Британската вътрешна министърка Тереза Мей се доказа като фаворит за наследяване на поста на премиера Дейвид Камерън, който обяви оставката си след решението на британците да излязат от ЕС на референдума на 23 юни. Мей спечели 50% от гласовете на съпартийците си още на първия тур на вътрешните избори, на който се явиха петима кандидати. Забележителната й преднина остави малки шансове на другите кандидати за поста на Камерън, а самата Мей убедено заяви, че именно тя е човекът, който ще обедини разделените консерватори след експеримента Брекзит.
Тя има славата на човек солиден, честен и прагматичен, който действа с търпение и трезв разум - т.е. нещо като британско издание на германската канцлерка Меркел. В такава светлина я виждат не само много от консервативните й съпартийци, но и хората, които лично познават омъжената, но бездетна дъщеря на англикански пастор. Тя е най-дълго задържалият се вътрешен министър от над 60 години насам - вече 6 години на поста, с което също предизвиква възхищение.
За някои от съпартийците си Мей е истински скандал, а десетки членове на торите още са й обидени заради някои нейни остри изказвания по адрес на партията, пише Би Би Си. Въпреки това обаче тя се ползва с уважението на огромна част от консерваторите, което се видя и на вътрешните избори за нов техен шеф. Със същия успех Мей успява да предизвика интереса и на жълтата преса, най-вече с любовта си към екстравагантните обувки.
Тереза Мей е завършила висшето си образование в Оксфорд, а след това работи за „Банк ъф Ингланд" и британската асоциация за разплащателни услуги. От 1986 г. до 1994 е общински съветник в лондонския квартал Мъртън, а през 1997 година влиза в парламента като депутат от консервативната партия след два неуспешни опита по-рано. Две години по-късно политическата й кариера продължава на предната пейка на консерваторите, където стоят най-висшите партийци. Тя е назначена първо за министър на образованието в сянка в кабинета в сянка на Уилям Хейг, а след това за отговорник по транспорта. През 2003 г е назначена за член на личния съвет на кралицата.
До 2010 година Мей сменя няколко позиции, но остава в редиците на правителството в сянка, докато на власт са лейбъристите. След победата на консерваторите на изборите през 2010 година обаче Мей излиза от сянката и е назначена за вътрешен министър от премиера Дейвид Камерън.
Новата министърка бързо се захваща с реформи в ключовото ведомство като отменя голяма част от политиките на предишното лейбъристко правителство. Една от големите й заслуги по време на мандата е депортирането в Йордания на радикалния имам Абу Катада, арестуван през 2002 година. Британската държава води с него дела в продължение на 11 години, които струват на хазната 1,7 милиона паунда, и никое правителство не успява да се пребори за връщането му в Йордания. Накрая Мей е тази, която успява да договори сделка. По силата на споразумението Йордания се задължава да му осигури честен съдебен процес и да се въздържа от насилие срещу него, а на 7 юли 2013 година той най-после излита от Великобритания.
Мей ще бъде запомнена и от медиите, и от съпартийците си, с острия си език. На партийната конференция през 2002 година тя открито заявява, че имиджът на консерваторите е на „гадна партия". Някои консерватори и до днес не са й простили за това, посочва Би Би Си.
Самата Мей признава, че не е от политиците, които обичат медийното внимание. Не обича да участва в тв предавания, нито ходи в баровете на парламента, за да се социализира твърде много с колегите си. През 2013 година тя бе диагностицирана с диабет, но скромно коментира, че продължава да гледа на света по същия начин както преди.
Не липсват нейни колеги, които признават, че с Мей се работи трудно и стоманеният й характер прави впечатление. Ветеранът Кенет Кларк, който е в парламента от 1970 година и е заемал няколко министерски поста, включително при Маргарет Тачър, споделя: „Тереза е дяволски трудна жена".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
