Тунелът под Ламанша - това чудо, родено от техническия гений на човечеството, тази година спечели световната награда за инженерно постижение, наречена "Най-голям граждански инженерен проект за последните 100 години". За нея се бориха 24 проекта от световна величина. Тя се дава от Международната федерация на инженерите-консултанти (FIDIC). Така Евротунелът се нареди сред 7-те чудеса на модерния свят. В този славен списък са водноелектрическа централа и язовир на границата между Бразилия и Парагвай, Панамският канал, Кулата на Торонто в Канада, Емпайър Стейт Билдинг в Ню Йорк, мостът "Голдън Гейт Бридж" в Сан Франциско, планът "Делта" в Холандия, представляващ огромен комплекс от шлюзове, които предпазват от наводнения южната част на страната.
Лондонската гара "Сейнт Панкрас", от която тръгват влаковете "Евростар", пътуващи под Ламанша", е супермодерна. Имам чувството, че е създадена от извънземни. Оказва се обаче, че тя е стара гара, построена през XIX век. Имало идея да бъде разрушена, но слава Богу, здравият разум надделял. Реконструирана е срещу 900 млн. евро преди 6-7 години. Част от нея беше обявена преди време за едно от най-романтичните места на света заради високата 9 м скулптура "Среща", изобразяваща прегръщаща се любовна двойка. Преди да попаднеш в залата за отвеждане към влака, минаваш през граничен френски контрол и през скенера.
Терминалът на "Евростар" на гарата "Сейнт Панкрас" на Острова наричат
Врата към Европа
Тунелът свързва английския град Фолкстоун с френския Кале. Всъщност има два тунела за влакове и един авариен. Коли, автобуси, камиони се товарят на специални влакови композиции с платформи, сновящи като совалки 24 часа в денонощието. Спомням си тържественото откриване на Евротунела на 6 май 1994г. от кралица Елизабет II и френския президент Франсоа Митеран. Тогава и най-големите неверници разбраха, че чудото е станало.
Ламаншът дълги векове е бил защита за британците и съюзник срещу чуждата инвазия, но пък е ограничавал връзките с континента. Преди повече от 200 години смелите умове мечтаели за подводен път под пролива. Френският инженер Албер Матю пръв дал идеята за тунел под Ламанша и го проектирал през 1802 г. Войните, които се водели, проблемите с налягането и подводния релеф били пречка за осъществяването на проекта. Създаването на Европейската общност през 1957 г. позволи съживяването на старата мечта. За голяма почуда обаче британското обществено мнение беше доста неблагоприятно настроено срещу тунела и едва през 1981 г. идеята започна да се осъществява, и то по настояване на Митеран. На една френско-английска среща на високо равнище
британците се инатяха
во главе с Тачър и не искаха железопътен тунел, а само такъв за коли и камиони. Последната дума имаха експертите, които бяха за изграждане на жп тунел. То започна през 1987 г. и продължи 6 години. Строителните екипи - английски и френски, минаха през невероятни изпитания, но винаги бяха намирани гениални решения. Копаенето, което започна едновременно от двете страни на Ламанша, се извършваше със специално създадени машини, които франсетата наричаха галено "тюнелие". Срещата на френското и английското знаме под Ламанша стана на 1 декември 1990 г. Евротунелът е дълъг 50,5 км, като под водата са 38 км, а трасето минава на 40 м под дъното на пролива!
Сега ми е смешно, но доста страхове брах преди пътуването, представяйки си огромната вода над главите ни. "Евростар", които свързват Лондон с Париж и Брюксел, всъщност са удобни и елегантни високоскоростни влакове, предоставящи всички удобства за едно приятно пътуване. Две са класите: бизнес и обикновена. В луксозната се сервират храна, бира, вино... Навсякъде във влака може да ползваш всички модерни джаджи, съпътстващи живота ни. Прекосяването под водата трае не повече от 30 мин (извън тунела "Евростар" летят с 300 км/ч, а в него скоростта е ограничена на 160). Разстоянието от 460 км между Лондон и Париж се взема "на един дъх" - за 2 ч и 15 мин. А че вече сме "стъпили" на отсрещния бряг, разбрах от Мтел, който ме осведомяваше за цените на услугите от Франция до България. Мъгла ни съпровождаше през целия път до Париж, където влакът се закова на Северната гара.
Формуляри за българи
Приключението ми продължи след 3 дни, когато от парижката "Gare du Nord" поех обратно към Лондон. Не знам каква политика ще предприемат британците от 1 януари 2014-а спрямо българите и румънците, но усещането ми е по-скоро за "затворени врати". Виждайки родния ми паспорт, симпатична френска служителка ми връчи за попълване формуляр, който изисквала за такива като мен английската гранична служба. Трябваше да отговоря къде съм родена, от каква националност съм, къде и при кого ще отседна в Лондон, колко дни, каква е професията ми... Знаете ли какво изпитах? Обида! Покрай мен се точеха хора от всякаква боя и народност, на които страните им категорично не са членове на Европейския съюз. Ние - с членството, попълваме формуляри и се връщаме към времето, когато висяхме с часове пред западните посолства и дремехме за визи. После? После английската гранична служителка ми сканира страница по страница целия паспорт. Всеки момент очаквах да каже, че нямам право да вляза в Кралството. Вече съм убедена, че това ни готвят.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
