Киев. Протестиращите на Майдана постигнаха победа с бягството на Виктор Янукович. В неделя опозицията пое управлението на страната, назначи и.д. президент, отмени масово закони на старото правителство и уволни министри, а други обяви за издирване.
Ден след като Майдана постигна победа, новата власт на Украйна пое със замах управлението на страната. Парламентът избра нов президент, отмени закони на старата власт и бяха издадени заповеди за издирване на хора на бившия държавен глава Виктор Янукович. В неделя той продължаваше да е в неизвестност, а на Площада на независимостта все още се намираха хиляди привърженици на опозицията, но атмосферата бе спокойна.
Върховната рада реши да назначи на мястото на избягалия Янукович избрания ден по-рано председател на парламента Олександър Турчинов. Той ще остане на този пост до избора на нов президент след изборите на 25 май. Турчинов, който е един от най-близките съюзници на освободената от затвора Юлия Тимошенко, заяви пред депутатите, че имат срок до вторник да съставят ново правителство на народното доверие, което определи като "ключова задача", предаде Би Би Си. "Нямаме много време", каза по този повод лидерът на опозиционната партия УДАР Виталий Кличко, който не скри намерението си да се кандидатира за президент. Избирането на Олександър Турчинов за временен президент е първата крачка към съставянето на правителство на опозицията, коментира ДПА. Заедно с Тимошенко той е съучредител на партията "Баткившчина", а и двамата са родом от Днепропетровск. Понастоящем 49-годишният Турчинов е зам.-председател на партията, а след Оранжевата революция от 2004-2005 г. той оглавяваше Службата за сигурност на Украйна.
В неделя той прекъсна работата на парламента заради необходимост "да се проведат консултации за съставяне на коалиция, както и да се изработят законопроекти". Той заяви, че украинският парламент ще поднови работа в понеделник следобед, а преди това ще има консултации между ръководителите на парламентарни групи. Така не се сбъднаха очакванията, че на заседанието си депутатите ще гласуват кандидатури за премиер, сред които се спрягаха имената на Юлия Тимошенко, на Арсений Яценюк от "Баткившчина" и на олигарха Петро Порошенко.
Въпреки че прекъснаха работата, депутатите взеха в неделя редица други важни решения. Сред тях бе национализацията на резиденцията на Янукович "Межигиря" край Киев, която той беше приватизирал. Върховната рада отмени и закона за държавната езикова политика, влязъл в сила през август 2012 г. Той предоставяше на руския език статут на регионален език в районите, където е майчин за не по-малко от 10% от населението. Депутатите приеха и законопроект, който възстановява правото на Върховната рада да назначава съдиите. Освен това народните представители гласуваха за уволнението на външния министър Леонид Кожара на министъра на образованието Дмитро Табачник. Стана ясно, че Кожара е изчезнал заедно с цялата финансова документация на министерството. Издадена бе заповед за арест на бившия министър на доходите и таксите Александър Клименко, както и на бившия генерален прокурор Виктор Пшонка.
Изпълняващият длъжността генерален прокурор Олег Махницки заяви пред Върховната рада, че е започнало разследване, а оперативно-следствена група работи по задържането на лица, които трябва да бъдат изправени пред съда. Генералната прокуратура на Украйна пък ще обяви за международно издирване длъжностни лица, заподозрени за масово убийство на хора, заяви още Махницки. От парламентарната трибуна Махницки заяви, че ще се разследват и факти за прояви на сепаратизъм в страната.
Във Върховната рада бе внесен и проект за решение за забрана на дейността на управляващата Партия на регионите и на Комунистическата партия на Украйна. Предложението е внесено от депутата Олех Ляшко, който не е член на нито една от парламентарните фракции. Внесен бе и проект за ликвидиране на специалното подразделение на милицията "Беркут". Спецчастите бяха основните сили на реда, които упражняваха насилие срещу демонстрантите.
Янукович изоставен от своята партия
Украинската Партия на регионите смята, че отговорността за човешките жертви в хода на сблъсъците в страната е на бившия президент Виктор Янукович и неговото обкръжение, предаде УНИАН. "Украйна се оказа излъгана и ограбена, но това е нищо пред трагедията на десетките украински семейства и от двете страни, изгубили своите близки по време на сблъсъците. Цялата отговорност за това пада върху Янукович и неговото най-близко обкръжение", се посочва в изявление на партията. 74 депутати са напуснали през последните четири дни фракцията на партията.
Янукович пробва да избяга с подкуп
Сваленият украински президент Виктор Янукович опитал да избяга от страната, като подкупи граничари, но бил спрян, съобщи Интерфакс. В неделя местонахождението на Янукович и няколко бивши министри бе мистерия.
Янукович пристигнал на летището в Донецк и поискал да напусне страната с чартър в събота. Когато инспектори пристигнали на самолета да проверят документите, те били посрещнати от група въоръжени мъже, които им предложили подкуп, за да пуснат машината да излети. След последвалия отказ пристигнали две бронирани коли, Янукович се качил на едната от тях и напуснал летището в неизвестна посока. Негова съветничка твърди, че цял ден в събота е бил в Харков. Таксиметров шофьор в Киев се кълне, че отстраненият президент е в Обединените арабски емирства. Други вероятни дестинации за бягство са Русия и Беларус.
През Донецк се опитали да избягат и бившият вътрешен министър Виталий Захарченко, министърът на доходите и приходите Александър Клименко и отстраненият главен прокурор Виктор Пшонка. Междувременно във Фейсбук украинци обявиха награда за залавянето и предаването на президента беглец.
Коментатори пък анализират, че след свалянето на Янукович Русия може да се опита да подхранва сепаратистки движения на Кримския полуостров, където живеят предимно етнически руснаци. По-рано руският външен министър Сергей Лавров нарече опозицията, завзела властта в Киев, "хулигани".
ЕС подава ръка на страната пред фалит
Европа обещава споразумение и финансов пакет
Свалянето на президента Виктор Янукович и охлаждането на отношенията с Русия изправи Украйна пред тежък проблем - страната е близо до фалит. За да избегне неплатежоспособност, тя ще трябва да поиска кредит от МВФ, след като Русия замрази обещаната помощ от 15 милиарда долара. Подкрепа за страната в криза обаче изказа ЕС, който обеща пари и споразумение за асоцииране.
В неделя новият президент Олександър Турчинов заяви, че икономическата ситуация на страната е катастрофална, а в държавната хазна изобщо няма пари. "Имаме колосални проблеми с пенсионния фонд и банковата система", каза Турчинов.
Украйна ще трябва да поиска кредит от Международния валутен фонд (МВФ), ако иска да избегне неминуем дефолт, но ще трябва да извърши структурни реформи. Това заяви и руският министър на финансите Антон Силуанов. Относно обещаната руска помощ Сулианов заяви, че ще бъде взето решение в зависимост от политиката на бъдещото правителство.
Представители на ЕС, САЩ и МВФ бързо изразиха желание да помогнат. Еврокомисарят по икономическите въпроси Оли Рен заяви, че ЕС е готов да предложи пакет финансова помощ на стойност милиарди евро и да подпише споразумението за асоцииране, което ще отвори вратите на Украйна за членство в ЕС.
"В близкото бъдеще говорим за споразумение за асоцииране, което осигурява свободна търговия и значителен пакет финансова помощ", посочи Рен.
МВФ е готов да отпусне кредит на Украйна, ако ръководството на страната поиска това, каза управляващият директор на фонда Кристин Лагард. Тя уточни обаче, че всякаква помощ ще бъде обвързана и с някои условия. Министърът на финансите на САЩ Джак Лю също изрази готовност страната му да помогне заедно с други световни институции, стига да поеме път към политическа стабилност и реформи.
Междувременно британският външен министър Уилям Хейг призова Русия да не опонира на предлагането на икономически пакет от ЕС на Украйна. Запитан дали Лондон не се опасява, че Русия може да изпрати танкове в Украйна, той предупреди, че това само би утежнило ситуацията в страната.
Русия може да загуби $8 млрд.
Руският бюджет и руският бизнес могат да понесат до 8 млрд. долара загуби от събитията в Украйна, смята РБК дейли. Руското издание направи приблизителните изчисления след драматичните събития от събота. Става дума за неяснота около 3 милиарда долара, вложени в края на миналата година от Москва в украинския държавен дълг, намаляване с 4 млрд. долара капитализацията на руски компании заради връзките им с Украйна и очаквани преки загуби от 1 млрд. долара. Предполага се, че най-сериозен дял от тези щети може да понесе газовият концерн "Газпром". Междувременно държавният секретар на САЩ Джон Кери и министърът на външните работи Сергей Лавров пък бяха единодушни, че ситуацията в Украйна трябва да бъде решена по мирен и ненасилствен път. Това стана ясно след телефонен разговор между двамата.
5 хил. викат срещу Тимошенко
Около 5 хиляди души се събраха на Майдана в Киев на протест против връщането на Юлия Тимошенко, която иска да се кандидатира за президент в политиката. Те подчертаха, че това никога не е било сред техните искания. В неделя тя заяви, че не иска да става премиер на страната, съобщи Ройтерс. По-рано нейни поддръжници в парламента казаха, че тя е един от тримата фаворити за оглавяване на правителството на национално единство. В събота вечер, седнала в инвалидна количка, Тимошенко произнесе емоционална реч на площад "Независимост", но бе посрещната противоречиво. "Нямате право да напускате Майдана. Не спирайте", каза под дъжда Тимошенко. Но реакцията на публиката бе смесена. Някои малки групи ръкопляскаха и скандираха името й. Чуваха се освирквания. Останалите слушаха мълчаливо.
Опозиционният лидер получи подкрепа от канцлера на Германия Ангела Меркел в телефонен разговор. Меркел поздравила Тимошенко за освобождаването й и е изразила увереност, че завръщането й в политиката ще бъде един от основните фактори за стабилизиране на ситуацията. Тимошенко говорила и с еврокомисаря по разширяването Щефан Фюле. В същото време стана ясно, че Виктор Янукович се срещнал с Тимошенко в Харков малко преди тя да бъде освободена от затвора. Подробности за разговора им не се съобщават.
Насилието спира до ден-два
Временният вътрешен министър Арсен Аваков заяви пред парламента, че безредиците и насилието в страната ще спрат до ден-два. По думите му полицията работи заедно със службите за държавна сигурност и прокурора, за да разследват "тежките престъпления срещу украинския народ включително и извършените от бившите лидери".
Аваков нареди и освобождаването на 64 задържани по време на безредиците миналата седмица. Министърът призова и за разследване на действията но полицията по време на бунтовете.
Междувременно протестиращите от крайнодясната опозиционна група "Десен сектор" заявиха, че ще продължат демонстрациите въпреки свалянето на президента Виктор Янукович. "Десният сектор няма да се разпръсне. Не е време да празнуваме. Сега трябва да бъдем по-обединени от всякога", заявиха от групата в съобщение.
Путин и Меркел обсъдиха Киев
Руският президент Владимир Путин и германският канцлер Ангела Меркел обсъдиха по телефона ситуацията в Украйна по инициатива на Берлин, съобщиха от пресслужбата на Кремъл. От германското правителство уточниха, че Меркел и Путин били "единодушни, че в Украйна трябва спешно да се формира дееспособно правителство" при "задължително запазване на нейната териториална цялост".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
