В "Чудесата на България" за пръв път бе показан уникален накит, открит при разкопки
В България има много крепости. Но твърдината край Видин - Баба Вида, е най-добре запазеният и забележителен паметник на средновековното крепостно строителство. Край нея са се водили много кървави битки, веели са се флагове на различни царства и империи, а вътре са се вихрели големи страсти и любови. Защото освен отбранително съоръжение, крепостта е била дом на видинските владетели - Ростислав, Яков Светослав, деспот Шишман и неговият син Михаил. Била е седалище на последния български цар - Иван Срацимир. Той получава областта от своя баща Иван Александър, който я обявява за самостоятелно царство. В нея с царица Ана Срацимир
преживява най-трагичните моменти от своя живот
- превземането на крепостта от турците и пленяването му от Баязид.
Точно цар Иван Срацимир достроява крепостта такава, каквато я виждаме днес - с непрестъпни стени и бастиони. Но тя не изниква на празно място. Издигната е през X век върху основите на многоъгълна кула на римската крепост "Бонония". За строежа й са били използвани камъни от "Бонония" и от другата голяма римска крепост наблизо - "Рациария". Това личи от надписите по камъни и тухли. Според историците, строителите са били принудени да се съобразяват с плана на римската крепост, тъй като тя служи за фундамент на българската. През 1003 година удържа осеммесечна обсада на византийските войски, предвождани от Василий Втори. Императорът все пак влязъл в крепостта, но с подкуп и измама.
През 1365 година във видинското царство нахлува унгарският крал Лудовиг, който пленява Иван Срацимир.
До 1369 година над крепостта се вее унгарски флаг
През XIII - XIV век "Баба Вида" е най-внушителна крепост в Северозападните български земи. Владетелите Шишмановци и Иван Срацимир изграждат вътрешната стена, кулите и бастионите. Една от тях днес се нарича Срацимировата. Висока е 16 метра, а стените й са дебели 2,80 метра. Интересно е, че в процепите на тази кула се намира много просо. Предполага се, че е останало от времето, когато турците са използвали кулата за склад за просо, с което задушавали затворените в подземията бунтовници. До Срацимировата се намира осмоъгълна кула, за която се предполага, че е била строена от австрийците. Те овладяват града през 1689 година в една от войните си с Турция. Тогава крепостта е била обградена с дълбок ров, който се пълнел с вода от Дунава. В нея се влизало по дървен мост, който при опасност се вдигал и така достъпът до твърдината бил отрязван.
Турците също използват крепостта. През XIX век те я приспособяват за артилерийска стрелба. На горната тераса правят амбразури.
От тази тераса се открива красива гледка към Дунав
и отсрещния румънски бряг.
Вътрешната част на крепостта е разделена на отделни 30 помещения. В тях са живели владетелите, по каменните подове са отеквали стъпките на последния цар и царицата. В подземията турците са затваряли българските патриоти. Стените им пазят знаци и кръгчета, с които бунтовниците са броели дните в тъмницата. В една ниша е запазена и бесилката на затвора.
Днес тези помещения са превърнати в музей, заседателна зала, параклис, ателиета на художници. Туристите се впечатляват от вътрешния двор, от който се влиза във всички помещения и по каменна рампа се излиза на горната тераса.
Крепостта става първата мишена по време на руско-турската освободителна война. Тогава от румънския бряг при Калафат към нея е изстрелян първият снаряд. След това в града навлизат румънски войни, които след няколкодневни тежки боеве фактически го освобождават. На тях турците предават ключа на крепостта, но не и на града.
Крепостта запазва отбранителната си същност до 1885 година, когато сърбите се доближават до нея и искат от командващия защитниците капитан Узунов да я предаде. Младият офицер отговаря:
"Българите знаем да превземаме крепости, но не и да ги предаваме..."
От тогава крепостта е обект на историческото минало. Посещава се ежегодно от хиляди туристи. От 60-те години на миналия век историята й разказват екскурзоводи. От 50 до 400 души идват да я разгледат през почивните дни. Заради нея при Видин акостират круизни кораби с пасажери от Европа, САЩ и Австралия. Историческите декори са привлекли много кинематографисти. Сред тях са снимани над 50 наши и чужди филми.
Надживялата векове крепост неотдавна бе избрана от българите за атракция № 3 у нас в класацията на вестник "Стандарт" - "Чудесата на България". Изборът означава, че българите знаят и почитат своята история, каза кметът Огнян Ценков. "Който не е видял тази каменна твърдина, нека заповяда във Видин и да я разгледа. Обещавам му великолепното усещане за величественост и вечност на крепостта, идваща от миналото и отиваща в бъдещето".
По време на тържествената церемония, която се излъчваше на живо по БНТ, кметът на Видин за пръв път показа златен накит, открит в крепостта. Той е открит при археологически разкопки, съобщи Огнян Ценков. За пръв път той го показа публично, с което предизвика нов интерес към каменната твърдина. Странно, но
накитът не е показван дори и на изложба във Видин
Открит е от покойния вече археолог Въло Вълов, намерил и пръстена на Калоян. Той прави разкопки в крепостта от 1997 година до последните си дни. От тогава - вече 25 години, в крепостта разкопки не се правят.
Накитът е открит във вътрешно помещение № 23 в яма на 0,95 метра дълбочина, обясни археологът Оленка Миланова, която иска да покаже всички находки на Въло Вълов. Накитът не е точно огърлица. Според Въло Вълов е украса за шапка на момиче. Защото има отвори за зашиване. Състои се от различни по вид пластини - треперушки, между които са
прикрепени речни перли, наричани дунавски маргарити
Епископ Сионий е видял накита и е подарил на музея разкошната кутия с кадифен плат, върху който той се съхранява. Положен в нея, той прилича на огърлица. Чия е била обаче тя, кой я е носил - остава неизвестно на историците. Може да е била на царица Ана, но може да е принадлежала и на жените и децата на Шишмановци. На представянето Огнян Ценков романтично и на шега я постави на баба Вида. Въло Вълов е открил и други предмети при разкопките си. Те също стоят в кашони и не са показвани. Става въпрос за добре запазени керамични съдове. Особено ценна е една паница с царски орел, обясни Оленка Миланова. Изложба в негова памет би напомнила на видинчани какви хора са работили за града си, каза тя.
Горда мома построила крепостта
Името на крепостта "Баба Вида" идва от дълбините на народната памет. Вековно предание я свързва с най-голямата дъщеря на богат владетел, който приживе разделил имението си на три части. Видинската получила най-голямата му дъщеря Вида, кулската - Кула , а гъмзиградската - Гъмза. От трите сестри най- горделива и недостъпна била Вида, която построила крепостта и се затворила в нея до смъртта си. Била непреклонна и отхвърляла всички предложения за женитба. Така успяла да опази своята самостоятелност и построената от нея крепост. Дори заповядала да убият архитекта, който я строил и в когото тя се влюбила. Останалите две сестри се омъжили за пройдохи, които пропилели бащиното богатство. Все пак и в Кула, и в сръбския Гъмзиград днес има римски крепости. Което говори колко стара е легендата за трите сестри. Днес легендата е част от атракцията "Баба Вида". Образи на трите жени могат да се видят на стените на жилищни блокове във Видин, изобразени са дори на фонтан, който се намира в центъра на града.
Царица Ана поръчала сборник с житията на 16 светици
От времето на царица Ана е запазен препис на сборник с жития на 16 жени-светици. Има познавателен и патриотичен характер. Известен е като Бдински сборник. Поръчан е през 1360 година от царицата. Негов препис от 15-ти век се намира в университетската библиотека на град Гент, Белгия. Не е известно как е попаднал там. Преди години библиотеката ни дарява фототипно издание на Бдинския сборник. То се намира в историческия музей. Изданието също бе показано на финала на "Чудесата на България". То доказва, че през XIII - XIV век във Видин е имало книжовна школа.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
