В специалното приложение на "Стандарт" - "Всичко за здравето: Иновациите дават живот" миналия четвъртък започнахме да ви разказваме как чудесата в науката променят съвременната медицина. Днес проф. Лъчезар Трайков от "Александровска болница"-София разказва за напредъка в лечението на три неврологични заболявания с огромна
Множествената склероза (МС) е автоимунно заболяване, при което организмът атакува миелиновите (мастните) обвивки на нервните влакна (аксоните) в мозъка. Така се нарушава възможността им да предават сигнали помежду си, което води до редица проблеми в зрението, говора, двигателните функции на човека. Това е социално значимо заболяване, защото засяга активната възраст между 20 и 45 г., съпричасността към тези пациенти е много голяма и се хвърлят много усилия и средства, за да се разработят нови медикаменти, казва проф. Лъчезар Трайков. За щастие, има и положителни резултати. През последните години се появиха интерфероните, които дават шанс да се промени ходът на заболяването и качеството на живот. Напоследък обаче се получи лека умора от тях, признава проф. Трайков. Интерфероните забавят хода на заболяването, но веднъж настъпи ли дегенерация, те не могат да променят нещата.
Във втората декада на ХХI век обаче се появяват още нови молекули. Тези лекарства действат върху други рецептори, те не само модулират хода на заболяването, но започна да се говори дори за обратимост, за ремиелинизация, обяснява проф. Трайков. Тоест - очаква се не само да се намали активността на лимфоцитите към собствените белтъци, а и да започне някакъв вид възстановителен процес в мозъка. За съжаление, някои от тях са дали доста тежки странични ефекти като пиемела. Преди години той доведе до дифузна тежка увреда на бялото вещество на мозъка, като се стигна и до летален изход, казва проф. Трайков. Има обаче и успешни медикаменти от този вид. У нас касата вече плаща молекула, наречена финголимод. Тя влияе върху сфингомиелиновите рецептори, като блокира способността на лимфоцитите да напускат лимфните възли и да атакуват миелиновите обвивки. Засега този медикамент все още е за втори избор, защото предшественикът му е предизвикал доста проблеми, обяснява проф. Трайков.
Подобрение има и при симптоматичното лечение на МС. Това е станало благодарение на молекули като 4-аминопирадина. Той е открит за света от българския проф. Димитър Пасков, заедно с нивалина. Отново у нас се открива за първи път и индикацията на тази молекула за лечение на МС. Употребата й при тези болни подобрява синдрома на хроничната умора, който при тях е и инвалидизиращ. Това откритие прави проф. Лъчезар Трайков, заедно с д-р Димитър Георгиев през 1993 г., като прилагат пимадин под формата на инжекции върху болни с МС. Нито една българска компания обаче не тръгва да го синтезира на таблетка. През 2005 г. френски колеги ми казаха, че започват проучване с пимадин върху пациенти с МС, а аз им показах моите резултати, които бяха отдавна публикувани у нас, смее се проф. Трайков. Сега вече медикаментът е на пазара, пуснат от чужди фирми.
С 4-аминопирадина се стабилизира нервната мембрана, която страда от демиелинизацията. Това става чрез подобряването на калциевия обмен около нерва, който провежда импулса. Така не се възстановява нервът, но се подобряват остатъчните му функции. Затова пациентите започват да стъпват по-добре, да стават по-инициативни, казва проф. Трайков.
Напредък има и в лечението на алцхаймер. У нас от това заболяване страдат около 50 000 души. Преди няколко месеца Американската асоциация по психиатрия издаде новите гайдове за диагностика и лечението му, там официално се призна, че лечението трябва да започне 6-7 г., преди да настъпи официалната деменция, казва проф. Трайков. Това на практика означава, че пациентите ще получават терапия много преди идването на истинското проявление на болестта. За съжаление пред медицината има все още много неизвестни в лечението на алцхаймер. Това е дегенеративно заболяване, за което не се знае причината и лечението е изцяло симптоматично, казва проф. Трайков. Учените знаят, че болестта настъпва от появата на един лош белтък (betaА4 протеин), който унищожава клетки в мозъка, защото е много токсичен. Науката работи в две направления, но засега още няма регистрирано лекарство. Едната идея е в синтеза на антитяло, което открива и заключва лошия белтък, казва проф. Трайков. Опитите при лемури са били много добри и показали, че накрая лошият белтък се изчиства, но при хората имало голям токсичен ефект. Сега науката е на път да преодолее тази пречка. Втората идея е за синтез на медикамент, който изобщо не дава възможност на лошия белтък да се образува, казва проф. Трайков. Тези лекарства са вид инхибитори, които подтискат ензима, който помага за образуването на лошия белтък. Засега обаче и там още текат проучвания.
България има принос в световната медицина и при лечението на алцхаймер. През 2001 г. проф. Лъчезар Трайков доказва, че нивалинът може да се използва успешно при пациенти с тази болест. Извършено е проучване с 250 човека у нас, а резултатите са признати от ЕМЕА. Производство обаче отново няма. За сметка на това няколко години по-късно швейцарска компания пуска изкуствено синтезиран нивалин и залива света.
Лекуват паркинсон с ток
За разлика от алцхаймера и МС при паркинсон най-новите методи за лечение не са свързани с лекарства. Дълбоката мозъчна стимулация е най-голямото постижение тук, казва проф. Лъчезар Трайков. При този метод се слага устройство в мозъка и с ток се заобикаля невронът, който е увреден. Така импулсът стига до следващия здрав неврон и слабите брънки във веригата се преодоляват. Засега у нас подобен метод се практикува само в болница "Св. Иван Рилски" в София. Във Франция обаче е рутинна процедура, казва проф. Трайков.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
