"Невестата на пустинята" ще възкръсне и живее
Тези дни подкрепяната от руската авиация сирийска армия освободи античния град Палмира. Както е известно, тя бе цели 10 месеца под контрола на т. нар. "Ислямска държава". През това време по медиите непрекъснато се появяваха ужасяващи съобщения за масови екзекуции, извършвани от джихадистите на древния амфитеатър. Бе обезглавен и обесен на една от античните колони шефът на археологическия резерват Халед Асаад, посветил живота си на Палмира.
Заедно с това крайните ислямисти започнаха да разрушават отлично запазени сгради. Претекстът е, че това са езически монументи, оскверняващи величието на Аллах. През август 2015 г. гръмна съобщението, че е взривена прочутата триумфална арка, която е символ на античния град. Заедно с нея бе унищожен построеният през 131 г. г. храм на Ваалшамин - една от най-добре съхранените постройки.
После светът бе потресен от новината за унищожаването на най-големия храм в Палмира, посветен на върховния бог Ваал и включен днес в листата на културното наследство на ЮНЕСКО. Джихадистите не са впечатлени от факта, че макар той да е построен като езическо светилище, по-късно функционира като християнска църква, а накрая като джамия. Директорът на сирийската служба за антиките Маамун Абдул Карим съобщи, че те залагат в сградата огромно количество експлозиви. Той уточни, че закритата част от храма е унищожена, а колоните наоколо са рухнали. "Нашите най-мрачни прогнози са на път да се сбъднат", изрази съжаление Абдул Карим.
Следващата мрачна информация на Маамун Абдул Карим бе за едни от най-известните забележителности на Палмира. Става дума за уникалните многоетажни гробници в околността на града, където са погребвани богатите му жители. Ето че сега варварите от ДАЕШ взривиха три от най-добре запазените паметници.
Сигурно мнозина ще си кажат - загиват толкова хора, а ние се занимаваме с някакви мъртви камъни. Всъщност действията на джихадистите
не са само съсипване на древностите, а и опит за изтриване на човешката памет
Такива крайни постъпки не са си позволявали дори нацистите на Хитлер или "червените кхмери" на Пол Пот.
Аз самият следях със свито сърце тези съобщения. Защото преди 10 години имах удоволствието да работя няколко седмици с прекрасните антични и средновековни паметници на територията на Сирия и Йордания. Сирия тогава беше спокойна държава, макар и с диктаторски режим. Това ми позволи да видя в двете страни такива уникални забележителности като античните градове Петра и Джераш, кръстоносните замъци, великолепния Дамаск. Но връх на моето посещение бе именно Палмира.
За да я посетим, пропътувахме с кола 210 км на североизток от сирийската столица. Помня невероятното усещане, когато сред пясъците на Сирийската пустиня като мираж се появиха колоните на древните храмове. От незапомнени времена там е съществувал китен оазис, открит от хората сред суровата природа. За пръв път името на града се среща в надпис на асирийския цар Таглатпаласар I (ок. 1100 г. пр. Хр.). При подялбата на империята на Александър Велики Палмира се пада в държавата на Селевкидите и се превръща в оживен център на керванната търговия. Настъпилите в средата на I в. пр. Хр. размирици довеждат до победата на новите господари на света, римляните. През 106 г. император Траян трайно завладява града, а в 130 г. император Адриан го преименува на себе си - Адрианопол.
През 227 г. гражданите на Палмира започват борба за самостоятелност, маневрирайки между силната династия на Сасанидите в Персия и Рим. Предвождани от Септимий Оденат, в 250 г. те създават княжество, независимо от римската власт. Младата държава преживява голям възход при следващия владетел Оденат II. Той помага на император Галиен във войната му срещу Сасанидите,
срещу което получава уникалната титла "император на целия Изток"
Самият той назовава себе си "цар на царете" и "август", съчетавайки иранските и римските традиции. Но през 267 г. Оденат II е убит при дворцов заговор.
Регентка на малолетния наследник става майката Зенобия, опълчила се отново на домогванията на Вечния град. За кратко време нейните войски завоюват Египет и почти всички римски владения на Изток. Радостта й обаче е кратка. В 272 г. идва ответната атака на император Аврелиан и независимостта на Палмира е изгубена. Тя остава римска провинция до 634 г., когато оазисът е завладян от арабите. Постепенно античният град запада и руините са покрити от пясъците на пустинята. Като спомен от арабската епоха е оцелял страховитият замък Калат ибн-Маан, кацнал върху скалите на високо възвишение край развалините на Палмира.
Днес тези руини заемат цели 6 кв. км. Обиколката из града ми отне цели часове. Спомням си много добре величествената триумфална арка, водеща към подтискащо грандиозния храм на древния източен бог Ваал, построен в 32 г. След идването на римляните той станал светилище на Юпитер. Храмът се разполагаше на огромната площ от 64 000 кв. м. с централна закрита част сред просторен двор със стотици колони, открити портици, украсени с релефи тържествени врати.
После тръгнах към главния форум на Палмира по покритата с масивни каменни плочи Улица на колоните. От някогашните 375 17-метрови колони на местата си стояха 175. Край главната улица стърчаха високо стени и колони на театри, бани, обществени сгради. Тук-там се виждаха храмовете на азиатските божества Ищар, Азизо, Ваалшамин, приели римски имена при покоряването на държавата Палмира. Разбира се, при обиколката не пропуснах и знаменития амфитеатър от римската епоха.
Една от задачите ми в Палмира бяха именно групите гробници извън стените на града, показващи близост с открития през 2004 г. от екипа ми мавзолей до с. Татул в Източните Родопи. Те не са под земята, както другите гробници,
а се издигат на няколко етажа с вход и прозорци
До отделните етажи водят каменни стълби. Встрани се виждат множество камери, където са полагани покойниците. Някога те са били давани под наем на семействата, срещу който тленните останки на техните близки можели да бъдат изложени определено време.
Разходката ми завърши в замъка Калат ибн-Маан, откъдето се открива невероятна гледка към руините на Палмира. В мъглявия здрач на надигащата се пясъчна буря аз се убедих в правотата на старинната легенда, нарекла града "Невестата на пустинята".
Всички тези спомени се надигат в мен днес, когато с облекчение разбрах за освобождаването на древния град. Още повече ме радват първите оценки като тази на споменатия Маамун Абдул Карим. Той споделя: "Очаквахме най-лошото, но пейзажът, най-общо казано, е в добро състояние. Можехме напълно да загубим Палмира. Радостта, която изпитвам, не може да се опише." А експертът по древна история Морис Сартр смята, че от античния град са проучени едва 15-20% и по-голямата част от него се намира все още в земята.
Палмира ще живее! Това е важно послание към цялото човечество в тези времена на войни и ненавист. Защото именно историческата памет на хората им дава възможност да гледат в бъдещето.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
