Никога досега от Ислямската революция в Иран през 1979 г., Вашингтон и Техеран не са били толкова близо. Шестте световни сили, оглавявани от САЩ, и Иран, постигнаха късно в четвъртък в Лозана, Швейцария, историческо предварително споразумение, което ще позволи до 30 юни да се договори финалната версия на текста относно иранската ядрена програма. Пактът, който предвижда вдигане на международните икономически санкции в замяна на редуциране на ядрения капацитет на персийската държава.
Споразумението цели да се попречи на Иран да се сдобие с атомна бомба и да се реинтегрира в международната общност, посочва испанският в. Ел Паис. След 2 г. преговори, кулминирали в осем напрегнати дни и нощи на обсъждания, които на няколко пъти изглеждаха на ръба на провала, американският държавен секретар Джон Кери и иранският външен министър Мохамад Джавад Зариф обявиха сделката, която може да пренареди отношенията на САЩ с държава заклет противник от 35 години.
Иран приема да ограничи значително ядрената си програма, за да няма възможност да се сдобива с атомна бомба, посочи американският държавен секретар Джон Кери. Количествата уран ще бъдат намалени с 98 процента в продължение на 15 години, подземната инсталация във Фордо ще бъде трансформирана в научен център от граждански и технологичен характер и там повече няма да се обогатява уран, а реакторът с тежка вода в Арак също ще бъде модифициран, за да не произвежда плутоний, поясни американският първи дипломат.
Новината за историческата сделка свали цената на петрола като референтния барел WTI с доставка през май спадна с 95 цента до 49,14 долара при затварянето на борсата в Ню Йорк. Пазарът, който бе насочил поглед към преговорите в Лозана, реагира както би било предвидимо - като свали още цените пред опасенията, че споразумението ще доведе до приток на ирански суров петрол в един вече пренаситен пазар. Иранският износ през последните години бе значително ограничен от западните санкции. Но ако те бъдат облекчени, половин милион или повече барела ирански петрол ще се вливат всеки ден на световния пазар, където и без това има свръхпредлагане, смятаха анализатори още преди историческото споразумение.
А ключовите моменти в него предвиждат Иран да редуцира запасите си от обогатен уран от 10 000 кг на 300 кг за 15 г. и освен това поема ангажимент да не строи никаква ядрена инсталация през този период. Освен това обогатеният уран ще се складира само в централата в Натанц, а останалото количество ще бъде изнесено в чужбина или "разредено". САЩ и ЕС ще вдигнат икономическите и финансовите санкции, когато МААЕ се увери, че Иран спазва условията и сроковете. Но ако се окаже, че Техеран не следва някой от ангажиментите, санкциите автоматично ще се подновят. Освен това МААЕ ще наблюдава всичките центрофуги и инфраструктура за обогатяване. С други думи Иран няма да спре да обогатява уран, но ще е под непрекъснато международно наблюдение.
"Убеден съм, че ако тази рамка, постигната в Лозана, доведе до широко финално споразумение, ще направи нашата страна, нашите съюзници и целия свят по-сигурни", заяви президентът на САЩ, Барак Обама, в Белия дом. "Рамката е добра. Ако Иран все пак реши да се сдобие с ядрено оръжие, ще му е необходима минимум една година, което ще даде време на САЩ и съюзниците им да реагират. Тези условия ще са в сила в продължение на 10 г. Иран ще е подложен на толкова много инспекции, каквито не се прилагат към никоя друга страна в света", подчерта Обама.
Преговорите не приключват в Лозана, където представители на Иран, на петте постоянни страни-членки на Съвета за сигурност на ООН и на Германия буквално бяха затворени между четири стени в продължение на седмица, коментира в Ел Паис. И допълва, че преговорите по детайлите за окончателно споразумение може да станат повод за нови дискусии и никой не е сигурен, че към крайната дата 30 юни всички страни ще са готови да подпишат. Освен това президентите на САЩ и Иран - Барак Обама и Хасан Рохани, имат задачата да убедят обществеността в своите страни в ползата от споразумението, като се има предвид дълбокото подозрение към самата сделка и към изгледите за подписване на договореност със заклет враг. Америка вече е започнала кампанията по убеждаването. Обама е поканил в резиденцията си в Кемп Дейвид лидерите на Саудитска Арабия и на други петима съюзници в Персийския залив.
Израел: Това е заплаха за съществуването ни
Един от първите, на които Обама се обади по телефона след сделката в Лозана, бе израелския премиер Бенямин Нетаняху, последван от краля на Саудитска Арабия Салман. "Споразумението е заплаха за съществуването на Израел", обаче казал в слушалката лидерът на еврейската държава. Марк Регев, говорител на Нетаняху, сподели в Туитър част от разговора. "Сделката не блокира пътя на Иран да се сдобие с бомба, напротив - отваря го широко. Повишава се рискът от разпространение на ядрено оръжие и от една ужасяваща война", гласи един от туитовете. Източници от израелското правителство за заявили пред в. "Аарец", че споразумението е "историческа грешка" и легитимира иранската програма, която "има за цел война, а не мир". Иранската заплаха бе една от централните теми в предизборната кампания на Нетаняху, преизбран на 17 март за трети пореден път. Освен това преговорите в Лозана станаха повод за захлаждането на отношенията между САЩ и Израел.
Бизнесът нетърпелив да се върне
Западните корпорации и инвеститори очакват с нетърпение възможността да се върнат в Иран, коментира френският в. "Еко". Иран сега се превръща в страна в света, към която западните инвеститори гледат с най-голям интерес, отбелязва вестникът. Иран е държава със 77 млн. жители с малък среден доход от 5000 долара. Но в същото време е и страна, останала дълго време без чуждестранни инвестиции, се допълва в публикацията. Изданието припомня, че в резултат на въведените санкции западните инвеститори и фирми са имали възможността да работят само в малък брой сектори от иранската икономика и освен това са били подложени на много ограничения. Това накара доста компании да напуснат страната. В момента на старта са готови да се втурнат към Иран водещи компании от САЩ, Франция, Германия и Великобритания, съобщава "Еко". По данни на вестника да възобновят дейност в Иран са заинтересовани френски гиганти като Рено (Renault), Пежо-Ситроен (PSA), Тотал (Total), както и редица финансови учреждения - банки, а също и застрахователни и инвестиционни компании. В публикацията се припомня, че част от френските компании през последните години дори са запазили своите представителства в Техеран - по-конкретно това са Данон (Danone), Тотал, Венси (Vinci), Шнайдер (Schneider). Изданието обръща внимание и на това, че Иран има интерес от инвестиции, тъй като дълги години голяма част от валутните му резерви са замразени в сметки в чуждестранни банки заради санкциите, въведени от Запада. В момента Техеран разполага само с 20 милиарда долара, което е една пета от обема на предишните му валутни запаси.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
