На 5 февруари 2016 г. ми предстои целодневна обиколка на прекрасния Банкок, столицата на Тайланд. Когато през 1782 г. е коронясан създателят на кралската династия Чакри Рама т, той веднага обявява града за център на държавата на таите. Преди векове там е съществувало единствено малкото рибарско село на о-в Ратанакосин, образуван от ръкавите на река Чао Прая. Във втората половина на ХVIII в. на това място се заселват и първите европейци - португалци, служещи на краля на Сиам. Така постепенно се създава важно пристанище, обслужващо тогавашната столица Аютая.
Когато в 1767 г. водената от мианмарския крал Хсибиушин войска опожарява този град, центърът на държавата е пренесен в селището Тонбури на десния бряг на Чао Прая. Малко по-късно крал Рама I окончателно мести столицата на о-в Ратанакосин, където днес е центърът на Бангкок. Всъщност пълното име се състои от цели четири реда и е в книгата на рекордите "Гинес" като най-дълго название на град в света. В превод то гласи: "Град на ангелите, най-голям град, град на вечните камъни, град, избран от бог Индра, велика световна столица, обрамчена с девет скъпоценни камъка, град на щастието, вместилище на необикновения кралски дворец, подобен на небесните чертози, където царстват боговете, град, построен от самия Вишна по волята на Индра".
Днес под наименованието на Банкок се подразбират две понятия. От една страна, това е самият столичен град, а от друга - околната метрополия, обхващаща многобройни селища. Така Банкок е една от 76-те провинции на Тайланд. Само в столицата живеят около 10 млн. души, но всъщност ежедневно в града пребивават 17 млн. човека, в това число работещите там и безбройните туристи.
Банкок се разгръща по двата бряга на Чао Прая, но по-голямата част се намира на левия бряг с тенденция за разширение на изток. Реката образува многочислени големи и малки канали, наричани клонги. По този начин старата част на Банкок притежава мрежа от своеобразни водни улици, край които се развиват квартали от жилищни сгради, будистки манастири, плаващи пазари. Комуникациите там изцяло се извършват с корабчета, катери и всякакви видове лодки.
Първата забележителност, която моят симпатичен гид Мо ми показва, е гордостта на Тайланд - най голямата в света златна статуя. Това е скулптура на Буда, намираща се сега в храма Ват Траймит.
Тя тежи цели пет и половина тона и е изработена още в ХIII в.
за краля на първото сиамско кралство Сукхотай. Не е съвсем ясно какво е съдържанието на благородния метал в нея. Някои твърдят, че става дума за 18-каратово злато, а други смятат, че то е в по-малко количество.
По-късно статуята е преместена в новата столица на Сиам - Аютая. През 1767 г. тя е разгромена от мианмарските войски и будистките монаси покриват скулптурата с позлатен гипс. Тайната е забравена, защото загиват всички, които я знаят. При крал Рама ттт статуята на Буда е преместена в храма Ват Пхрая край Бангкок, но никой не подозира какво се крие зад гипсовото покритие. В 1930 г. храмът е изоставен и до 1957 г. никой не обръща внимание на прашясалата скулптура. Тогава я пренасят на друго място и при вдигането й с кран започва да вали дъжд. Очевидци твърдят, че гипсът се измива и лъсва благородният метал. Според други от тежестта на златото
кранистът я изпуска и сред парчетата гипс се показва скъпоценното ядро
Покланям се на златния Буда и продължаваме нататък към друг храм. Във Ват По се пази 46-метровата позлатена статуя на Полегналия Буда. Това е най-старият храм в Банкок и седалище на първия в страната медицински университет. Следва уникална разходка с лодка по Чао Прая и клонгите й. Пред погледа ми се редуват блестящите пагоди на будистките манастири с бедните рибарски хижи. Водите гъмжат от едри сомове и шарани, намиращи обилна храна в мръсните води на реката. По някое време спираме пред друг шедьовър - визитната картичка на Бангкок, манастира Ват Арун.
Той се намира на самия бряг на река Чао Прая. Наричат го още Храм на утринната зора, защото именно в първите лъчи на слънцето изглежда най-ефектно. Построен е в края на ХIХ в. и до днес там редовно се провеждат монашеските служби и различни тържествени церемонии. Най-ефектна от тях е много важният за будистите ритуал "Катхин", провеждащ се ежегодно през месец ноември. Тогава най-почитаните монаси в Тайланд се награждават с традиционните дрехи "катхин". В храма Арун им ги връчва лично кралят или член от управляващата династия Чакри.
Особено интересна в комплекса е 79-метровата ступа или чеди на тайландски език. "Ступа" е дума от санскритския език и означава много използвана в будистката култова архитектура сграда с конусовиден или пирамидален силует. Тази в манастира Арун се нарича Пхра Банг и в нея се пазят важни религиозни реликви. Забележителни са стотиците хиляди парчета от съдове от китайски порцелан, вградени по фасадата. Легендата гласи, че
те са вдигнати от дъното на Чао Прая, след като там потънал дошъл от Китай кораб
натоварен със скъпоценна посуда.
Слизаме от лодката и се отправяме към най-посещаваното място в Бангкок - Кралския дворец. Многоликата тълпа буквално ни носи през тържествените врати на огромния ансамбъл. Издигнатият още през ХVIII в. дворец заема площ от 218 000 кв. м и е ограден с дълги 2 км стени. В него има десетки жилищни и представителни сгради, както и цели 95 пагоди. Комплексът отдавна не е действаща резиденция на краля, но на няколко празника се извършват церемонии с неговото участие. Освен покоите на владетеля с тронните зали, в близост се намират правителствените офиси, различни храмове, кралската библиотека и други постройки. Галериите на двореца са украсени с ярки фрески, изобразяващи 148 епизода от живота на основателя на династията, Рама I.
В Кралския дворец задължително трябва да видя една от главните светини на Тайланд - Храма на Изумрудения Буда. В центъра се намира статуята на върховното божество, изработена не от изумруди, а от тъмнозелен жадеит. Това е подобен на нефрита, но доста по-рядък скъпоценен камък, особено любим при изработка на култови предмети. В Китай този минерал бил ценен дори повече от златото.
Красивата статуя е висока едва 66 см. Според въведения още от Рама I обичай три пъти в годината монасите преобличат Изумрудения Буда според сезона. Историята на паметника е удивителна. Открит е през 1436 г. в руините на ударен от мълния храм. През вековете минава през ръцете на владетелите на кралство Лан и на Лаос, за да стане притежание на Рама I в 1779 г. Като кралска собственост, правенето на фотографии е забранено и аз с неохота се подчинявам на закона.
Каре 1: Най-горещият град в света
От Мо научавам, че в продължение на 40 години в Банкок са измервани най-високите в света средногодишни показатели на температурата. Това със сигурност го прави най-горещия град в света.
Каре 2: Страната на будистките монаси
В Тайланд има 32 000 будистки манастира с над 400 000 монаси. Те са свързващо звено между хората в селищата, откъдето се излъчват настоятелства. А в миналото селските обители са били единствени места, където можело да се учи, да се получи медицинска помощ, служели са и като приюти за престарели хора.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
