Проф. дин Николай Овчаров
Моето първо пътуване в Румъния бе през далечната 1989 г. и по време на въстанието срещу комунистическия диктатор Николае Чаушеску. Оттогава съм ходил няколко пъти до Букурещ, но никога не съм отивал на север - към прекрасните Карпати и сгушената между хълмовете им Трансилвания. Ето че най-сетне намирам време и тръгвам със семейството си натам. Преди да стигнем до Трансилвания обаче, нощуваме в прочутия румънски курорт Синая.
Избираме малък уютен хотел, намиращ се недалеч от една от главните забележителности на северната ни съседка - замъка Пелеш. В 1872 г. румънският крал Карол I търси място за лятна резиденция и закупува земя в Карпатите. Немецът Йохан Шулц му проектира замък в алпийски стил, съчетал италианската традиция с германския неоренесанс. Заедно с ренесансовите нюанси в богато изписаните фасади личи характерното за близката Трансилвания саксонско влияние. В богатите дърворезби и разкошните текстили на интериора пък са видни чертите на барока. Замъкът има обща разгърната площ от 3200 м и 168 стаи.
Резиденцията е открита през 1883 г. с голям
бал по случай коронясването
на краля. Там в 1893 г. се ражда и престолонаследникът Карол II. През 1947 г. Пелеш е конфискуван от комунистите, за да бъде отново върнат на кралското семейство в 2006 г. Днес то получава солиден приход от огромния туристически поток.
Повече обаче ме интересува един манастир, откъдето тръгва историята на Синая. В края на ХVII в. известният влашки благородник Михай Кантакузин посещава Светите земи и създава в Карпатите обител, наречена на Синайската пустиня. Запазена е Старата църква от 1695 г., издигната в стила от времето на великия войвода Константин Брънковяну. По време на Руско-турската война от 1735-1739 г. храмът е изгорен, а сегашните си фрески получава след реставрацията в 1795 г. Новата църква е от ХIХ в. и също е в архитектурния
стил "брънковенеск"
В нея са изобразени основателят на манастира Михай Кантакузин и последните ктитори - крал Карол I, съпругата му Елисавета и дъщерята Мария.
На другия ден се насочваме към една от перлите на Трансилвания - старинния Брашов. Името на областта идва от римската епоха и означава "зад планините". Тя е владяна от българи, унгарци, румънци, разорявана е от монголи и турци. Интересно е заселването от унгарските владетели през ХII-ХIII в. на немци-сакси, които пазели кралството от номадски нападения. Заедно с рицарите от Тевтонския орден те строят множество запазени и днес замъци и укрепени църкви.
Брашов е разположен в Североизточна Трансилвания, където се събират Южните и Източните Карпати, и на 160 км северно от Букурещ. Основан е в 1211 г. от германски колонисти и е наречен Кронщадт. За пръв път името е споменато в Списъка на тукашните манастири, съставен от Норберт Бакмунд в 1234 г. Градът е разорен при
страшното нашествие
на монголите в 1241 г., но после се възражда и е допълнително укрепен. Сегашното име се появява през 1252 г. в една грамота на унгарския крал Бела IV. Там с Барасу (Брашов) се обозначава областта, а Корона е самото селище. Вече в документ от 1288 г. топонимът се прехвърля върху града.
Брашов бързо се развива като военен и икономически център. В средата на ХV в. трансилванският войвода Ян Хуниади го укрепва с 8 бастиона и 32 кули. След 1364 г. той получава право да организира ежегоден пазар. В 1424 г. кожарите създават първата съсловна организация, а в края на ХVIII в. гилдиите достигат 43 и включват 1227 майстори. Тези привилегии обаче били
само за немци и унгарци
На власите било забранено да се заселват в границите на града. Те могли да влизат само през една порта и то да платят митото върху продаваните извън крепостта стоки.
В града има и силна "българска" следа. През VIII-Х в. Трансилвания е част от България и носи името Седмиградско. Между 1369-1380 г. видинският цар Иван Срацимир издава грамота с привилегии за брашовските търговци. Най-много българи се заселват през ХIV-ХV в., напускайки разорената си родина. Български майстори строят през 1385 г. и главния храм на града - т. нар. Черна църква.
За да стигнем до нея, минаваме през красивия старинен център, който с нищо не се отличава от тези на немските градове. Ето го проектирания от немски архитекти в духа на късната готика храм с устремена към небето камбанария. Посветен е на св. Богородица, а странното си име получава в ХVII в. Тогава фасадите са опушени в пожар по време на Великата война на Австрия с Османската империя. Въпреки черния цвят те са наистина внушителни с многобройните си портали, сред които блестят Златните врати от 1450 г. Вътрешността също е впечатляваща с редките картини на ренесансови художници. Гидовете с гордост показват
уникалния орган с 4000 тръби
на майстор Карл Бухолц от 1839 г.
Денят завършва интересно, защото в Брашов се провежда истински немски Oktoberfest. Запътваме се натам, като излизаме през единствената оцеляла порта на средновековната крепост. Вратата "Св. Екатерина" е построена в 1559 г. на мястото на унищожена при наводнение друга порта. Празникът е наистина великолепен с цистерните бира, тоновете докарани от Германия колбаси и дори - оригинален немски оркестър. Нахлупили комични шапки във формата на халби, ние се отдаваме на духа на веселието, толкова характерен за старинния град Брашов.
Грандоманията на Чаушеску
Минавайки през Букурещ, се отбиваме в прочутата сграда на парламента или Дома на народа. Поканен съм лично от неговия секретар, който е и депутат от български произход. Помня тази сграда още от драматичната 1989 г., когато там се събираха множество протестиращи срещу диктатора Чаушеску хора. А това бе неговата гордост, погълнала целия бюджет на бедна Румъния. След американския Пентагон тя е втора по големина постройка в света с внушителните 270 м дължина, 240 - широчина, 86 м височина и цели 92 м - подземия.
Пелишор - малкият Пелеш
Съвсем наблизо до кралския замък Пелеш чешкият архитект Карел Лиман проектира по-малък втори, получил името Пелишор. Той е в стил "модерн", а вътрешното обзавеждане е направено от виенския дизайнер Бернард Людвиг. В интериора умело са вмъкнати елементи от византийската и келтската символика.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
