Царевец и Самоводската чаршия са закон, но не пропускайте и новооткритите църкви
Старопрестолният град Велико Търново пази уникални съкровища на историческата българска памет, които чакат своя шанс да се разкрият пред всеки посетител. Ако сте пропуснали лятото, за да разгледате старата столица, не ви се чака до 22 март 2015 г. - когато е празникът на града, можете да го направите за Деня на народните будители - 1 ноември.
Старата столица е задължителна спирка не само за БГ туристите, а и за чужденците. Най много гости тук се събират за празника 22 март. На тази дата през 1230 г. българите побеждават епирския деспот кир Теодор Комнин при Клокотница. В чест на успешната битка по поръчение на Иван Асен II е построена църквата "Св. Четиридесет мъченици". Символ на възхода на Средновековна България са паметникът "Асеневци", издигнат през 1985 г. по случай 800-годишнината от въстанието на Асен и Петър, и спектакълът "Звук и светлина".
Невероятна гледка се откроява от площада "Цар Иван Асен II", точно пред крепостта. Атрактивна е разходката на хълма Царевец. Посещението на дворцовия и патриаршеския комплекс е неповторимо преживяване. В църквата на двореца са били положени мощите на известната светица Петка Търновска. Някога в крепостта е
имало 23 храма и 4 манастира
Сред културните паметници в столицата на Второто българско царство се открояват и творения на майстор Кольо Фичето. Най-известната му работа във Велико Търново е Къщата с маймунката - построена през 1849 г. триетажна сграда, разположена на две улици между старите хали и Самоводската чаршия. Възрожденски дух преследва посетителя на всяка крачка по калдъръмената улица "Гурко" между безбройните реставрирани къщички. Тук се намира и обявената през 1965 г. за паметник на културата с национално значение Сарафкина къща, построена за Димо Сарафина през 1861 г. Символ на занаятчийско-търговския характер на стария град е Самоводската чаршия, създадена през 60-те и 70-те години на XIX век.
Разходката обаче не свършва само с тези обекти, което означава, че за старата столица няма да ви стигне само един ден. Трябва да предвидите поне три, защото археолозите не спират да работят. А тайните, които откриват, заслужават да бъдат видени. Имате шанса да сте едни от първите, които ще се докоснат до най-новите църкви и манастири, които историците до този момент само са предполагали, че се намират тук. През последните седмици великотърновските археолози увенчаха с невероятен успех проучванията си. Некропол с 86 гроба беше разкрит в новооткритата църква номер 20 на хълма Трапезица от проф. д-р Константин Тотев. Всички тела са погребани в
ковчези, оковани с гвоздеи
а много от тях имат под главата си християнски кръстове, което дава представа за обредния ритуал в годините на Второто българско царство, разказва той. Открити са редица скъпоценности - като обеци, пръстени, копчета, а в някои от гробовете екипът на проф. Тотев е попаднал и на златосърмен текстил. Бижутата са изпълнени във филигранна техника, типична за епохата на Второто българско царство, което показва, че над тях са работили майстори в местни ателиета. След разкопките в момента се извършва полева консервация на архитектурните останки и са направени постъпки пред Министерството на културата за отпускане на средства за строителна консервация. "Изненадата, която предизвикаха проучванията, е, че некрополът на храма, който открихме в края на 2012 г., е около всички страни - от изток, запад, север и юг, и това затрудни изключително много проучванията. Гробовете са разположени в няколко нива, като на изток от абсидата са
открити близо 25 детски погребения
От север, където са входовете, също е имало гробове, които впоследствие са положени, като е прокопана каменната настилка на галерията, тоест - това е най-късният хоризонт на гробовете около църквата. Ако се проучи целият некропол, най-вероятно той ще включва над 200 гроба, което е предмет на по-нататъшните проучвания.
Нова средновековна църква разкри на Трапезица и великотърновският археолог Мирко Робов. Той попаднал на неизвестния до момента храм, докато довършвал проучването на феодалната сграда, над която работи вече няколко сезона. В югоизточния й край той разкопал основите на солиден хоросанов градеж. Изпод него е излязла дъговата извивка на абсидата, която може да води само и единствено към църква. Тя е с размери 16, 90 на 9 м, което я прави и най-голямата на Трапезица, посочи Мирко Робов. Храмът е кръстокуполен с две свободни подпори, съвсем типичен за църквите на Трапезица. Освен арката на абсидата археологът е разкрил и гробница със семейно погребение, както и много рядък порцелан. Това лято Робов окончателно завърши проучването на феодалния комплекс и се надява обектът му да стигне до консервация и реставрация, за да може да стане притегателно място за посетителите на Трапезица. Няколко са ценните находки, излезли при разкопките на обекта. Една от тях е фрагмент от порцеланов съд с украса. Порцеланът е рядък материал за нашите земи по онова време и
най-вероятно е внесен от Китай
Заедно с парчетата стъклена посуда от предишния сезон този фрагмент е още едно доказателство за високия статус на хората, живели в сградата, каза Робов. Археологът е попаднал и на още един фрагмент от зооморфен съд с форма на животинска глава, дъно от съд с ясно очертана буква "Б", която е възможно да отвежда към култа към Богородица. Излезе и керамика от ранножелязната епоха, един голям съд с дебели стени и много красива украса, изброява още находките си Мирко Робов. Още стотина монети е събрал от обекта си археологът. Най-ранната е от времето на Исак II Ангел, което е зората на Второто българско царство. Последната е от годините, в които е управлявал Иван Шишман. "Комплексът е затворен и представлява феодално имение, което е много сходно по планировка с т.нар. болярско жилище, северно от царския дворец на Царевец", казва Мирко Робов. Зад оградния зид комплексът се простира на 2,5 дка. Основната постройка е 18, 50 на 9 метра, без да са установени категорично границите на север. Църквата вътре в комплекса доказва, че там са живели неслучайни хора. Още повече, че храмът е бил кръстокуполен и с красиви стенописи. Две зидани гробници е проучвал археологът през годините, които също говорят за висок обществен статус на фамилията.
Проф. Хитко Вачев откри храма "Св. Богородица" във Френкхисар
Боляри спят вечния си сън в царски манастир
Златна обеца на воин и пръстен с аметист са сред реликвите
Български аристократ от династията на Асеневци може да се окаже погребан в новооткрит храм край Царевец. Става въпрос за църквата "Св. Богородица" в местността Френкхисар, където продължават проучванията на проф. д-р Хитко Вачев. В една от зазиданите гробници археологът е открил следи от погребение на видимо знатен болярски род. В едно от гробните места са намерени масивни златни обеци, пръстен с внушителен аметист и части от дрехи с пришито златно копче. Новооткритият храм съперничи по достолепност на "Св. 40 мъченици" и на "Св. Петър и Павел". Църквите са били строени в четирите посоки на света около града, за да го закрилят, разказват историците.
Разкопките в средновековния манастир в подножието на крепостта "Царевец" стартираха преди няколко месеца и още от началото обещаваха уникални разкрития. Накитите от злато са намерени в зазидана гробница в притвора на манастирския храм, който вече със сигурност може да бъде назован "Успение на Пресвета Богородица". Бижутата се отличават с ювелирната си изработка и вероятно са били притежание на
високопоставена дама от двора
на търновските царе. Златният пръстен е украсен с аметист. От писмените извори е известно, че през столичния период в Търново е имало три Богородични манастира, а проф. Вачев сега е открил един от тях. Храмът е изграден през 30-те години на ХIII век по времето на цар Иван Асен II. Светинята най-вероятно е продължила да съществува и през XIV век и се e саморазрушила век по-късно. По думите на професора, този манастир е упоменат в "Похвално слово за Евтимий" на Григорий Цамблак.
По време на проучванията археологът от Регионалния исторически музей е открил около 4000 фрагмента от стенописната украса на храма, които датират от XIII и XIV век. Повече от 700 са късчетата от мозаично изображение на Св. Богородица, изработено от стъклени плочки и полускъпоценни камъни. Сред интересните находки е и частично запазен надпис, върху който се чете думата "цар". Върху пълното разчитане на надписа вече работи проф. Казимир Попконстантинов.
Най-интересна за археолозите е едната златна обеца, принадлежала на висш български воин. Тя е открита в единия от осемте гроба от XIII и XIV век, разкрити при проучванията. Украшението е било поставено на дясното му ухо.
Това е прабългарска традиция
която е оцеляла и се е предала през Средновековието. Носили са ги български аристократи, заемали най-високите постове в армията", обяснява проф. Вачев. Още преди 15 г. историкът и преподавател във Великотърновския университет проф. Пламен Павлов в своя книга е публикувал рисунка, която се съдържа в един Венециански псалтир от XI век. На нея е изобразен Василий II Българоубиец, а пред него са коленичили 8 български боляри. Върху ушите на двама от тях има златни обеци. Другите накити - обеци и пръстен, са на знатна дама и вероятно ктитор на манастира, смята археологът.
Тленните й останки са открити в зиданата гробница, в притвора на църквата в манастирския комплекс. Без съмнение погребението е било семейна традиция, защото гробът на аристократката е от XIV век, а на военачалника - от XIII век, т.е. те са били в родови отношения помежду си, смята проф. Вачев.
Обещаните допълнителни средства от държавата в размер на 30 000 лева ще отидат за довършване на проучванията и за изграждане на защитно съоръжение. Средствата за ДНК анализ на всички открити в притвора кости ще трябва да се търсят тепърва. Те трябва да отхвърлят или докажат родствена връзка на погребаните в църквата с династията Асеневци. Въпреки че никъде не съществува подобно ДНК за сравнение, ако се натрупат достатъчни емпирични данни, може да се предположи, че всички погребани са принадлежали към царското семейство.
Сред откритите находки на обекта са и тракийска керамика, тухла, която е било положена под главата на мъж, погребан в гроба с аристократа. На нея има старобългарски надпис с издълбан върху него кръст.
Текстът най-вероятно е молитва
но до няколко дни проф. Попконстантинов ще разчете посланието, което е доста пострадало от времето.
Богородичният манастир не е изграден на празно място, смятат археолозите. Под останките на средновековната църква има друга постройка, изградена през V век. По всяка вероятност това е ранновизантийска базилика. Откриват се много архитектурни детайли, които сочат, че на това място е издигната в рамките на късната Античност постройка с култово предназначение. Църквата е съществувала от втората четвърт на XIII век, претърпяла е катаклизми, след това е въздигната отново през XIV век. Данни за това сочат двата пласта стенописи. А погребението на висши аристократи и военни говори за царски манастир, равен на Великата лавра и царския манастир при "Петър и Павел". Църквата може да бъде възстановена почти 1:1, смята и директорът на РИМ Иван Църов, а като за начало може да бъде представена и визуално с 3D графика.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
