Във втората половина на ХIV в. могъщата някога Кхмерска империя Кабуджадеша е в дълбок упадък. Войнствените таи прииждат отвсякъде и завладяват териториите й. Величествената столица Ангкор е изоставена и постепенно - погълната от джунглата. Точно тогава на стотици километри на юг от нея старицата Пен намира пет статуетки на Буда. Те са изхвърлени на брега на великата река Меконг недалеч от мястото, където в нея се влива притокът Тонлесап. Това се смята за важно предзнаменование и вярващата възрастна жена ги отнася на единствения невисок хълм сред ширналата се равнина. Тя изгражда там малък храм на Буда, който тукашните жители наричат Пном Пен или "Хълмът на Пен". Така се слага началото на града, който днес е столица на Кралство Камбоджа.
За първи път Пном Пен става столица на страната през 1431 г., когато тук идва от Ангкор преследваният от таите кхмерски владетел Поня Ят. Днес неговите останки и тези на семейството му се пазят в конусовидна ступа край храма на баба Пен. Градът остава център на държавата в течение на 74 години до 1505 г. После в Камбоджа избухват междуособици и Пном Пен е изоставен за цели три века.
В началото на ХIХ в. селището започва да се възражда, но в 1834 г. таите го разоряват при поредното си нападение. В 1863 г. крал Нородом т подписва с Франция споразумение, по силата на което той приема нейния протекторат, а през 1866 г. Пном Пен официално става столица. За няколко десетилетия европейците превръщат малкото село при сливането на реките Меконг и Тонлесап в процъфтяващ град.
На първо време са построени училища, хотели, банки, болници, създадени са необходими за една държава учреждения като съд, поща и затвор. През 1872 г. е поръчано изграждането на 300 каменни къщи за продажба и даване под наем на китайските търговци. Именно тогава е проектиран и изпълнен един от най-известните пазари на Пном Пен - Пса Тхмей ("Новия пазар"). Към 1920 г.
градът вече е известен като "Азиатската перла"
и този възход продължава през следващите 40 години.
Най-тежките времена за Камбоджа настъпват по време на продължителната американо-виетнамска война през 1956-1973 г. Тогава частите на регулярната северновиетнамска армия и на партизаните от южновиетнамския Виетконг използват нейната територия за създаване на бази. Това предизвиква репресии и тежки бомбардировки на авиацията на САЩ. Спасявайки се от бойните действия, в Пном Пен бягат хиляди хора от всички краища на Камбоджа. Така към 1975 г. населението му вече е 3 млн. души, като повечето са бежанци.
Тогава се случва най-голямото нещастие. Използвайки суматохата след края на войната, през същата година властта е взета от "червените кхмери". Това е крайно лява промаоистка организация, създадена от Северен Виетнам в 1968 г. По-късно обаче те излизат от контрол и под ръководството на Пол Пот налагат в Камбоджа кървава диктатура. Тя продължава до 7 януари 1979 г., когато виетнамската армия навлиза в някога многолюдния Пном Пен и слага край на т. нар. "Демократична Кампучия".
Виетнамците заварват страшна картина. Пол Пот е завършил висше образование във Франция, но редовите "червени кхмери" са обикновени неграмотни селяни. На тях им се казва, че
виновни за тяхната въпиюща бедност са просветените хора от интелигенцията
и администрацията, както и будистките свещеници. Те са подлагани на ужасни гонения и изселвани от Пном Пен в трудови лагери из страната. Там работят при нечовешки условия и умират като мухи. За по-малко от четири години, по различни оценки, загиват между 1 и 3 милиона души от 7.5-милионното население.
Днес обаче Камбоджа е нормална страна с все по-развиващ се туризъм. Ето че през февруари 2016 г. и аз кацам на летището в Пном Пен, след като съм разгледал величествените руини на Ангкор. Посреща ме поредният отличен гид и след два часа вече сме сред потайностите на камбоджанската столица.
Започваме от "Стария район", където по удивителен начин Европа се е срещнала с Азия. Той е разположен на брега на Меконг и представлява уникална смесица от сгради във френски колониален стил с кхмерска архитектура. Естествено влизаме във величествения ансамбъл на Кралския дворец, построен през 1866 г. и преустроен основно в 1913 г. Заедно с безбройните туристи разглеждаме Тронната зала, Кралската хазна, павилионите на Слона и Чан Чая. После се спираме през двуетажния ажурен павилион, подарен от император Наполеон III през 1876 г. на крал Нородом т в знак на голямата френско-камбоджанска дружба.
Самата статуя на краля гордо се извисява в красивия парк на двореца и също е подарък от Франция, направен през 1875 г. След нея се насочваме към прочутата "Сребърна пагода". Всъщност нейното име е Пхе-Вихер-Кео-Моракот или "Храма на Диамантения Буда" заради украсената с 9584 диаманта златна статуя на главното божество. "Сребърна" пък я наричат от уникалния под на първия етаж, покрит с 5329 плочки от сребро с висока проба.
Като археолог отделям специално внимание на Националния музей, който е до Кралския дворец. Тук са събрани стотици забележителни находки от разкопките на Ангкор и други центрове на великата Кхмерска империя. Както в архитектурата, в многобройните скулптури ясно се вижда съчетанието на индуистките и будистките култове, съжителствали векове в нейната култура. В други галерии на музея са събрани етнографски паметници, показващи живота и бита на кхмерите в по-ново време.
Най-много тук ме впечатляват монументалните статуи на императора-строител Джаваярман Vтт. Както вече разказах в предишните статии, в края на ХII в. той строи в Ангкор най-много и най-красиви храмове. Ето защо не мога да се сдържа да си купя отлично изпълнена реплика на негова статуя, която ще краси моя кабинет в София.
Излизаме от музея и се впускаме из колоритните улички наоколо. Тук е пълно с магазинчета за художествени и занаятчийски изделия. После излизаме на "Сърцето на Пном Пен" - малкия площад пред Кралския дворец, където са сградата на Парламента, Паметникът на независимостта и ступата на крал Паняб - най-високата постройка в града. Не пропускаме и многобройните пазари на камбоджанската столица, а денят ми завършва в уютен ресторант на брега на Меконг.
Езерото Тонлесап храни всички
При обиколката си из Камбоджа не пропускам "вътрешното море" - огромното езеро Тонлесап, откъдето извира едноименната река. Неговата площ е около 2700 кв. км, но през дъждовния сезон водите му се разливат на 6 пъти по-голямо пространство. Оттук произлиза чудото през сухия сезон реката да извира от езерото, а през влажния да се влива. С плодородните си наноси и рибата Тонлесап храни цяла Камбоджа.
Забраната за четене
По заповед на диктатора Пол Пот след 1975 г. са отменени парите, а четенето на книги е забранено. Войниците убиват мнозина дори затова, че носят очила, защо те се считат за достояние само на "грамотните хора". Всички камбоджанци са принудени да носят еднакви черни дрехи, а всяка пазарна дейност се счита за престъпление.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
