Aстронавтите на Crew-7 ще изследват ефектите от космическия полет върху човешкото тяло. Нов екипаж наскоро пристигна на Международната космическа станция (МКС), готов да започне шестмесечен живот в орбита. По време на престоя си Crew-7 ще работи върху научни изследвания, включително нов набор от експерименти за ефектите от космическите полети върху човешкото тяло във времето - информация, която може да бъде от решаващо значение за бъдещи мисии с екипаж до Луната и извън нея.
Екипажът се състои от астронавта на НАСА Жасмин Могбели, астронавта на Европейската космическа агенция Андреас Могенсен, астронавта на Японската агенция за аерокосмически изследвания Сатоши Фурукава и космонавта на Роскосмос Константин Борисов.
Докато са на МКС, астронавтите от Crew-7 ще работят върху различни експерименти, включително няколко по темата за човешкото здраве при космически полети. Това включва нова програма за изследване на изследване на хора с различна продължителност на мисията, набор от 14 различни експеримента, които имат за цел да изследват как космическите полети променят човешкото тяло въз основа на продължителността.
Идеята на CIPHER е да вземе данни от до 30 астронавти, които прекарват различно време на космическата станция. Изследователите събират данни от участниците преди изстрелването им, по време на престоя им на станцията и след като се върнат на Земята, като им дават представа как тялото се променя с течение на времето.
Стандартната ротация на МКС е за шест месеца, докато някои астронавти са правили до една година. Но за мисиите до Луната и Марс е необходима повече информация за дългосрочните ефекти от космическия полет върху човешкото тяло. Експериментите включват вземане на данни за здравината на костите, здравето на очите, функционирането на сърдечно-съдовата система и атрофията на мускулите, за които е известно, че се влияят от времето в космоса.
МКС е особено полезна за такива изследвания поради своята микрогравитационна среда, с която астронавтите ще трябва да се справят при пътувания извън Земята. Луната има много ниска гравитация, около една шеста от гравитацията на Земята, а на Марс гравитацията е около една трета от земната. Ниската гравитация причинява ефекти като събиране на течности в горната половина на тялото.
Някои здравни ефекти от дългосрочни космически мисии могат също да бъдат моделирани с помощта на симулации, изпълнявани тук на Земята, но други фактори в изследването на космоса не могат да бъдат моделирани, като излагане на радиация и някои психологически аспекти на изолацията и затварянето. Така че фокусът на голяма част от изследванията на човешкото здраве в космическите полети е да вземем това, което знаем от десетилетия опит на МКС и да намерим начини да го приложим към мисии извън ниската земна орбита.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
