиерите, те ще си носят отговорността дали това, което рекламират отговаря после на предоставените условия.
- За съжаление обаче заради свръхзастрояването това може да не е приложимо и да няма място на плажа за туристите на всички хотели.
- Хотелиерите винаги могат да се разберат помежду си и да си разпределят мястото на плажа. И пак да плащаме на държавата. Но ние. А не мутри и посредници. Докато има посредници, нещата винаги ще стоят така. Ето затова и аз не стъпвам на плажа. И това лято още не съм ходил. Защото ми предлагат концесионерите да пренаема от тях плажа. Аз обаче как мога да направя инвестиции в подобен случай, ако не знам дали догодина ще мога отново да ползвам вложението си? Затова и концесиите са най-големият проблем.
Не бива да имаме плажове, които имат образно казано тоалетни с рогозки
Не съм запознат дали и на къмпингите е така, но това, което следя по медиите, показва, че и там вероятно е същият бардак. От една страна, унищожаваме природата, а от друга и икономиката си.
- Казахте, че кадрите, които обучаваме изтичат в чужбина. Как може да се спре това?
- Тъй като по-богатите засмукват добре обучените и готови кадри, не ни остава нищо друго освен ние да направим същото спрямо други държави, които вървят по-назад в приемането си в ЕС. Добре е да се реши нормативно въпросът с възможността за наемане на рускоговорещи кадри. В момента го правим, но се движим по ръба. Явно ще прехвърляме проблема на страни, които тепърва ще влизат в ЕС и така по веригата, докато не останат кандидати. Според мен при нужната политическа воля този въпрос може да се реши. Ако успеем да привлечем българите, които сега работят зад граница, и им създадем нужните условия, ще си решим всички проблеми. Но Европа едва ли ще ни позволи, тъй като по-лесно се управляват бедни, отколкото проспериращи граждани. Например държавата може да вложи пари, дори и да тегли заем от два милиарда, ако трябва, за да направи обитаеми изоставените сгради в страна. Които после да предостави на желаещите да се върнат. Естествено не да национализира, а да предостави да речем ценни книжа, за да възмезди собствениците. Ако държавата им осигури по едно жилище и възможност да се учат безплатно, по държавна поръчка, тези хора сигурно биха се върнали. Ако има политическа воля този въпрос ще се реши. Ето, европрограмите дават възможности за всички, които искат да се трудят на село и им стиска. Има свободна земя, ниви от държавния поземлен фонд. В България има работа за всички, на които им се работи.
Социалната ни политика обаче стимулира хората да не работят. Как един човек да приеме заплата от 500 лв. Да обработва земята, ако държавата му дава 350 лв., без да работи нищо?
- Преди дни заявихте, че дори и да има желание, туристите невинаги могат да дойдат у нас. Защо това е така?
- Всяка държава трябва да има национален превозвач, който да защитава интересите й. Това може да е авиокомпания с държавно участие или частна такава. Но във втория случай държавата трябва да й даде нужните стимули, за да защитава интересите й. Както това прави една Турция с националния си превозвач. Един частен превозвач не може да превози повече от 250-300 000 туристи от Москва. Но ако му дадеш стимул, като например да намалиш акциза или нещо, с което да изпълниш националния интерес, това ще се случи. Например за полетите за Европейското първенство, за да подкрепят футболния си отбор, турските деца летят безплатно. И това го плаща именно държавата. Не се ли създадат на частния национален превозвач условия за преговори, нещата не могат да се случат.
И 10 млн. туристи да иска да превози, няма как да го направи
По същия този начин не се мисли и за хотелиерите. Ние, като участници в приватизацията, наследихме да плащаме една инфраструктурна такса. Когато курортите се приватизираха едни като Албена бяха приватизирани като едно селище. А други - хотелите бяха отдавани отделно, като държавата си запази по няколко хотела ведно с инфраструктурата. Впоследствие тези дружества преминаха към частни субекти. ВиК и електродружествата си взеха инсталациите. И така ние всъщност плащаме инфраструктурна такса за озеленяване и реклама. Аз плащам за двата си хотела 80-90 000 лева такса смет и местни данъци и още 45 000 лв. без ДДС инфраструктурна такса. И ние, които я плащаме, не сме конкуренти с тези, които не я плащат, защото тази сума я калкулираме в пакетите си. А реално са отпаднали всички основания по договорите, които едно време сме подписали. Трябва държавата да намери решение на този въпрос. Защото не е виновен този, който яде баницата. Може би и аз да имах възможност, щях да събирам тази такса. Не обвинявам дружеството за ситуацията, а държавата. И затова тя трябва да намери решение.
- Успява ли държавата в рекламиране на сектора?
- Не съм специалист по реклама. Но мога да твърдя, че дали на логото ни има роза или слънце, или друг символ, това само по себе си няма да привлече туристи. И едва ли руснаците знаят какъв е символът ни. Но все пак е добре да го сменяме възможно най-рядко. По-добре е парите да се харчат обосновано, след нужни анализ.Ако трябва само да плащаме за обикаляне на борсите и да обсъждаме дали министър говори немски и руски, или не говори, как е облечена, няма смисъл от тези пари. Наистина трябва да работим за нашата реклама. Но не съм съгласен и че по националната телевизия, за която всички плащаме, се въртят реклами на Кипър и Турция. Ако е частна - да, но защо не реагира СЕМ в случая. Представяте ли си по турската национална телевизия да върви реклама на България като дестинация? Трябва да се стремим рекламата ни да е идеологически и стратегически подкрепена, а не само да обслужва нечий имидж.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
