На 28 март тази година научната рецензия на забележително проучване на правителството на Съединените щати заключи, че има „ясни доказателства“, че радиацията от мобилни телефони причинява рак – по-специално рак на сърдечната тъкан – при плъхове, който е твърде рядък, за да бъде обяснен като „случайно възникнал“.
Единадесет независими учени прекараха три дни в „Research Triangle Park“ в Северна Каролина, обсъждайки проучването. То е проведено от Националната токсикологична програма (НТП) при Департамента по здравеопазването и човешките услуги на САЩ.
Изследването се нарежда сред най-големите досега, посветени на здравните ефекти от радиацията на мобилните телефони. За проучването учените са изложили хиляди плъхове и мишки (чиито биологични прилики с хората ги правят полезни индикатори за рискове за човешкото здраве) на дози радиация, еквивалентни на експозицията на средния мобилен потребител през целия му живот.
Учените, провели проверката за рецензията, многократно повишиха нивата на доверие, които изследователите и служителите на НТП са формирали в проучването. Това подхрани подозренията на критиците, че ръководството на НТП се е опитало да омаловажи констатациите. Партньорската проверка също така откри „известни доказателства“ (дефиниция, която е една идея по-мека от „ясни доказателства“) за рак в мозъка и надбъбречните жлези.
Нито една голяма новинарска организация в САЩ или Европа не съобщи тази научна новина. Но, от друга страна, новинарското отразяване на безопасността на мобилните телефони отдавна е изкривено – то отразява гледната точка на мобилната индустрия.
Вече четвърт век индустрията поддържа глобална PR кампания, целяща да убеди не само журналистите, но и потребителите и политиците относно действителните научни данни за радиацията от мобилните телефони. Изглежда, че големите оператори на безжични мрежи са заимствали същата стратегия и тактика, която големите тютюневи компании и големите петролни производители приложиха навремето, за да убедят обществеността в безопасността от тютюнопушенето и съответно за изменението на климата.
И, подобно на своите колеги в тютюневия и петролния сектор, сега топ-шефовете на мобилната индустрия убеждават обществеността колко безобидни са мобилните устройства, дори след като собствените им учени предупредиха, че въпросните продукти могат да бъдат опасни, особено за децата.
Ролята на Джорд Карло
Джордж Карло е учен – изследовател в областта на общественото здраве, епидемиолог, адвокат и основател на „Група за управление на здравните рискове“ (Health Risk Management Group). Някои наблюдатели подозират отдавна, че Джордж Карло е лицето, натоварено с „изпирането“ на облика на мобилната индустрия.
Том Уилър – президентът на Асоциацията за клетъчни телекомуникации и интернет (CTIA) – избра лично Карло, за да потуши PR кризата, която заплашваше да удуши младата мобилна индустрия още в началото. Това беше около 1993 г., когато по света все още имаше малко мобилни абонаменти, но ръководителите на индустрията предвиждаха процъфтяващо бъдеще.
Мобилните телефони бяха излезли на пазара десетилетие по-рано – без каквито и да е държавни тестове за безопасност. По времето на появата на Карло някои клиенти и работници в индустрията се оказаха с диагноза рак. През януари 1993 г. Дейвид Рейнард реши да съди компанията NEC America, твърдейки, че NEC телефонът на жена му е причинил мозъчен тумор в главата ѝ, който е довел до смъртта ѝ. След като Рейнард се появи по националната телевизия, историята придоби популярност. Подкомисия на Конгреса обяви разследване.
Инвеститорите започнаха да изхвърлят акциите на мобилните компании. Тогава Уилър и CTIA решиха, че трябва да действат. Седмица по-късно Уилър обяви, че мобилната индустрия ще плати за цялостна изследователска програма. Мобилните телефони вече са безопасни, каза Уилър пред репортери; новото изследване просто трябваше да „потвърди отново резултатите от съществуващите проучвания“.
В този момент Карло изглеждаше като добър залог за изпълнение на мисията на Уилър. Епидемиолог с диплома по право, той е провеждал проучвания за други противоречиви индустрии. След изследване, финансирано от Dow Corning, Карло бе обявил, че гръдните импланти представляват „само минимален риск за здравето“. После, финансиран от химическата промишленост, той обяви официално заключение, че ниските нива на диоксин „не са опасни“.
Така през 1995 г. Карло се зае да ръководи финансирания от мобилната индустрия проект за изследване на безжичните технологии (WTR), чийто евентуален бюджет от $28,5 милиона го прави най-добре финансираното изследване на мобилната безопасност до момента.
Въпреки това Карло и Уилър в крайна сметка се скараха ожесточено относно констатациите на WTR, които Карло представи пред лидерите на индустрията на 9 февруари 1999 г. До тази дата WTR беше провела повече от 50 оригинални проучвания и прегледи на много други. Тези изследвания повдигнаха „сериозни въпроси“ относно безопасността на телефоните, каза Карло на закрито заседание на борда на директорите на CTIA, сред чиито членове бяха изпълнителни директори или висши мениджъри на 32 водещи компании в индустрията, включително Apple, AT&T и Motorola.
Карло изпрати писма до всеки от шефовете на индустрията на 7 октомври 1999 г., повтаряйки, че изследването на WTR е установило следното:
- рискът от „редки невроепителни тумори от външната страна на мозъка е повече от два пъти по-голям… при потребителите на мобилни телефони“;
- налице е очевидна връзка между „мозъчни тумори, възникващи от дясната страна на главата, и използването на телефона от дясната страна на главата“;
- „способността на радиацията от антената на телефона да причини функционални генетични увреждания е определено положителна“.
Тогава Карло призова главните изпълнителни директори да направят правилната стъпка: да дадат на потребителите „информацията, от която се нуждаят, за да направят информирана преценка за това каква част от този неизвестен риск желаят да поемат“, особено след като някои в индустрията „многократно и невярно твърдяха, че безжичните телефони са безопасни за всички потребители, включително за деца”.
Още на следващия ден побеснелият Уилър започна публично да хули Карло пред медиите. В писмо, споделено с главните изпълнителни директори, Уилър каза на Карло, че CTIA е „сигурна, че никога не сте предоставили на CTIA проучванията, които споменавате“. Това изглежда очевидно усилие да предпази индустрията от отговорност в съдебните дела, довели до наемането на Карло. След това Уилър обвини изследователя, че проучванията не са били публикувани в рецензирани списания, което поставя под съмнение тяхната достоверност и валидност.
Неговата тактика потуши спора, въпреки че Карло всъщност многократно беше информирал Уилър и други високопоставени представители на индустрията за проучванията, които наистина бяха подложени на партньорска проверка и рецензиране – и скоро щяха да бъдат публикувани. През следващите години констатациите на WTR бяха възпроизведени от много други учени в САЩ и по света.
През 2011 г. Световната здравна организация класифицира радиацията на мобилните телефони като „възможен канцероген“ за човека. Правителствата на Обединеното кралство, Франция и Израел издадоха предупреждения срещу използването на мобилни телефони от деца.
Въпреки това пропагандната кампания на индустрията успя да разсее в достатъчна степен безпокойството. В резултат, днес трима от всеки четирима възрастни по света имат мобилни телефони. А това прави безжичната индустрия една най-големите на Земята.
Ключовото стратегическо прозрение, стимулиращо корпоративните пропагандни кампании, е, че дадена индустрия не трябва да спечели научния спор за безопасността, за да надделее – трябва само да поддържа споровете. Продължаването на дебата означава победа за индустрията. Очевидната липса на единно виждане помага да се успокоят клиентите, да се озаптят правителствените разпоредби и да се отменят съдебни дела, които биха могли да накърнят печалбите.
Наука срещу наука
Ключово за поддържането на обществения спор е старанието да изглежда, че не всички учени са съгласни с дадено твърдение. За тази цел и отново подобно на тютюневата промишленост и индустрията за изкопаеми горива, безжичната индустрия има своята „бойна наука“. Тази фраза е формулира във вътрешна кореспонденция на Motorola от 1994 г.
Въпросната „бойна наука“ включва ходове за нападение, както ходове за защита. Арсеналът обхваща финансиране на проучвания, които са „приятелски“ настроени към индустрията, както и атакуване на проучвания, които повдигат неудобни въпроси; назначаване на експерти, симпатизиращи на индустрията, в консултативни органи като Световната здравна организация; стремеж към дискредитиране на учените, чиито възгледи се различават от тези на индустрията.
Финансирането на дружелюбните изследвания е може би най-важната тактика. Това създава впечатлението, че научната общност наистина е разединена. По този начин, когато проучванията свързват безжичното излъчване на мобилните телефони с рак или генетични увреждания, индустрията може да посочи аргументирано, че „други проучвания не потвърждават тезата“.
По-внимателното вглеждане разкрива ловкостта на ръцете на индустрията. Когато Хенри Лай – професор по биоинженерство във Вашингтонския университет – анализира 326 проучвания, свързани с безопасността, завършени между 1990 и 2006 г., той открива, че 44% от тях не откриват биологичен ефект от радиацията на мобилните телефони, а 56% установяват подобна връзка. Изглежда, че учените наистина не са единни по въпроса?
Но когато Лай прекатегоризира проучванията според техните източници на финансиране, се очертава различна картина: 67% от независимо финансираните проучвания откриват биологичен ефект! За сметка на това 72% от изследванията, финансирани от индустрията, не откриват връзка между рака и мобилните телефони.
Констатациите на Лай са възпроизведени от анализ от 2007 г. в Environmental Health Perspectives. Той заключава, че проучванията, финансирани от индустрията, „е два и половина пъти по-вероятно“ да не откриват негативни здравни ефекти в сравнение с независимите изследвания.
Застрахователите като лакмус
Един ключов играч не е повлиян от цялото това изследване. Това е застрахователната индустрия. В публикация на BBC по темата не се открива нито една застрахователна компания, която е готова да продаде полица за отговорност за продукта, покриваща радиацията на мобилния телефон. „Защо бихме искали да направим това?“, пита един изпълнителен директор с усмивка, преди да посочи повече от две дузини висящи дела срещу мобилни компании, търсещи общо 1,9 милиарда долара обезщетение.
Време е за IoT
Неутрализирането на проблема с безопасността от мобилните устройства отваря вратата към най-сладката хапка за мобилната индустрия: предложената трансформация на обществото, наречена „Интернет на нещата“. Възхваляван като гигантски „двигател на икономическия растеж“, IoT не само ще свързва хората чрез техните смартфони и компютри, но също така ще свързва и хиляди други устройства: превозните средства, уредите в домовете на хората, дори пелените на бебетата. Всичко това ще се свързва към интернет при скорости, много по-бързи от възможните в момента.
IoT ще изисква надграждане на днешната 4G технология с 5G. По този начин ще увеличи в пъти излагането на населението на радиация. Това е тревогата, описана в петиция, подписана от 236 учени от цял свят, които са публикували повече от 2000 рецензирани проучвания по проблема. Това са документи с реална научна тежест, които представляват „значителна част от акредитираните учени в областта на радиационните изследвания“, според Джоел Московиц – директор на Центъра за семейно и обществено здраве в Калифорнийския университет в Бъркли.
Въпреки това, подобно на мобилните телефони някога, днес 5G технологията е на път към масово навлизане без тестове за безопасност преди пускането на пазара. Липсата на окончателно доказателство, че дадена технология е вредна, не означава, че тя е безопасна. Ала безжичната индустрия успя да продаде тази логическа заблуда на света.
Резултатът е, че през последните 30 години милиарди хора по света са били подложени на мащабен здравен експеримент: използваме мобилни телефон днес, а по-късно ще разберем дали технологията причинява генетични увреждания или рак. И този мащабен експеримент с общественото здраве се провежда без информираното съгласие на субектите.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
