София. Вече пета година Сдружение "Културни проекти" и агенция БУЛФОТО провеждат експедицията "Преоткрий България". С високопроходим автомобил екипът обикаля малко известни или труднодостъпни, но атрактивни културно-исторически паметници.
За успеха на проекта помагат "София Ауто", "Ауто груп 5", "Шевролет" и HDI -"Застраховане", а научни консултанти са проф. Христо Матанов от СУ "Св. Климент Охридски", проф. Валерия Фол и други видни наши историци и археолози. В печата основен медиен партньор на експедицията е в. "Стандарт". Затова нашите читатели ще имат шанса първи да се докосват до неизвестните или просто забравени съкровища на родината.
Зимата по принцип не е време за експедиции. Но не и за екипа на "Преоткрий България". Просто защото местата, които той обхожда, лятно време така са потънали в зеленина, че читателят не може да добие от снимките ясна представа за техните истински мащаби.
Както и в повечето случаи, уникалните, но занемарени по финансови причини наши археологически обекти, се намират на, общо взето, достъпни за любителите на старините места. Такава е една от трите запазени по нашите земи ранновизантийски базилики, разположена в местността Свети Спас (Спасовица) сред северозападни склонове на Родопите. Само на около 10 км южно от град Белово и на около 1,5 км южно от село Голямо Белово.
Историята на нейното проучване е наистина пример за това как отдавна известни на науката паметници могат да потънат в забвение. Първите исторически сведения за базиликата са от пазарджиклията Стефан Захариев в неговото описание за Татарпазарджишката кааза.
За нея пишат Петко Р. Славейков
и други видни български възрожденци. През 1915 г. българският учен Петър Мутафчиев прави първото научно описание на базиликата. Самите разкопки там са започнали през 1924 г., като спонсор е... американски бизнесмен на име Томас Уитмор! Научен ръководител е видният археолог и историк от тази епоха Тодор Герасимов, а публикацията за базиликата излиза в изданието на Византийския институт в Цариград от световноизвестния руски учен Андрей Грабар.
Базиликата е строена по времето на имперторите Анастасий и Юстиниян - т.е., в края на V и началото на VI век. Била е епископска катедра, за което свидетелстват останките от дворцова сграда в непосредствена близост до нея. Базиликата е трикорабна, с голям
открит баптистерий - басейн за масови кръщения
с много добре оформен атриум (предверие) и двор. Градежът на базиликата в основите е от средно голям ломен камък, а стените са изградени от квадратни тухли, споени с червен хоросан.
А самата базилика е част от късноантичния укрепен град Левка. До него се стига само за десетина минути по стръмна, но проходима дори в снеговете пътека. Разкопките там са извършени през 1978-1996 г. от проф. Иван Венедиков, а по късно от Гавраил Лазов. Разкрити са две от крепостните стени и около 30 помещения. Това е бил гаранизонен център, пазил пътя по рида Алабак към Родопите и подстъпите на днешния град Белово. Освен гарнизон, Левка е била и център на желязодобива. За това свидетелстват и откритите надписи върху стените. Там написано
името на някой си Ауфидиус
чието име се среща и в други текстове от тази епоха, свързани с рударството. Особено уникални са двете щерни, разположени на различни нива. Когато по-горната се препълвала от дъждовете, чрез преливник излишната вода е била отвеждана в долната. Под самия връх Спасовица има следи от тракийското светилище от римската епоха, като сред намерените артефакти е и плоча с тракийският бог - конник.
Базиликата и селището са разрушени през 70-те години на VI век от нахлулите на Балканите авари и славяни. Но както се казва, свято място празно не остава. По време на Първото българско царство край старата базилика се създава манастирски комплекс, просъществувал до ХII век. В него е открито
погребение на знатна девойка
за което свидетелстват бронзовите гривна и сребърни обици. Така че съвсем неслучайно днес Българската православна църква пази титлата Левкийски епископ.
А в древната крепост има открити предмети и в една от кулите, които също се свързват с ранното българското средновековие. Но очевидно е ставало само за малък пост.
През 1994 г. базиликата е консервирана и частично реставрирана по проект на арх. Вяра Коларова. Изградени са арките в предверието, а подовото покритие е насипано с чакъл и по този начин базиликата е годна за посещения.
По инициатива на горското стопанства и местни бизнесмени днес край базиликата има изграден дълъг
масивен навес за туристите и дори - пещ
А също и голям параклис, изграден по инициатива на краеведа Атанас Хрисчев.
Сега на ход са общинарите от Белово. За да станат базиликата и крепостта атрактивни туристически обекти, трябва да се настели пътят от Голямо Белово и да се изгради една екопътека до върха. И, разбира се, да се намерят средства за консервацията на самата крепост. Защото днес габърът и букът са на път отново да заличат нейното съществуване - както е станало по времето на аварите.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
