Един от най-красивите замъци не само в Англия, но и в света, е Лийдс. Не го бъркайте с едноименния град. Тази средновековна крепост се намира в графство Кент и на петдесетина километра от центъра на Лондон. Още в 857 г. саксонецът Лид долавя значението на разположените в красиво езеро два малки острова и строи там дървено укрепление, получило името му. След идването на норманите през 1119 г. рицарят Робер дьо Кревекьор издига и първия каменен замък. Той играе важна роля в междуособиците от първата половина на ХII в., когато е владение на графа на Глостър и гнездо на съпротивата срещу централната власт.
При Едуард I през 1278 г. Лийдс става кралски замък и остава такъв до 1552 г. Тогава се извършват редица нови строежи, включително издигането на главната цитадела. В ХVI в. Хенри VIII преустройва замъка в модерния тюдоровски стил. Наследникът Едуард IV го дава на един от приближените на двора и оттогава Лийдс е частна собственост. Той не пострадва при Гражданската война от ХVII в., защото притежаващото го семейство Кулпепър е на страната на Парламента. По-късно цитаделата се използва за затвор и замъкът постепенно запада.
Крепостта тъне в руини, когато през 1926 г. я вижда и се влюбва в нея богатата американка Олив Филмър. Тя има бурен живот и сменя доста съпрузи. А бракът с благородния Артър Филмър я сродява с аристократичните фамилии на графство Кент. Това е условието за покупка, поставено от последния собственик сър Феърфакс Мартин. Сделката е осъществена и Олив не жали средства, привличайки най-добрите архитекти и декоратори в Европа. Така Арман Рато превръща цитаделата във френска "Готическа фантазия". Друг французин, Стефан Буден, се заема с художественото оформление на многобройните зали в замъка.
Междувременно американката е сключила поредния си брак и вече е лейди Олив Бейли. Започва и проектирането на прекрасния парк Ууд Гардън. През последните си години тя продължава да украсява Лийдс, станал място за пищни приеми. Обичана от членовете на семейството си, лейди Бейли умира през 1974 г. Тя завещава замъка на Англия и създава специален фонд за поддръжката му.
Именно в създадената от въображението на американката крепост влизам и аз през сложното защитно съоръжение (барбакан), запазило облика си от ХIII в. Сега мостът към първия остров е каменен, но някога е бил дървен и подвижен. Парчето суша е оградено с висока и отбранявана с кули стена, а вътре се намират Дворецът и Кулата на коменданта. На втория остров се издига построената от крал Едуард I цитадела. Сега от рицарските зали е останало малко, а те са превърнати в удобни за живот стаи с изключително скъп интериор.
Остава ми и малко време за разходка край езерото и из прекрасния парк. Във водите плават разноцветни патици, а едри лебеди са налягали по алеите, поемайки с явно удоволствие топлината на априлското слънце. Скоро обаче трябва да тръгвам, защото ме очаква поредната английска приказка - замъкът Хийвър.
Може да се каже, че той е една от основните ни цели с дъщеря ми Анна-Мария. Защото тази крепост е родовото имение на Ан Болейн, злощастната втора съпруга на злия крал Хенри VIII. Анна-Мария е буквално пленена от разигралата се преди почти 5 века романтична любов, завършила със смъртта на младата дама.
Хийвър също е в графство Кент и на 40 км от Лондон. Построен към 1370 г., той е сравнително малък, но очарователен на вид. Представлява четириъгълник с кули по ъглите, микроскопичен вътрешен двор и пълен с вода ров отстрани. Някога през него се прехвърлял подвижен мост, сега заменен с каменен. През ХV в. е купен от семейство Болейн, в което някъде през първото десетилетие на следващия век се ражда Ан. Баща й е сър Томас Болейн, уважаван дипломат и фаворит на Хенри VIII. Тя израства като красавица и при едно гостуване в замъка е видяна от любвеобвилния крал. По-късно Ан се озовава в кралския двор и след развода си с първата си жена, Катерина Арагонска, през 1526 г. владетелят й предлага ръката си. Хенри обаче е непостоянен съпруг и няколко години по-късно господарката на Хийвър му омръзва. Ан е обвинена в прелюбодейство, хвърлена в страшния Тауър и на 19 май 1536 г. обезглавена. Спомен от нещастната връзка остава малката Елизабет, която след години ще стане една от най-видните английски кралици.
От 1557 до 1903 г. в Хийвър се сменят много господари. Замъкът е запустял, когато се появява друг богат американец - Уилям Астър. Той възстановява не само крепостта, но и чудните паркове наоколо. Изгражда и цяло село от епохата на Тюдорите, което допълва облика на замъка в същия стил, придаден по време на семейство Болейн. В красотата на тези градини се убеждавам лично, въпреки неприятния и студен вятър. Минавам по коридорите на отлично поддържания Лабиринт от храсти, вървя по алеите на италианските градини, спирам се на брега на чистото езеро и сякаш чувам смеха на малката Ан Болейн.
Още по-силно е усещането при обиколката на замъка. Астър се е постарал да се сдобие с множество рисунки, гоблени и мебел от ХVI в. Зрителите дълго стоят пред восъчните фигури на Хенри VIII и неговите 6 жени. Сред картините е цяла серия портрети на Ан Болейн. За никой не може да се твърди, че отразява напълно нейните черти, защото отмъстителният крал нарежда оригиналите да бъдат унищожени. Затова са особено вълнуващи двата й лични молитвеника, на единия от който тя е написала на френски - "Времето минава!"
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
