Лондон. Първата жена премиер на Великобритания, Маргарет Тачър ще бъде запомнена като „Желязната лейди”, която помогна за прекратяване на Студената война и чиито икономически реформи разделиха страната. Тачър почина на 87-годишна възраст.
Говорител на семейството съобщи, че Тачър е починала тази сутрин след получен инсулт.
Зад бухналата коса, марковата чанта и учителския глас се криеше безкомпромисен консерватор, който редовно кастреше с острия си език колегите си мъже, опонентите си, и дори по-остри политически умове.
Десните политици я приветстваха, че е извела Великобритания от икономическата стагнация, но левите я обвиняваха, че е разбила традиционната индустрия, като казваха, че реформите й са разнищили тъканта на обществото.
На световно ниво тя изгради „специална връзка” с американския президент Роналд Рейгън, което помогна за свалянето на желязната завеса. Тя се противопоставяше и на по-близките отношения с Европа.
В последните години на своя живот обаче Тачър, която бе най-дългогодишният обитател на „Даунинг стрийт 10” за 20 век (1979-1990), не бе толкова силна фигура.
След серия малки инсулти, през 2002 година тя бе посъветвана от лекарите да напусне публичния живот и докато деменцията я поразяваше, тя се появяваше все по-рядко на публични места.
Дъщеря й Каръл разкри, че Тачър се е нуждаела от непрекъснато напомняне, че съпругът й Денис е починал през 2003 година.
Мерил Стрийп изигра както възхода на властта й, така и отслабването на здравето й в холивудския филм „Желязната лейди”, който излезе през декември 2011 година.
Тачър е родена като Маргарет Хилда Робъртс на 13 октомври 1925 година в градчето Грантъм в Източа Англия в семейството на бакалин. Завършва химия в Оксфорд и през 1951 година се омъжва за бизнесмена Денис. Две години по-късно ражда близнаците Каръл и Марк.
За първи път Тачър е избрана в Камарата на общините през 1959 година и наследява Едуард Хийт като лидер на консерваторската опозиция през 1975 година, а 4 години по-късно става премиер на Великобритания.
Нейното наследство може да бъде обобщено като „тачеризъм” – серия от политики, за които поддръжниците им твърдят, че укрепват личната свобода и разбиват класовото разделение, което е разкъсвало Великобритания от векове.
Но налагането на тази политика тласна правителството на Тачър към серия от тежки битки.
Когато Аржентина завладя отдалечената британска територия на Фолкландските острови през 1982 година, Тачър изпрати войски и кораби и успя да постигне победа само за две месеца.
Две години по-късно Маргарет Тачър почти не загина, след като Ирландската републиканска армия постави бомба в хотел в Брайтън, на югоизточното крайбрежие на Англия, по време на годишната конференция на Консервативната партия.
Правителството на „желязната лейди” потуши стачката на миньорите срещу затварянето на шахтите през 1984-1985 година след ожесточена борба, а правомощията на профсъюзите бяха ограничени.
Това беше същият безкомпромисен стил, който първоначално й донесе уважение, но след това, бе сметнат за пагубен.
Един от най-близките й съюзници, Джефри Хау, подаде оставка през 1990 година с опустошителна реч, в която отправи критики към жестокия евроскептицизъм на Тачър. Малко след това нейното лидерство беше оспорено и тя подаде оставка, след като не успя да получи очакваното ниво на подкрепа и бе заменена от финансовия си министър Джон Мейджър.
След напускането на „Даунинг стрийт” тя беше назначена в Камарата на лордовете като баронеса Тачър от Кестивън.
Маргарет Тачър написа своите мемоари и изнасяше лекции по цял свят. През последните години здравословното й състояние се влоши и тя рядко се появяваше на обществени места. Тя дори беше принудена да пропусне планираното тържество за 85-годишния й рожден ден на „Даунинг стрийт”.
Тачър живя достатъчно дълго, за да види още един консерватор – Дейвид Камерън, начело на „Даунинг стрийт”след 13-годишна пауза.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
