В Париж има музей, за който мнозина жители на френската столица даже не са чували. Намира се в аристократичния VIII район, в края на парка "Монсо". Нарича се "Музей Нисим дьо Камондо". Така се казвал синът на изключително богатия банкер Моис дьо Камондо. Младият мъж загинал при въздушен бой на 5 септември 1917 г. и съсипаният му баща решил в негова памет да дари на държавата своя разкошен дом, както и изключителната си колекция от произведения на френското декоративно изкуство от XVIII век. През 1924 г. Моис дьо Камондо прави завещание, според което предмети и вещи не могат да се изнасят за участие във външни изложби, а също така забранява да се разместват в къщата мебелите и всички останали неща. Искал да остане така, както последно я видял синът му.
Днес музеят "Нисим дьо Камондо", открит официално на 21 декември 1936 г., е място, което пази спомена за една невероятна еврейска фамилия, изчезнала трагично от белия свят. Историята на тези хора, живели някога, звучи като приказка от "1001 нощ". Могъщите банкери, които по произход са сефарадски евреи, намерили убежище в Отоманската империя. Били толкова богати, че ги наричали "Ротшилд на Ориента". Както Ротшилд, така и Камондо били филантропи, строели училища, санаториуми, болници. Притежавали графска титла, дадена им за заслуги към Италия. В Париж се установяват през 1869 г., за да разгърнат дейността на фамилната банка. Пари имали предостатъчно, за да заживеят като принцове: правели бляскави приеми и ловни излети, ходели на модни курорти с минерални бани, а зимата прекарвали на Лазурния бряг. Но двамата братя Абрахам-Бехор и Нисим дьо Камондо пръскали огромни суми и за своите колекции. Били страстни колекционери на предмети на изкуството от Далечния изток. След смъртта им (отишли си един след друг за няколко месеца) синът на Абрахам - Исак дьо Камондо, който нямал семейство и деца, се отдръпва от бизнеса и се посвещава на изкуството и музиката. Той събира изключителна колекция от картини, гравюри, пастели и рисунки на художници импресионисти, която дарява на Лувъра през 1911 г. Поставя обаче условие всичко след неговата смърт да бъде изложено в продължение на 50 години в една зала, носеща името му. Сред шедьоврите, които днес се намират в "Мюзе д'Орсе", са трийсетина платна на Дега, "Лола дьо Валанс" на Мане, множество картини от серията на Клод Моне "Катедралите", "Играчи на карти" на Пол Сезан... Оставя и забележителна колекция от японски щампи. Като ценител на всички музи той дава мощна финансова подкрепа и при създаването на прочутия "Театър де Шанз Елизе", отворил врати през 1913 г.
Исак дьо Камондо въвежда в света на изкуството и на музеите своя първи братовчед Моис дьо Камондо. Той пък става колекционер на френско декоративно изкуство от XVIII век. До такава степен е обсебен от страстта си, че решава да преустрои голямата фамилна къща на ул. "Монсо" (където днес е музеят), за да побере скъпоценната си сбирка. Моис дьо Камондо, който умира през 1935 г., има две деца - Нисим, загинал през Първата световна война, и дъщеря Беатрис. Задават се най-зловещите години на XX век. Нацизмът надига глава, идва Втората световна, Франция е окупирана... Беатрис дьо Камондо и съпругът й Леон Рейнах имат възможност да напуснат страната, за да се спасят от гоненията на евреите, но не го правят. Вярват до последно, че най-лошото няма как да им се случи. Те са толкова богати, толкова много са направили и дарили на Франция! Но един ден на 1942 г. двамата съпрузи и техните деца Фани и Бертран са задържани и откарани в лагера "Дранси" до Париж, а оттам - в ада на Аушвиц /Освиенцим/ в Южна Полша. Впрочем в Аушвиц са изпратени над 75 000 френски евреи. Не се връщат оттам нито Беатрис дьо Камондо, нито Леон, нито Фани и Бертран. С тяхната смърт завинаги угасва фамилията Камондо.
Музеят "Нисим дьо Камондо" е внушителна сграда, строена като копие на Малкия Трианон - двореца в парка на Версай, дар за Мария Антоанета от съпруга й Луи XVI. Трите етажа са пълни с прекрасни картини и скулптури, с изключителни по своята красота гоблени и килими, с мебели, които някога принадлежали на крале и кралици, с паравани, вази, музикални инструменти, уникални сервизи...Всичко стои така, както пожелал в завещанието си Моис дьо Камондо в памет на загиналия си син. Някога тук кипял живот, днес само редки посетители научават, че я имало някога на света фамилията Камондо.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
