Тарифата падна три пъти до 100 долара за услуга
Бейрут - Сайда - Триполи - София
От началото на войната в Сирия Ливан стана държавата в света, приела най-много бежанци на глава на населението. Страната на кедъра граничи единствено със Сирия и Израел, което обяснява и бежанския наплив. Според официалната статистика броят само на сирийските бежанци е 1 500 000 при 4,4 млн. ливанско население. Сирийската война е истинско изпитание за здравеопазването, образованието, електроподаването и водоснабдяването в Ливан. Кризата оказва огромно влияние върху ежедневието в Ливан, намиращ се на няколко десетки километра от ужаса на войната. Какво е отношението към търсещите убежище и защо в Ливан те са възприемани като бреме? "Стандарт" потърси отговорите на място и се опита да разбере и как войната се отразява на политическия и икономическия живот в страната на кедъра.
Войната е лека за зрителите, гласи една арабска поговорка. Голяма част от онези, които са я преживели обаче, отказват да дават определения, опитвайки се да я изтрият от паметта си. В повечето случаи
най-болезнени са спомените на жените
"Винаги когато в арабския свят има война, експлоатацията на жени е факт", каза ми един разследващ ливански журналист, като ме помоли да спестя името му. "Войната в Ирак през 2003 г. заля Сирия и Ливан с бежанци. Оттогава датира и експлоатацията на иракчанки в двете страни. Много жени се принуждаваха да проституират срещу един сандвич", добавя мъжът.
Историята и проблемите на някогашните иракски бежанци започнаха да се повтарят със сирийската криза. Сирийките бяха принудени да напуснат домовете си. Поради глад и мизерия някои намират решение в древната професия, а други са принуждавани да я упражняват, след като се оказва, че обещаната им работа в чужбина включва всъщност продажбата на собствената им плът.
Официално проституцията в Ливан не е разрешена. Цяло полицейско звено е натоварено с борбата срещу нея, но древната професия е имала традиции в Страната на кедъра. Закон от 1931 г. е позволявал упражняването й до 1975 г., когато е отменен със започването на Гражданската война. В този период проститутките са работели на определени места и са били задължени да минават медицински прегледи. Днес въпреки забраната й службите признават, че борбата е много трудна в туристическа държава каквато е Ливан.
Преди войната в Сирия
проституиращите момичета в Ливан са били рускини и украинки
Доброволно са се предлагали и местни. От пет години насам нещата доста са се променили, като почти всички проститутки са сирийки, а тарифата е паднала няколко пъти. "Тогава услугите вървяха по 200 - 300 долара на вечер. След сирийското "нашествие" цените паднаха драстично. Най-скъпата върви по 100 долара", разказаха запознати.
Най-известният мъж, който снабдява Ливан с проститутки от съседната държава, е Абу Нур, научи "Стандарт". Търговецът на плът е изпращал сирийки за проститутки в Кувейт и Саудитска Арабия. Преди месец ливанските служби са разбили негова мрежа, в която е имало 75 жени, принудени да проституират.
"При всички е действал по един и същи начин", уверява разследващият журналист. Търговецът е примамвал жените с обещания за работа във фризьорски салони или ресторанти. Гарантирал е подслон в хотели. Момичетата са били вкарвани нелегално в Ливан, след което разбирали, че обещаната работа ще се извършва в публичен дом. Сирийките са били принуждавани да обслужват между 10 и 15 души на вечер, които са заплащали от 30 до 100 долара.
100 хил. новородени са без гражданство
Ливан се оказва истинско изпитание за бягащите от войната в Сирия. Страната на кедъра не е подписала Конвенцията на ООН за бежанците и съответно те биват смятани за разселени лица. "По отношение на тези хора в нашата страна има много политически противоречия. Някои ги възприемат като бежанци, но за други те са лица, напуснали домовете си за определен период от време и трябва в един момент отново да се върнат в родината си. Официалната позиция на държавата и правителството е, че сирийците са разселени лица", уточни източник на "Стандарт".
По бежанския въпрос ливанското общество е разделено. Някои проявяват съчувствие, но голяма част от ливанците не ги искат в страната си. "Истинско бреме са тези бежанци", призна ливанец, завършил висшето си образование в България. "Когато в една държава с 4,5-милионно население изведнъж пристигнат 2 млн. сирийци, неминуемо се стига до проблеми в много области. Като се започне със заетостта и се стигне до традициите в обществото", разказват местни журналисти.
Според официалната статистика на ливанското министерство на социалните въпроси броят на сирийците в страната е около 1 400 000 хиляди. Международните организации обаче смятат, че бягащите от война са повече и броят им е достигнал 2 млн. души. Само за миналата година в лагерите, повечето от които се намират в долината Бекаа, са регистрирани 100 000 раждания. Новородените на ливанска територия не получават гражданство. Родината на родителите им също не им дава такова. Децата се раждат без гражданство, което впоследствие ще обърка още повече живота им.
Ливанското вътрешно министерство е усложнило максимално влизането на сирийци в страната. Те се нуждаят от виза и гарант. "Трябва да покажат договор за наем и да декларират, че разполагат с над 2000 долара. Нямат право да работят и им се разрешава да останат определен период от време, след което се задължават да напуснат страната", уточни пред "Стандарт" местен журналист, запознат с процедурите.
Като изключим военното присъствие, което е доста забележимо в Бейрут, чужденецът няма усещане, че войната съсипва съседната държава само на няколко десетки километра. "Хората в Ливан като че ли свикнаха с тази война и все едно от другата страна на границата нищо не се случва. Единствено си спомнят за нея, като видят сирийци по улиците", разказва мъж, който живее в ливанската столица. По улиците на Бейрут просяците са от Сирия. Голяма част от тях се опитват да продават носни кърпички и цветя. Просят много жени с малки деца. На милостиня разчитат и хората без гражданство, а журналисти разказват, че заради войната просяшката мафия набира сила.
Не малко палестинци са потърсили убежище в Ливан. Официално броят им е 500 000, като живеят в няколко големи лагера. На тези места ливанската армия няма право да влиза, а често ислямисти се опитват да установяват контрол в тях. "Ливан изпитва големи трудности с чуждото присъствие, тъй като страната не може да осигури екзинстенц минимума на своето население. Като към бежанците прибавим гастарбайтерите от Судан, Етиопия и Еритрея, които наброяват 400 000, излиза, че ливанците стават малцинство в своята родина", казват местните.
Журналисти бият тревога, че нестабилността печели все повече терен в страната им, която според тях може да бъде подпалена всеки момент. Корупцията пък е другият проблем, който спъва близкоизточната държава. "Корупционните скандали са навсякъде. За съжаление корупцията вече не е новина и никой не се трогва от съществуването й, а това е доказателство за разпада на държавността. Все по-често на държавата ни заприличва на парче земя, населено от различни религиозни групи", отбелязва един телевизионен журналист, пожелал анонимност. А повечето местни казват "Да оставим нещата така. Господ има грижа за тях. Той си знае работата".
Местните търсят спасение в чужбина
Заради кризата в Дамаск не можем да изберем президент, твърди журналистката Мей Ал Сайех от в. "Ал Джумхурия"
- Госпожо Ал Сайех, официално бежанците нямат право да работят в Ливан, но все по-често се чува, че точно заради тях ливанците остават без работа. Има ли истина в тези твърдения?
- Още преди кризата в Сирия сирийците работеха в Ливан в областта на строителството и селското стопанство. Много от тях бяха наети на работа в бензиностанциите и ресторантите. След войната броят на работещите сирийци тук нарасна. Абсурдно е, защото официално нямат право да работят, но въпреки това е факт.
- Как е възможно това?
- За да съм по-ясна, ще ви дам пример. Преди във фризьорския салон, където си правя косата, фризьорките бяха ливанки. Пет години след избухването на войната в Сирия фризьорките вече са сирийки. Има една кюрдка, една християнка, останалите са мюсюлманки. Така стоят нещата почти навсякъде. Сирийците са предпочитани, защото работят на черно. Уволняват се ливанците, защото сирийците излизат по-евтино. Ливанските работодатели предпочитат да наемат сирийци, първо, защото им плащат по-малко и, второ, защото не им плащат осигуровки.
- Категорична ли е забраната за труд на сирийци, или има някакви изключения?
- Сирийците все пак имат право да работят, но само в някои сектори. Министерството на труда е поставило ограничения, но не всички ливанци ги спазват. Затова безработицата сред младите ливанци е достигнала 30 на сто. Това са данни от изследване на ООН, като според същата статистика безработицата в Ливан достига 20 процента. Ливанците търсят работа в чужбина.
- Затова ли бягащите от Сирия не са желани тук?
- В началото на войната повечето ливанци отвориха къщите си за бежанците. По-късно обаче, особено след като ливанските институции бяха блокирани, ливанците започнаха да се безпокоят за собственото си бъдеще, за работните с места, скока на цените. В същото време не можеш да стоиш безучастно. Помним много добре през 2006 г., когато Израел нападна Ливан, сирийците отвориха границите си и ни приеха. Сирия е приемала бежанци от Ирак и много хора от други страни. Не е етично да затваряме границите си, но имаме нужда международната общност да инвестира в Ливан, за да може да интегрира тези хора. ООН всъщност работи по този въпрос. Те се опитват да ги интегрират.
- Дамаск е на 80 км. Усеща ли се войната тук?
- Усеща се на политическо ниво, защото всичките ни институции са парализирани. Двете основни коалиции в Ливан се наричат "Осми март" и "Четиринайсети март". "14 март" е против сирийския режим, а "8 март", където са Хизбула и председателят на парламента, подкрепят Башар Асад. Тази поляризация създава проблеми тук в Ливан. Войната създава проблеми на икономиката ни. Няма търговия между Ливан и Сирия, не можем да изнасяме за другите арабски страни заради границите.
- Как по друг начин се отразява петгодишната война?
- Заради войната в Сирия Ливан не може да избере президент. При нас всичко е свързано. Всъщност, който познава историята на страната ни знае, че не ливанците избират управниците си, а регионалните сили. В миналото влияние са имали Египет и САЩ. Сирия също е давала зелена светлина кой да е президентът на Ливан. Сега са Саудитска Арабия и Иран, които избират. Изборът на президент не е вътрешен въпрос. Историята ни го е доказала.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
