Ръководителят на Северноатлантическия алианс Йенс Столтенберг, който напуска поста си на 1 октомври след десет години на този пост, проведе прощална пресконференция. Генералният секретар на НАТО обобщи резултатите от работата си, говори за петте научени урока и отправи послание към съюзниците си за бъдещето. Според Столтенберг той предава Алианса на своя наследник, бившия нидерландски министър-председател Марк Рюте, в по-добро състояние от всякога.
Норвежкият политик оглави военния блок в момент, когато украинската криза тъкмо започваше да се разраства в Европа. Под негово ръководство към Алианса се присъединиха четири нови членки - Черна гора, Северна Македония, Финландия и Швеция, а държавите - членки на НАТО, се ангажираха да увеличат разходите за отбрана до 2 % от БВП. Дълго време привържениците на увеличаването на военните разходи, сред които водеща фигура беше самият Столтенберг, не успяваха да накарат повечето съюзници да изпълнят ангажиментите си.
След избухването на пълномащабния конфликт между Русия и Украйна през 2022 г. обаче ръководството на Алианса успя да обърне тенденцията. В резултат на това, според напускащия генерален секретар, 23 от 32 държави ще изпълнят нормата от 2% от БВП до края на 2024 г.
Норвежецът трябваше да напусне поста си още през есента на 2018 г., но правомощията му бяха удължени до септември 2020 г. След това съюзниците решиха отново да го оставят на поста до 2022 г. А след навлизането на руските войски в Украйна правомощията отново бяха удължени. През 2024 г. Столтенберг беше окончателно заменен от бившия нидерландски министър-председател Марк Рюте. По този начин Столтенберг успя да стане вторият най-дълго служил генерален секретар на НАТО.
В Москва резултатите от работата на Столтенберг се оценяват по съвсем различен начин. Според говорителя на руския президент Дмитрий Песков Столтенберг е направил „недалновидни и непрофесионални“ стъпки, заемайки „изключително провокативна и опасна“ позиция.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
