Ослепени Самуилови войници прогледнали с лековитата вода, според легендата
Храмът, в който Исус е нарисуван като космонавт. Така е прочута уникалната църква "Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат" в разложкото село Добърско. На практика обаче повечето посетители идват тук и заради славата на лековитото аязмо край църквата. А за него има повече от интересни легенди, които местните хора знаят от своите деди.
Една от най-интересните истории за извора разказва, че на път от планина Беласица към Рилския манастир ослепените Самуилови войници се натъкнали на изворчето и решили да пренощуват до него. На сутринта вече били затрупани от дълбок сняг и се видели принудени да презимуват в селището. Миейки раните на прободените си очи, много скоро болките на войниците не само затихнали, но някой от тях дори успели да прогледнат. Поне така се твърди в тази легенда. Друго предание гласи, че към днешното село Добърско се насочили само ослепени Самуилови войни, без виждащите предводители, които Василий II Българоубиец оставял на всеки 100 войници. Те били родом от съществуващото вече на това място войнишко селище. Близките им ги посрещнали и лекували очите им с водата от аязмото.
Всеки може сам да прецени коя е вярната история. Може да е смесица и от двете. В днешното Добърско е била създадена певческа школа на слепците, която е просъществувала до началото на ХХ век. За разлика от аязмото, което го има и днес. За голяма радост и надежда на всички хора, които имат болежки в очите. Не само от страната, но и от чужбина. Те бият път, за да намерят лек на зрението си. И го намират на няколко километра от Разлог. То все така продължава да блика в двора на църквата и пред него почти винаги има опашка. Хората си носят шише или друг съд, за да си напълнят от лековитата вода.
Често са "въоръжени" с туби и бидони
Пълнят ги с помощта на канче. Понеже дебитът не е достатъчен, за да се направи чешма и да тече по-силно. С часове си пълнят съдовете, търпението им си заслужава, защото намират лек за болката си, казват жители на Добърско. Посетителите не пропускат и да се снимат за спомен. Аязмото извира под основите на източната част на храма, но от години водата е изведена встрани от светата обител. Винаги е с еднакъв дебит, през цялата година, водата нито се увеличава, нито намалява. Другата чудатост е, че в най-лютите зими не замръзва.
Дъното пък непрекъснато е покрито със стотинки. Монетите хвърлят вътре за късмет и здраве нашенци и чужденци. Една година дори ябълката, която расте до чудодейната вода, цъфна не веднъж, а два пъти - и през пролетта, и през есента. В самата църква пък са изрисувани войниците на българския цар Самуил. Те мият слепите си очи от същия този извор.
Чудодейното аязмо, разбира се, няма как да помогне при тежки заболявания - слепота, глаукома, напреднало перде на окото, уточняват местните.
Но лекува ечемик и леки инфекции
"Преди време и аз страдах от очите, но започнах да ги мия редовно на извора и ги излекувах", уверява и кметът на Добърско Никола Найденов. "Млад мъж, чийто корени са от Добърско, но израснал в село Дорково, община Велинград, също се увери в силата на водата. Той е учител в София. Преди време негов колега бил с ученици на зелено училище в региона и чул за вълшебните свойства на извора", разказва още кметът. Мъжът страдал почти непрекъснато от ечемик на едното око. Правили му операция, изрязали образуванието, но скоро то пак се появило. Измил си очите в Добърско, напълнил си съд с живителната течност. След 10 дни нямало и следа от ечемика. Жена от Асеновград пък от 7 г. идва в селото.
"Изворчето е в най-автентичния си, макар и примитивен вид. Но по този начин е най-чисто, най-бистро и най-лековито. Според мен лечебната сила на изворчето се дължи на факта, че се намира почти в самата църква, която е уникална", казва още кметът.
Исус в ракета е емблемата на храма
Храмът в Добърско е построен през 1614 г., но се смята, че на същото място е имало друга света обител. Новата църква е изградена като трикорабна базилика от будни и заможни местни жители. Уникална е не само по своята архитектура - наполовина в земята без купол и камбанария, но и със своите 460 стенописа на съвсем малка площ, на които реставрация не е правена. Тук за първи път е изографисан Кирил Философ като светец. Това е и църквата в България с най-много изрисувани жени светици. Една от забележителните икони е и сцената "Преображение Христово", известна още като "Исус в космическа ракета". Пред нейния олтар в земята е вкопана каменна плоча с издялан на нея двуглав орел със скиптър и жезъл, като според замерванията това е мястото с най-голямо енергийно поле. Разчетено е, че плочата е положена през 1122 г. - 5 века преди построяването на църквата. Тогава вероятно храмът е бил византийски, а през ХVII век българската църква в днешния й вид е била надграждана върху основите на старата. Най-уникалното в църквата са двата неподражаеми иконописа - "Преображение Христово" и "Божие Воскресение". На първата Христос е изографисан като астронавт, който излита в небесата, седнал в ракета. На втората пък се приземява в космическа капсула, за да възкреси мъртвите на Земята. Познанията по астрономия на зографите през ХVII век са впечатляващи сами по себе си. Друг интересен факт е, че единствено в този храм и в Хилендарския манастир на Атон св. Георги и св. Димитър са изографисани в цял ръст, навсякъде другаде те са яхнали кон.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
