В навечерието на парламентарните избори страната ни е на прага на ново управление и възможности за промяна. "Стандарт", заедно с БАН, организира четири SOS дебата за това в каква посока трябва да поеме страната ни в областта на енергетиката, образованието, здравеопазването и туризма.
На 29-ти експерти в туризма и представители на водещи политически сили ще дискутират на една маса възможностите за развитие на туризма и как държавата да стимулира бранша, който носи близо 15% от БВП на страната и е основополагащ за икономиката.
Политици и специалисти дадоха за "Стандарт" мнението си по пет важни теми. Днес и утре позицията си представят водещи инвеститори и организации, а в понеделник предстои да публикуваме становищата на политическите сили.
1. Трябва ли туризмът да има свое министерство в новия кабинет?
2. Колко средства трябва да бъдат отделяни за национална реклама на страната ни като дестинация и как да се разпределят?
3. На кои сектори и продукти в туризма трябва да заложим?
4. Какви законови промени са нужни в сектора?
5. Как държавата и бизнеса могат да си сътрудничат?
Имаме нужда от курортна полиция
Светла Атанасова, председател на Българската асоциация на туристическите агенции
1. Да. Това е много важен отрасъл за икономиката ни, а създаването на отделно министерство ще позволи подобряване на бизнес климата и по-ефективна регулация на дейността на фирмите в бранша. Ще даде по-големи перспективи за развитие на туризма и ще гарантира по-високо качество на предлаганите туристически продукти и услуги.
2. Разбира се, че са необходими средства за национална реклама. Колкото по-позната и популярна е страната ни, толкова по-голяма ще бъде посещаемостта от чуждестранни туристи.
Бихме могли да заложим на реклама, показваща многобройните възможности за туризъм в България, с акцент върху вида или видовете, които са по- предпочитани на даден пазар. Изборът на методите за реклама ще зависи от средствата и целевия пазар. Туроператорите, работещи на избраните пазари, могат да бъдат използвани за конслутанти относно какво, къде, как и на кого да се рекламира.
3. Можем да заложим на културен туризъм, спа и балнео, винен, голф, религиозен, еко, медицински и др. Нашата страна предлага много и разнообразни възможности за туризъм и нито една от тях не трябва да бъде омаловажавана или подценявана. Колкото по-разнообразен туристически продукт предложим, толкова по-голям брой туристи ще привлечем.
4. Определено има нужда от законови промени и те не са малко, например: трябва да се регулират детските и ученически пътувания и отдих, да се засили контрола върху фирмите и/или лицата, които работят в противоречие на Закона за туризма, да се създаде туристическа полиция. Собствеността на туристическите атракции трябва да бъде изяснена.
Проблемът с кадрите в туризма може да бъде решен чрез адекватно образование, отговарящо на реалните нужди бранша.
5.Трябва да има непекъснат диалог между държавата и бизнеса, което ще позволи своеременно и резултатно решаване на възникнали въпроси, изграждане на стратегии и др.
Трябва да се наложим в интернет
Байко Байков, председател на Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти
1. Категорично е необходимо Министерство на туризма и причините за това са няколко. На първо място е нужно съхраняване на определена устойчивост, докато през последните години наблюдаваме непрестанна промяна на концепциите и визиите за развитие на туризма. И дори липсата на такива. Министерство е нужно и в чисто оперативен план. Това ще доведе до по-голяма ефективност, защото в момента за отделните аспекти отговарят различни ведомства. Министерство би променило и статуса на туристическата администрация, както и контактите на международно ниво и при съвместни маркетингови кампании.
2. Рекламата и маркетинга са една много болезнена тема за туризма. И този въпрос придоби изключително неприятни форми, защото родният туризъм бе изоставен в това направление, за разлика от всички наши конкуренти. И сега ще са нужни няколко десетки милиона, за да се възстанови имиджа ни и да си създадем нов образ като дестинация. През последните години за съжаление ние се наложихме и затвърдихме като дестинация за по-слабо платежни туристи. Които по никакъв начин не могат да оценят високото качество, което плащат евтино у нас - на модерните хотели, висококачественото обслужване от страна на екскурзоводи и сервитьори. И в този смисъл спешно трябва да наложим друг рекламен образ на страната ни. Липсва и реклама в електронната среда. В момента страната ни има нулево присъствие в интернет средата. Балканските страни отделят поне 300 000 - 400 000 евро годишно само за присъствие в Гугъл платформите. Може би милионите, които според нас са нужни за реклама, на някои им звучат много, но всъщност те биха имали бърза възвращаемост, често дори в рамките на същата година.
3. Културният туризъм в някаква степен намери своето място. Но това не е достатъчно. Именно там е големият залог. Там са туристите, които са склонни да платят повече и търсят по-високо качеството. Благодарение на частната инициатива балнео и спа туризмът получи много сериозен тласък. Но има минимална подкрепа от страна на държавата. Нужни са и много умно насочени към вътрешния пазар рекламни кампании. Защото през годините се наложи тенденцията българите да почиват в конкуренти на нас дестинации. Това е нещо, което можем да постигнем в краткотрайни срокове. И за това са нужни не толкова големи крачки, но трябва да са дипломатични.
4. Законът за туризма трябва да намери своето логично развитие в специализираните и детайлни наредби към него. Приемането на част от тях обаче се бави повече от година и това прави самият закон недействащ. Те трябва да бъдат спешно приети. Но и да се следи динамично променящата се среда, да се стимулира бизнеса, а не да се затруднява.
5. За съжаление в много малко периоди държавата и бизнеса са си сътрудничели успешно в туризма. През последната 1,5 година държавата абдикира от задължението си да комуникира с бизнеса. Нейна задача е да изчисти нелегалните фирми и некоректните играчи. Държавата трябва да работи с неправителствените организации, които имат реални членове. А не да дава лигитимност на организации, които са удобни, но за сметка на това кухи, нямат реално действащи членове и не извършват никаква дейност. Те превръщат Националния съвет по туризъм към икономическото министерство в параван за прокарване на идеи. Така че държавата трябва да постави определен брой изисквания към туристическите организации. Задължително е реалните НПО-та в туризма да дават своя дял за различни маркетингови и рекламни кампании на държавата, за да могат след това да следят за ефекта от вложените средства и да имат условия за начина, по който се харчат.
Нямаме шанс без евтини полeти
Евгения Банева, изпълнителен директор на туристически холдинг "Русалка Холидейз"
1. Категорично е необходимо в новия кабинет да има самостоятелно министеrство на туризма. Не само заради приноса за формиране на БВП. В момента браншът е принуден да снове между различните министерства, защото всяко от тях отговаря за една част от бизнеса ни. Губим време и тичаме от врата на врата. А наредбите на различните ведомства в областта на туризма не само не са синхронизирани, но често си и противоречат.
2. На всички е ясно, че средствата за реклама са много малко. Но освен да се искат повече пари, трябва да е ясно, че всичко, което се случва в държавата е част от имиджа на страната - лошите пътища, бунищата на централни места, летищата. И са нужни целенасочени усилия за подобряване на имидж на България.
3. Независимо на какъв тип продукт решим да заложим, най-важното е туристите да успеят да пристигнат у нас. А това не може да се случи без навлизането на пазара на нискобюджетни компани и разумна ценова политика на авиокомпаниите. В момента срещу 39 паунда можеш да летиш 4 часа от Лондон до Малага, а билетът между София и Варна струва 150 евро. Как очакваме някой да стигне до България, след като това излиза скъпо. За българите също е по-евтино да почиват в Турция или Гърция, защото с тези 300 лева си плащат част от почивката при съседите. Губим пари от това. Авиокомпаниите спират полетите до морските летища в края на октомври, а тогава именно е голф сезонът. Как да дойдат голфърите у нас?
4. Бизнесът вече си знае работата и се е поучил от грешките, които се допуснаха - като презастрояването например. Но държавата трябва да му предостави подходящите условия да се развива, да има политика за поддържане на инфраструктурата.
5. Защо всички пътища към публично-частното партньорство са отрязани? Ето един съвсем конкретен пример. В Русалка се проведоха много ученически лагери през това лято. И за сигурността на децата поискахме двама допълнителни полицаи за сезона. Предложихме да плащаме и заплатите им. Заявиха ни, че това би било нерегламентирано спонсорство и ни отказаха. Ако пък държавата плаща на тези полицаи било нерегламентирана държавна помощ. А сигурността на децата?
Анархия е, държавата да засили контрола
Румен Драганов, Директор на Института за пазарни оценки и анализи в туризма и председател на борда на директорите на „Гранд хотел Поморие"
1. Радваме се, че през 2014г. водещите партии у нас най-сетне осъзнаха, че министерството на туризма е изключително необходимо. Защото секторът не е само хотели, ресторанти и туроператори, а и всички онези туристически атракции, които са държавна и общинска собственост. Туризмът не е 100% частна собственост, както се опитваха да ни убедят през годините. Нужно е да се направи регистър на туристическите атракции, да се определят туристическите зони, места и точки и държавата да поеме ангажиментите по стопанисването и рекламирането им. Така че това да доведе до повече работни места, устойчивост и ръст на икономиката.
2. Държавата трябва да рекламира своята собственост - туристическите атракции - културни и природни, съобразно приходите от сектора в бюджета. И за целта едно бъдещо министерство на туризма ще трябва да направи адекватен консолидиран баланс на приходите в сектора, вместо да извеждаме на преден план едни 80-90 000 лева от данъци.
3. Туризмът трябва да развива не конкретни продукти, а да има стратегия за превръщането на страната ни в целогодишна дестинация. И да залага на онези сектори, които ще осигурят 4-сезонна заетост в бранша. Нужна е точна статистика за туризма, както и отговорност и инвестиции в публичната собственост - атракции и инфраструктура.
4. Туризмът няма нужда от привилегии, а от равна отговорност на държавата и бизнеса към собствеността. Както и от помощ от страна на съпътстващите индустрии, които печелят благодарение на туризма.
5. В туристическия отрасъл цари анархия - част от субектите предлагат ниско качество, дъмпингови цени, прилагат двойно счетоводство и подписват нерегламентирани договори. Затова най-важно е държавата да контролира и инспектира сектора. Да помогне на бизнеса не толкова със законови промени, колкото институционално. И именно защото голяма част от туризма като визите, строителството, пътищата, транспорта, сигурността, образованието и здравеопазването не са в обхвата на бранша, е нужно и министрество, което да координира всички тези дейности, така че да работят в полза на туризма.
Меркел на Златните ще е супер реклама
Радосвет Радев, инвеститор в туризма, собственик на Дарик радио
1. На първо място Министерство на туризма е нужно, за да е първостепенен разпоредител с бюджетни средства. Освен това браншът задължително трябва да има свой представител на заседанията на МС, а не случайно попаднал по заместване на титуляра зам.-министър. И не на последно място - като уважение към бизнеса, който генерира близо 15% от БВП. И ако разделим министерствата, според приноса за БВП на страната - то ако държавата има 6 министерства - едното трябва да е на туризма.
2. Невинаги най-скъпата реклама е най-добрата. Но категорично в момента трябва да има допълнителни средства за реклама. Особено в областта на новите технологии - като приложения за смартфони, най-различни платформи, интернет и дори съвсем простички неща като билборди върху трамваи в 27-те европейски столици.
3. Трябва да заложим на популяризирането на продукти, за които вече е работено, но не са достатъчно добре познати като част от туризма ни. Например съм изпадал в абсурдни ситуации в чужбина да знаят за конкретно наше голф игрище, но да не подозират, че се намира в България. Така че голфът може да е една от тези сензации. Нужни са и дългосрочни инвестиции в спа и балнеотуризма ни. Всички знаем, че Европа е със застаряващо население и заради добрите цени и специалисти, можем да се превърнем в санаториума на континента. Оттам ще се акцентира и върху медицинският туризъм и така лекарите ни ще намерят добро заплащане у нас, вместо да го търсят по света.
4. Проблемът с кадрите в туризма всяка година е все по-страшен. И вече се търсят хора, които да могат да кажат на чужд език просто "Данке" и "Спасибо". България е страхотна фабрика за кадри и наши мениджери работят къде ли не по света. И за чуждите държави е по-евтино да ги откраднат с високи заплати, отколкото да инвестират в създаването им. Така че е нужна целенасочена държавна политика за създаване на кадри за туризма. Според мен не се налага приемането на специално законодателство за туризма. Такова не може да има за всеки сектор. Но държавата трябва да умее да реагира ad hoc /от латински - "за това" - решение за специфичен проблем/. Например след наводненията в Мизия - да се освободи от данъци, този който инвестира в хотел или хостел в града. Или да се намали концесионната такса за плажа в Албена след потопите. Да има реално партньорство между държавата и бизнеса.
5. Изписани са десетки дисертации по темата как държавата и бизнеса да си сътрудничат. Но това може да стане с простички неща, вместо да се пишат сложни програми и стратегии, да се правят дълги завещания. Аз бих се зарадвал ако при едно посещение на германския канцлер Ангела Меркел вместо президентът или премиера да я посрещнат в София, да сторят това в Слънчев бряг или Златни пясъци. Отразявайки визитата й в България над 50 милиона германци ще видят родните курорти. И това е една безплатна за страната ни реклама. Защото, когато у нас почиват 4 милиона туристи - това повишава реално броят на населението с 50% и се осъществява "износ на място". Вместо да изнасяме доматите за Русия - ги продаваме на чуждите туристи на място.
СПА и история са козовете ни
Нели Сандалска, директор на "Балкантурист Дивелопмънт Сървисез"
1. Определено в следващия кабинет трябва да има самостоятелно Министерство на туризма, след като през последни четвърт век туристическата индустрия е определяна като приоритетна за развитие на икономиката ни. Създаването на подобно ведомство не е самоцел и случайно искане. Нужен е човек в правителството, на определен пост, за да се ангажира действително със сериозното развитие на туризма. Не сме свидетели на подобно отношение д сега и затова браншът категорично настоява за свое министерство.
2. Много години говорим за това без особен резултат. За да успеем да се представим на света в добра светлина трябва да имаме ясна, точна и целенасочена реклама. Това не е лозунг или стандартна фраза. До момента имаме една изцяло хаотична реклама. Нямаме концепция за развитие на туризма, без ясно позициониране и ниши, без яснота към кого е насочена рекламата. Влагаме пари в рекламни филми и книги, но това не означава, че правим най-доброто за привличане на туристите. Нямаме ясен адресат на усилията ни. Брошурите ни са под всякаква критика. Факт е, че дълги години се представяме по какви ли не борси и изложения в чужбина, но в държавния сектор не са взели предвид дори това, което правят другите около нас на тези форуми, какви усилия полагат преките ни конкуренти. Нямаме дори лого на туризма. А именно чрез него трябва да се акцентира върху това, което ни отличава от всички други, от целия свят. За да имаме причина да кажем -"Елате, посетете България, защото само тук...". Това обаче не е направено. Харчат се едни пари, говори се и се представят хаотични послания. Няма ясни правила и работещ закон за туризма. Нужен е специален отделен орган, който да се занимава с цялостната ни рекламна политика като туристическа дестинация, подчинен на едно бъдещо министерство на туризма. Такива успешно работят например в Италия и Франция. Частните компании плащат, за да участват в каталозите на големите международни туроператори, но това не е достатъчно. Ако аз съм премиер няма да дам и една стотинка за реклама без да получа информация къде ще бъде похарчена тя, за какво и с какъв ефект. Какви приходи ще донесат средствата за реклама. Ясно е, че браншът осигурява 13-15% от БВП и трябва да получи 1% от тези средства за реклама. Но трябва тези пари да са похарчени ефективно и да има конкретни резултати от това. Нужни са и туристически офиси в цялата страна, от граница до граница, за да могат чуждите и родни туристи да получат там цялата нужна им информация безплатно.
3. България има безкраен потенциал в областта на стопанисване на минералните извори, спа, уелнес и балнеотуризма. Срамно е дестинации като Унгария и Румъния да говорят и да се налагат като такива дестинации, а ние да не правим достатъчно. Защото можем да сме спа на света, а не само на Европа. Но в момента никой не ни знае. И сме направили нужното дори тези, които ни знаеха преди години, да ни забравят. Другият ни коз е историята. Ние сме щастливци, че живеем в страна със седем пласта цивилизации. Имаме огромно богатство от артефакти. И трябва да заложим на тях, защото това са продуктите, които ще направят дестинацията ни целогодишна. на база на тях ще можем да развиваме и всички останали сегменти като конгресен туризъм например. Можем да заложим на кухнята и виното си. Вече има достатъчно условия за отглеждане на биопродукти. Без естествено да отстъпваме от позициите си във вече развитите видове туризъм -морски и планински. За съжаление туризмът обаче иска най-много държавна регулация, но това не се случва. Туризмът в момента е в едно министерство с цялата икономика и енергетика. А в държавата е като в едно семейство - грижиш се първо за по-болното дете, а това, което е леко настинало остава временно на втори план.
4. Ако искаме да развиваме даден отрасъл, естествено трябва да има и съответните условия това да се случи. Всеки иска преференции. Но държавата трябва да си отговори на един много сериозен въпрос - кои отрасли могат да повишат БВП, да допринесат за повишаване благосъстоянието на хората. В Гърция например има преференциални ставки на ДДС за островите, за да се стимулира бизнеса.
5. Напълно обичайно е, когато държавата не може да се справи сама с определена дейност, да използва методите на публично-частното партньорство и да делегира това на частни субекти. В този случай обаче трябва да осигури на бизнеса и нужните данъчни преференции или стимули, защото тогава вече става въпрос за бизнес и за търсене на печалба.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
