В пет от 28-те държави-членки на Европейския Съюз е въведено задължително гласуване под една или друга форма, но в повечето от тях законът и до момента не е сработил както трябва, най-вече заради различните правни вратички.
В Холандия се е гласувало задължително от 1917 г. до 1967 г. В Испания задължителен вот е имало в продължение на 16 години, от 1907 г. до 1923 г.
В Австрия гласоподавателите са задължени да се явят в изборната секция, но имат правото да си тръгнат, без да гласуват, само трябва да бъдат отбелязани в изборните документи. При неявяване се налагат парични санкции, а ако откажат да заплатят глобите, може да попаднат и в затвора.
На последните избори за Европарламент в Гърция, където вотът също е задължителен, са гласували едва 58% от имащите право на глас. Причината за това е, че и в Гърция, както в Белгия, задължителният вот е предимно законов текст и неспазващите го не подлежат на действителни санкции.
Законът, съгласно който се налагат санкции за негласуващи, е отменен още през 2001 г. Преди това негласувалите са можели да останат без нов международен паспорт или нова шофьорската книжка. Възможно било дори да влезе затвора, били предвидени и финансови санкции, но тези наказания дори тогава рядко се изпълнявали. За сметка на това, ако желаете да гласувате, държавата е задължена да ви плати транспортните разходи.
Задължително гласуване в Гърция е било въведено с няколко стъпки. През 1911 г. било записано в конституцията, че гласуването може да стане задължително, чрез постановяване на закон за това, а през 1926 г. е вписано и в Изборния кодекс на страната.
Подобна е и ситуацията в Кипър.
Белгия е първата страна в света, която въвежда задължителното гласуване, през 1892 г. за мъжете, а от 1949 г. и за жените, когато им се дава право на глас. Според закона, ако гражданин не гласува 4 поредни пъти на избори, може да изгуби правото си на вот за следващите 10 години. Негласуващите също срещат трудности при намиране на работа в публичния сектор.
Изборите в Белгия се провеждат на хартия или електронно. Няколко седмици преди вота всеки белгийски гражданин, навършил 18 години, получава карта за гласуване с подробности къде точно трябва да подаде гласа си. Белгийците също имат правото да упълномощят свой близък да гласува вместо тях.
По закон, ако някой белгиец не упражни правото си на глас, трябва да му бъде наложена парична глоба в размер до 1000 евро или да положи общественополезен труд. От 2003 г. насам обаче тези никой не е бил реално санкциониран, тьй като прокуратурите отказват да се занимават с този вид нарушители.
Въпреки това избирателната активност в Белгия продължава да е една от най-високите в Европа. На последните европейски избори, които се проведоха на 25 май, своя вот са дали 90% от белгийците.
Подобна е и практиката в Люксембург.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
