Завладян от красотата на новооткритата от него територия, бащата на българската държава - хан Аспарух, възкликва: "Тук ще бъде България!"
След дълги и кървави битки с безпощадните византийски армии, придошлите от североизток българи, потомци на великия Кубрат, успяват да извоюват правото си върху плодовитите земи, ширещи се на юг от Дунав, и да създадат съвместно със славянските племена първата българска държава с център Плиска.
Древната столица, която и до днес се издига насред зелените поля на Северна България, привлича хиляди любопитни туристи. Тук са основите на двореца, създаден от могъщия и велик хан Крум. След него Омуртаг, известен като хана строител, издига величествения Голям дворец, който до днес остава най-добре запазената сграда в историческия комплекс.
Точно в Плиска през 2005 година археологът Рашо Рашев открива първия хански дворец, построен още през VIII век и изграден не от камък, а от дърво. Сградата представлява сложно съоръжение с план на окръжност и диаметър близо 30 метра. Архитектурата му е повторена по-късно от двореца на Омуртаг от X в., открит край Дунав. Покойният изследовател се впуска в тайнствените проходи и призрачните коридори, виещи се под основите на Плиска. Техните глухи стени и до днес носят шепота на интригите и кървавите заговори, разразили се в пламенните години на VIII век.
Следейки основите на новооткритата сграда, археолозите успяват да различат сложна схема от малки помещения, а в центъра - очертанията на голям вътрешен двор. Отвън се оформят дупки от масивни дървени колони, които най-вероятно са затваряли външен портик край заоблената фасада. Според изследователския екип дворецът е бил обитаван от някой от бащите на българската нация - хан Аспарух или сина му Тервел.
Това не е единствената внушителна за времето си сграда на територията на Плиска. Преди 25 години Рашо Рашев открива друго подобно съоръжение с диаметър 14 м, отново в центъра на старата столица. Години по-рано, също около Плиска, екип от съветски учени се натъква на основите на крепостна стена с дървена конструкция, предшестваща изградената от Омуртаг. Така се заражда идеята за "дървена Плиска", построена през VIII в. Проучванията разкриват как старият град е изглеждал в миналото. Сградите са били дървени с четириъгълна форма, някои от тях са жилищни, а други - обществени. Селището било обградено от здрава крепостна стена, а наоколо изникнали малки комплекси, в които живеело населението.
Самият град бил разделен на две - външен и вътрешен. Обикновените хора нямали право да пристъпват във вътрешната част, която била обградена със стена. Първоначално ограждението представлявало дървена ограда, но по-късно било преустроено като двоен плет, между който имало пълнеж от пръст. Дългият 7 километра град станал един от най-големите в Европа и винаги бил препълнен с чужденци и търговци. Външните му части преливали от пазари, работилници и малки, скупчени една до друга дървени къщи и землянки. По улиците се разхождали високи горди прабългари и красивите им стройни жени. Децата играели наоколо и гласовете им огласявали града.
Българската аристокрация обитавала вътрешната част. Там най-богатите и изявени личности живеели далеч от простолюдието и съветвали владетеля. Единствената каменна сграда била дворецът на хан Крум - великолепна постройка с поне два етажа и четири масивни кули, които се издигали високо, символизирайки мощта и силата на българската държава. Обитавало я ханското семейство и висшата аристокрация, използвали я за церемонии и празненства.
Аристократите стъпвали по покритите с гладки камъни калдъръмени широки улици. Наслаждавали се на изкусно построените сгради и се разхождали в зелените градини на Вътрешния град.
Под града имало дълги криволичещи коридори, предназначени за бягство при обсада. Огромна за времето си, Плиска била символ на мощта на Първата българска държава и пораждала страхопочитание сред чужденците.
След разкритията, сочещи, че в началото Плиска е била изцяло дървена, се изказват много различни хипотези. Според един от най-сериозните опоненти на Рашев - доц. Павел Георгиев, градът не функционира като столица поне до началото на IX в. Историкът предполага, че центърът на българската държава тогава е бил силно населеният с прабългари Варненски район, докато в Плиска по-скоро се е събирал елитът на страната и там са решавани важни политически и военни проблеми.
Този въпрос все още остава спорен в българската история. За съжаление археологът Рашо Рашев не успява до довърши разкопките си, тъй като на 28 февруари 2008 година трагично загива в пожара със влака София-Кардам.
Едно е сигурно - дървеният град е бил подпален от император Никифор I Геник по време на похода му срещу България през 811 г. Самоувереният владетел тръгва решително към българските земи с многочислена армия. Достигайки Плиска, той плячкосва и опожарява града, но на връщане е пресрещнат от хан Крум. Василевсът губи битката срещу българите. Според легендата, победилият хан поръчва черепът на самоуверения император да му бъде поднесен като бокал, символ на неговия безспорен триумф.
Въпреки че е опожарена, Плиска продължава да бъде столица на една от най-могъщите по това време държави. Синът на Крум - Омуртаг, се заема с престрояването на града и на мястото на дървените основи, издига стени от камък.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
