В далечната 1586 г. португалският монах Антониу да Мадалена се провира през джунглите на днешна Камбоджа. Изведнъж той вижда през преплетените лиани приказни кули, подобни на тези на европейските катедрали и същевременно - много различни от тях. По-късно Антониу ще запише в дневника си: "Това е толкова необичайно съоръжение, че е невъзможно да бъде описано с перо".
Така е открит най-големият храмов комплекс в света - Ангкор Ват, край днешния град Сием Реп в Камбоджа. През 1860 г. ще го "преоткрие" френският пътешественик Андре Муо и оттогава той се смята за едно от чудесата на древния свят. Храмът е и моята главна цел при февруарското ми пътешествие из Индокитай в 2016 г.
Ангкор Ват е създаден по нареждане на император Суряварман II (1113-1150). Както всички храмове на кхмерите, той не е място за събиране на вярващите, а "дом на боговете", където имат достъп само представителите на политическия и религиозен елит. Освен това Ангкор Ват е бил предназначен да приеме останките на обожествените кхмерски императори.
Ансамбълът е замислен като индуистко светилище, където е почитан главният бог Вишну. Затова той е проектиран като класически храм планина, символизиращ свещената планина Меру. Според тази концепция комплексът се издига плавно от периферията към центъра. Размерите му обаче наистина са нечовешки. Ангкор Ват се намира на изкуствен правоъгълен остров и е ограден с висока 4.5 м каменна стена с размери 1024/802 м. Наоколо се простира ров с вода, широк 190 м и дълъг 3.6 км.
Така стената затваря пространство от 820 000 кв. м. Освен направените от камък култови сгради, на острова са се намирали жилищни постройки и дворец за императора. Както всички светски здания в Ангкор, те били направени от дървен материал. Днес от тях практически не се е запазило нищо с изключение на беглите контури на някои улици. По-голямата част от огромната площ сега е обрасла в гори.
Основният вход към Ангкор Ват е от запад и аз съм застанал срещу величественото творение на човешката ръка. С моя водач Борис пресичаме рова по застлан с каменни плочи път, който в началния етап на строежа е бил дървен мост. Накрая му се изправяме пред порта с три полуразрушени надвратни кули, т. нар. гопурам. В индуистките храмови комплекси такива кули се строят по четирите посоки на света. Отделните елементи на главната порта са съединени чрез галерии с портици от квадратни колони пред тях. Те са достатъчно високи, за да могат през тях да минат слонове, заради което често наричат тази врата "Слонската".
Таваните на входния ансамбъл са украсени с каменна резба от лотоси, а стените - с изваяни танцьорки, танцуващи върху гърбовете на животни мъже и божества-девати. Пред южната кула е разположена статуя на Вишну, за която се предполага, че първоначално се е намирала в централния храм.
Влизаме в гигантския двор и пред нас се открива изумителна гледка. От входните кули към основния храм води 350-метрова застлана с плочи алея с каменни парапети
с образите на седемглави дракони отстрани
Посетителят може да се отклони наляво и надясно по шест изхода от церемониалния път, като при крайните към храма симетрично са разположени прекрасните здания на библиотеките с по едно езеро пред тях. А накрая на алеята виждам величествения силует на основния храм.
Неговата горна част наричали "Рая", защото в представите на древните индуисти той се намирал именно там. Към небето се устремяват пет кули във формата на свещения лотос. Централната се извисява на 42 м над долния етаж на светилището, а от земята - на цели 65 м. Ние влизаме през входа от западната страна и се катерим нагоре по стръмните стълби, където трябва да се използват и ръцете. А на върха виждам неща, които ме карат да онемея в буквалния смисъл на думата. Там се разхождам в построени преди цяло хилядолетие безкрайни коридори, влизам в просторни стаи, заставам над празни днес басейни и се чудя как са изкарвали водата на тази височина.
Тук Борис ми разказва за удивителната строителна техника на кхмерите. Те употребяват два вида камък - пясъчник и латерит. Само вложеният пясъчник е около 5 млн. тона, количество,
съпоставимо с материала, използван при строежа на пирамидата на фараона Хефрен
в Египет. Камъкът е транспортиран от кариерите на платото Кулен нагоре по течението на река Сием Реп. Според съвременни изчисления строителството е трябвало да заеме повече от век. То обаче е била завършено за по-малко от 40 г., малко след смъртта на император Суряварман II!
Друга особеност е липсата на всякакви строителни разтвори. Каменните блокове са дялани така, че са "прилепвали" един за друг без никакви съединителни връзки. Предполага се, че огромните варовикови елементи са намествани със силата на слонове, задвижвали сложни системи от макари и въжета.
Но безспорно най-впечатляващи са хилядите квадратни метри скулптирани барелефи. В Ангкор Ват основни са сцените от древноиндийските митологични епоси "Рамаяна" и "Махабхарата", както и сцени от героичната история на Кхмерската империя. Само осемте пана на долния етаж с композициите "Вълнението на Млечния океан" и "Битката при Курукшетра" заемат площ от 1200 кв. м.
Вървя покрай километри релефи с изображения на грифони, крилати дракони, еднорози, изкусителни полуголи танцьорки с изискани прически. Но най-много ме впечатляват баталните сцени. В един от коридорите е изобразена цялата армия на кхмерите, поела на поход срещу заклетите врагове от империята Тямпа. С невероятни подробности са скулптирани образите на хиляди воини, водени от яздещите бойни слонове и коне наперени генерали.
Някога Ангкор Ват е бил още по-блестящ. Запазената на места боя показва, че храмът е бил изрисуван в цветове и позлата. На места по стените личат дупки за бронзови апликации, отнесени отдавна от грабителите. Но и сега изпитаното в него усещане е несравнимо с нищо.
Излизаме през източния вход над рова и аз се опитвам да събера мислите си. Една от големите ми мечти се сбъдна. Ангкор Ват обаче надминава всички очаквания. Убеждавам се напълно в правотата на португалския монах, че човешкото перо е неспособно да опише стореното от кхмерските строители преди хилядолетие.
Експериментът на Алекс Ивънс
По време на разкопките на големия индуистки център Кхаджухаро е направен интересен експеримент. Скулпторът Алекс Ивънс решава да възпроизведе каменен барелеф с височина едва 1.2 м. За да може да го направи, са му необходими цели два месеца. Лесно е да си представим огромния труд на древните строители.
Разрухата на наследството
През 1975 г. Камбоджа е хвърлена в кървав терор, устроен от дошлата на власт промаоистка организация на "червените кхмери". Избити са милиони души, но страдат и културните паметници в Ангкор. Неграмотните войници се упражняват в стрелба по релефите, а много от главите на каменните статуи са отрязани и изнесени в чужбина.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
